Коментар, Православие

Защо Константинополската патриаршия премахна томосите от официалния си сайт?

Оригинално заглавие: „Томосология“ на Константинополската патриаршия

Автор: Павел Даровский /публикуваме статията със съкращения/

Томосите на Константинополската православна църква относно автокефалията на различни православни църкви не са просто документи, те са паметници на историята и еклесиологията. Те могат да се използват за проследяване на промените в учението на Константинополската патриаршия за себе си и автокефалията, за ролята на Христос в Църквата, за значението на каноните и съборите.

Обикновено Вселенските събори, одобрявайки формулите на досега не формулирани догми, само оформят Преданието на Църквата по онези въпроси, които предизвикват противоречия.

В случая с томосите на Константинопол виждаме промяна в съдържанието на учението за Църквата. Виждаме не само нови формули, но тяхното пряко противоречие както с предишните формули, така и с каноничното наследство на Вселенските събори.

Можем да проследим генезиса на формирането на новата доктрина на Църквата, която в началото запълва „пропуските“ в каноничното право, след това започва да го замества и в крайна сметка влиза в конфликт с него. След това тя посяга и на еклесиологичните догми, одобрени не само от Вселенските събори, но и изложени директно в Евангелието и Посланията на светите апостоли:

„Христос е глава на Църквата..“

Може би поради очевидното противоречие между томосите на Константинополската православна църква от различни години, през 2020 г. те стават недостъпни на уебсайта на самата Константинополска патриаршия, където лесно можеше да бъдат намерени преди година. Твърде много внимание към тази тема възникна след предоставянето на томоса на автокефалията на „Православната църква на Украйна“.

Томосите, за разлика от различни статии и изказвания на йерарсите на Константинополската патриаршия, включително на патриарха, не трябва да се считат за частни богословски мнения или субективно разбиране на каноните.

Томосът – това е официален документ, изразяващ „съгласието на отците“ на Константинополската православна църква, приет от нейния Свети синод, който фактически притежава в константинополската традиция права, аналогични на правата на Архиерейския събор в Руската църква и някои други църкви. Тоест томосът се явява, ако не официално изказване, то официално отразяване на учението на Константинополската патриаршия.

Както е известно, през януари 2019 години Константинополския патриархат предостави томос за автокефалия на така наречената „Православна църква на Украйна“. Въпросното събитие предизвика разкол в православния свят, главни антагонисти станаха Константинополската и Московската патриаршия. В качеството на основни теми, предизвикващи спор и конфликт на базата на даденото събитие, могат да се отбележат следните противоречия:

  • Спор по повод каноничната принадлежност на територията на съвременна Украйна.
  • Възможността за предоставяне на автокефалии на разколници и неразрешено сборище, лишено от апостолска приемственост
  • Правото на Константинопол да приема решения за съдбата и автокефалиите на парацърковни образования, които са се отклонили от други Поместни Църкви
  • Правото на първенство на Константинополската православна църква в православния свят
  • Съдържанието на томоса за автокефалия

Последната точка предизвика особено ожесточени спорове даже не между поддръжниците на Московската и Константинополската патриаршии, а между самите украински разколници, които в крайна сметка приеха томоса като временен принудителен компромис, тъй като съдържанието на документа не устройваше дори тях.

В допълнение към лишаването им от самопровъзгласения преди това статут на патриархат, ПЦУ получи редица други ограничения в правата и статута. Нейният „автокефален статус“ дава по-малко права в самоуправлението, отколкото Украинската православна църква притежава в рамките на Руската православна църква.

Този въпрос обаче засяга интересите не само на украинските разколници, не само на каноничната УПЦ и дори не само на Московската и Константинополската патриаршия. Този въпрос засяга цялостната организация на православния свят, взаимоотношенията на всички Поместни църкви и освен това повдига следната дилема: Кой е Христос за Своята Църква – нейн Глава или само обект на вярата…

 

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram