У нас

Още малко за промяната

автор: Зорница Илиева – журналист и анализатор
/Коментарът на журналистката е публикуван във фейсбук./
Кой знае защо ми идва на ум една стара детска песничка – „балонът се надува, надувайте момчета да стане на парчета” и после хванатите за ръка дечица се пускат с вдигнати ръце и възглас „хоп”. В детските градини това е била една от първите песнички за заучаване. Сега детските градини са „кът”, а песничките отдавна са други – нещо за Хари Потър и компания, нали? Някои ще кажат, че се прави аналогия, но няма да са прави.
Възпитаниците на Харвард, които вече обявиха политическия си проект т.е. заявиха участие в предстоящите поредни избори са толкова чаровни, млади, смислено говорящи, вдъхващи толкова дългочакани надежди за по-добър живот, че симпатиите са на тяхна страна. Поне на пръв поглед. В дълбочина прозира или има подозрение за добра поддръжка, включително от външни сили. Всъщност нищо ново под небето.
Няма шега, за тях ще гласуват точно тези българи, които винаги са търсели новото, обещаващото, респектиращо с престижно образование или притежаващи забележителна харизма, защото им е писнало /разговорна дума/ от ниско ниво на управленци, включително депутати. Колко гласове ще съберат е друг въпрос. Тъжното в случая е, че нашите висши училища явно не успяват да „произведат” добре подготвени за политици от класа личности.
Стана традициия да ги търсим или ни ги поднасят отвън. Няма лошо, защото и редица „строители на съвременна България” са завършили в чужбина. Колебанията обаче са дали точно това са новите строители или са нещо различно.. Защото се оказва / по техни признания/, че те от 12 години водят харвардски курс под шапката на СУ, където са се учили и днешни водещи в национални телевизии, а това навежда на мисълта, че проектът им отдавна е замислен. Днес ни се казва, че ще се разчита на тези около 600 слушатели на лекциите им, които били от всички градове в страната.
Това с харвардските мрежи отдавна е известно. Оказва се, че си го имаме и у нас.Дано е за добро и в полза за държавата ни, че тя го е закъсала, включително и във външен план. Утехата е, че не сме само ние. Заливането с думи няма да реши проблемите. Поднасянето по лъжичка на намерения също не е вдъхва кураж.. Бързането напомня за „бързата кучка слепи ги ражда”, но може и да доказва неизчерпаема енергия подкрепена с желание за полезност. Имаме нужда от такива качества сред политиците ни.
Достатъчни за конструктивност, способности за диалог и компромиси в името на редовно правителство. Сигурно, но ако е по харвардски чадър и съответни интереси, които не са наши? На този етап няма отговори. А ние си знаем, че преди „продължаваме промяната” беше перестройката, после прехода, следван от реформаторски мнозинство с уверения за истинските реформи, но на края се зацикли на „последното място в Европа” по всички показатели. Иначе всичко бе в името на просперитета на страната.
Но народът виждаше просперитета само в личен план на политици и свързаните с тях бизнесмени. Сега трябва да се вярва на „продължаваме промяната” и да се надяваме на почтеност на обещаващите? А дано…края го знаете. Объркването сред населението си го бива. А в мътна вода най-лесно се лови риба. Следва продължение…..
Източник: фейсбук страницата на Зорница Илиева

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram