Коментар

Коментар от Сърбия: Турция в нов костюм на Балканите от 2023 г.

Автор: Горан Игич – журналист и кореспондент на ефир.инфо от Сърбия

(По традиция публикуваме авторските материали без редакторска намеса.)

След дълго време отново се забелязва интересът на Великите сили към преразпределението на сферите на влияние на Балканите, така че по този начин се случват интересни моменти в специфичните условия на пандемични обстоятелства и след историческото изтегляне на американците през август от Кабул.

Турция се подготвя за радикални промени, важни за турците през 2023 г., когато се чества 100-годишнината от провъзгласяването на Република Турция.

По този повод президентът на Република Турция и президентът на партията АК Реджеп Таип Ердоган наскоро посочи:

„Продължаваме да осуетяваме коварните атаки срещу единството и целостта на нашата страна, както и върху мира и просперитета на нацията ни. Решени сме да влезем в 2023 г., когато отбелязваме 100-годишнината на Република Турция, като още по-силна, по-независима и просперираща държава, в икономическо, военно, политическо и дипломатическо отношение.“

Турският лидер също заяви, че в партията се извършва необходимата подготовка за новата и първата гражданска Конституция на Турция, съобщава Anadolu Agency (АА).

Като се има предвид, че Турция е проявявала голям интерес към някои страни през минали години, например Либия, където активно подкрепя една от страните в конфликта, вторият модел може да се види в Сирия, където активно помага на Туркмените или пък в Азербайджан, който все повече зависи от Анкара. Да не забравим Сомалия, където Турция е изградила военни бази. Като се вземат предвид тези факти, немалко турски анализатори смятат, че е дошъл моментът Турция да се обърне към още по-активно присъствие на Балканите.

Проблемът на Турция е, че нейните непосредствени съседи на Балканите са двама членове на Европейския съюз, България и Гърция, така че в комплекса от сложни отношения между Брюксел и Анкара този фактор също трябва да се вземе предвид.

Въпреки това, в бъдеще, в случай на голяма глобална рецесия, възможна инфлация в много страни и нестабилност, която се очаква през следващите няколко години, е възможно Турция да търси своя дял от тортата в Европа на Балканите, в западната част на полуострова по-добре, защото има приятелски политически лидери в Сараево, Тирана, Скопие, Прищина и напоследък Подгорица.

Най-трудно е да се определят отношенията между официален Белград и Анкара в бъдеще, защото това зависи от редица фактори, но със сигурност всички все още си спомнят посещенията на Ердоган в сръбските градове и често много проблематични изявления.

Тъй като турската регионална политика следва по-широки геополитически прогнози, е много важно да се следват амбивалентни руско-турски отношения, които преминават от сътрудничество по „Турски поток“ до подкрепата на Ердоган към Украйна в Крим (дългосрочните връзки на кримските татари с Анкара).

В случай на етнически разломи в България, които са възможни през следващите години, Турция със сигурност ще се опита да се намеси пряко или косвено, като помогне на „турското малцинство“. България става все по-нестабилна (тя провежда третите си парламентарни избори за последната година и не може да се състави правителство), така че обикновеният мюсюлмански свят в България все повече гледа към Анкара.

Сега в България по национална телевизия се излъчват и програми на турски език. Не един между помаците (българските мюсюлмани) обявиха, че ще се обявят в бъдеще като турци. Турският фактор в България става все по-силен и това се вижда от структурата на инвестициите по българското Черноморие.

Докато българските националисти от атлантически тип се занимават с македонския въпрос, през това време в самата България турският фактор се засилва и оказва все по-голямо влияние и върху ромското население.

Българите се притесняват, че от време на време в социалните мрежи се появяват фалшиви карти на Турция, които включват голяма част от България.

Малко хора знаят, че преразглеждането на събитията от 1885 г. (Съединението на Княжество България и Източна Румелия) се обмисля сериозно в турските среди и че вече се пишат научни изследвания, че пловдивският преврат бил незаконен акт.

Едва на 22 септември 1908 г. самата България обявява своята независимост от Османската империя. Това се случва три десетилетия след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

Разбира се, по-късно Турция признава независимостта на България и сегашната граница е безспорна от гледна точка на международното право.

Въпросът обаче е докога Анкара ще се придържа към международното право в бъдеще, защото спорът за Кипър, както и конфликтът с Гърция за морски мили, показват, че Турция е готова да тълкува гъвкаво международните споразумения.

Нашата оценка е, че следващият, който ще бъде засегнат от турския фактор на Балканите, е България, която е демографски в по-лошо състояние от Сърбия.

Казваме всичко това, защото в момента не знаем как ще изглежда новата турска конституция и доколко тя ще се отнася до османското наследство.

Сигурното е, че Ердоган може много лесно да получи официално правомощията на султана, които той и сега прилага по някакъв начин.

Случаят със Ая София също показа, че Турция не се шегува с намеренията си да поднови влиянието си на Балканите.

Средният темп на растеж на БВП на Турция преди световната икономическа криза през 2008 г., между 2002 и 2007 г., е 7,4%, което го прави един от най-високите в света. По време на пандемията турската икономика се оказа по-устойчива от тази в европейските страни.

Символичните геополитически жестове са особено важни за Турция, така че ТИКА (Турската агенция за международно развитие и сътрудничество) задели 642 000 евро само за подреждането на Калемегдан, което властите в Белград неохотно приеха.

Държавният проект „Стратегическата визия на Турция до 2023 г.“ все още е в сила в Турция. Той предвижда увеличаване на властта на Турция от регионална сила до глобално влияние.

Днес трябва да се помисли как ще изглежда турската доктрина (както публична, така и особено секретната) към атомизираните Балкани след 2023 г. Самата дума Балкан е турцизъм, която беше приета от хората, замествайки по-старите по произход сръбски изрази като полуостров Хелм или Трополе.

Целта на този текст не е да уплаши никого, нито да развие антитюркизъм, а да посочи на обществеността важността на предстоящите промени в Анкара, които само повърхностни анализатори могат да тълкуват просто като друг начин за увеличаване на популисткото управление на Ердоган.

Турция балансира между кемалисткото наследство, ислямизма, пантюркизма, неоосманизма. Не може да бъде всичко наведнъж, но в случай на нова османска идея, с вече предвидената ислямизация на Балканите по няколко начина, балканските държавици ще се окажат в беда.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram