Кой ще познае?

Автор: Зорница Илиева – журналист и международен анализатор

Източник: Фейсбук

/Публикуваме авторските материали без редакторска намеса/

Цените летят нагоре, заведенията с по 3-4 заети маси, улиците празни още по светло, автомобилите видимо са по-малко, дори в пикови часове, студ е сковал не само душите български, с ковид-новините почва всеки работен, че и почивен ден, от никъде взор не се вижда.

Но за Украйна сълзи се ронят по ТВ-екраните от сутрин до вечер, защото Путин държи света в неведение. Ще напада, няма да напада повсеместно, ще преговаря, няма да се дава, ще натрива носове заради лъжливи обещания, дадени на тези преди него, които позволиха обединението на Германиите, а после НАТО се настани по самите граници на Русия. Нейната вековна история си е пълна с подобни деяния на същите играчи.

За предпочитане е да не си пъхаме пръста в тази руско-украинска врата, която скърца вече години. Но сърце натовско не издържа, ще ни хванат на хорото. То пак ще е коалиция на „желаещите”. Сякаш някой ни пита желаем ли или си имаме други виждания т.е. интереси.

За тях не се учи ни в Харвард, ни в Ню Йорк, където красавица от Овча купел е студирала /така казваше баба ми, македонката/. В същото време на тези дошли от странство наши управляващи окото им не мига, ако президентът Пендаровски в Скопие се среща с родоотстъпници като онази шепа от „Илинден”, за да демострира „къде зимуват раците”. Без притеснения на крак за разговори в Скопие отива цял наш министър, който уж щеше да е външен, ама някаква котка, знае се защо, му мина път.

Ясно е, няма да се дадат македонистите и май никак не им се иска да влизат овреме в ЕС. От наша страна пък тичат да демострират „подадена ръка” и „доброжелателност”, за да се удовлетворят нечии чужди интереси. За такива случаи народът е казал „те ги плюят, те си мислят, че дъжд ги вали”.

И защо са тези неприемливи за обществото ни напъни в период на социални тегоби и броене на жълти стотинки по джобовете ни? С нови дългове ли ще си плащяме за ток и парно и ще забравим за „придобивки” като летуване, театър, кино, книги, екскурзии? Май „свърши хубавото време”, както се пееше преди.

Нещо ще свърши. Познайте от раз кое, кой и кога. Нали всички сме Касандри