Ролята на дипломацията е сведена до нивото вестоносец на нечии интереси

Автор: Владимир Константинов – полковник в оставка от българското разузнаване, член на АРЗ

Източник: Фейсбук

Време: След началото на военната операция на Русия в Украйна

Публикуваме авторските материали Без редакторска намеса!

Колкото и слънчево да е днес, не е време за усмивки и карикатури. ВОЙНАТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО! В 21 век да говорим за нея е лудост, а предизвикалите я са за връзване в специализирани заведения, но как се стигна до тук.

Голямата грешка на всички нас беше, че не направихме разлика между СССР и нова Русия, а корените им винаги са били в ИМПЕРИЯТА! Но докато Съветският съюз с помощта на Рузвелт и Чърчил създаде своят блок, и помагаше по силата на така наречения интернационализъм на братските страни и компартии по света, Руската Федерация по нищо не се различава от бившите европейски империи, които не са забравили миналото си. И докато имаше дипломати като Хенри Кисинджър, Джефри Хау и Ханс-Дитрих Геншер, въпреки „студената война“, имаше някакво равновесие в света.

Дипломат, като Външната министърка на Нейно величество кралицата, не може да бърка руските градове Ростов и Воронеж с Луганск и Донецк!!! Какво показва това, че ролята на дипломацията е сведена до нивото вестоносец на нечии интереси.

След разпада на СССР, Западът трябваше да приобщава бившата „империя“ към Европа с търговия, култура и т.н. и т.н.. Вместо това, всяка руска инициатива се посрещаше на нож, а имперската пружина все повече се свиваше.

На някои много им харесваше еднополюсният модел, но Русия и Китай вървяха напред. Западната политика ги накара да се сближат, да се създават организации като ШОС и БРИГС, да набират мощ и самочувствие. От друга страна, съветските ръководители се смятаха за вечни и създадоха множество предпоставки за конфликти в постсъветското пространство.

Естествено е, че Западът се стараеше да ограничи влиянието на нова Русия и вместо приобщаването й се отиде на създаване на непрекъснати конфликти около границите й, а и в самата нея.

След Чечня, Грузия, Армения, дойде ред и на Украйна. Празни обещания към Киев за приемане в ЕС и…НАТО.

Никой ли не предвиждаше реакцията на РФ? Знаеше се и то отдавна!

Как реагирахме на заявлението на украинския президент Володимир Зеленский в Мюнхен, че страната му иска ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ? Как биха действали САЩ на подобно желание на мексиканския президент?

И така, пружината се отпусна и колкото и да говорим за „специална военна операция“, ТОВА Е ВОЙНА, от която страдат и руснаци и украинци. Когато полетят „черните лалета“ (ковчезите на военните) от едната и другата страна разбираме безумието на съвременните политици.

Къде сме ние при това положение? Абсолютно неподготвени за усложнена международна обстановка!

Липса на качествена армия, спец.служби, неподготвена здравна система, да не говорим за разединен народ!

Сега е моментът напред да излязат подготвени политици, дипломати, анализатори, които, доколкото е възможно да минимизират последствията за нашата страна.

Тъй като денят не може да бъде добър, поне да си пожелаем ЗДРАВЕ, че без него трудно ще прескочим и този трап!