Да не си заравяме главата в пясъка

Автор: Владимир Константинов – полковник в оставка от българското разузнаване, член на АРЗ

Източник: Фейсбук

Пролетта бавно, но сигурно настъпва, но като че ли това не се отразява вече не на студената, а „арктическа война“ преминала в Украйна в „гореща“ такава.

Всяка от страните защитава истината пречупена през нейното виждане. Някои от тях са неоспорими, но в ХХI век да се спират телевизии, социални мрежи ме кара да си спомня една мисъл на Дж.Оруел: „Ако свободата означава нещо, това е правото да кажеш на хората неща, които не искат да чуят!“.

Говорим за морал, за ценности, а се забранява на Анна Нетребко да пее в „Метрополитен“, на Валерий Георгиев да дирижира за това, че не са заклеймили Путин!

И на този фон се тръби, че руснаците са обстрелвали Запорожката АЕЦ! Каква нелепица! Та атомната беше превзета от тях дни преди обстрела, а една авария на най-голямата в Европа такъв вид централа би била пагубна и за Москва. Както е казвал едно време Каганович „всяка авария има име, презиме и фамилия!“.

Ми да ги кажем тези имена, а не да си зариваме главите в пясъка.

Нали това е СВОБОДАТА, ДЕМОКРАЦИЯТА!

Защо подминаваме с лека ръка имена като „Айдар“, „Азов“, „Торнадо“, „Десен сектор“ и др., които безчинстваха осем години е Украйна? В никакъв случай не оправдавам войната, но да наричаме нещата с техните имена.

В такива дни има хора, които искат да покажат „вярност“, „преданост“ към властващите. Изявяват се като патриоти, готови са да охулят всеки, който не е на тяхното мнение, но това обикновено са тези, които много бързо „обръщат палачинката“ при смяна на обстановката.

Колко много примери за това в последните 33 години! „Верни на Партията“ захвърляха партийният билет, атеистите запалиха свещи пред олтара на катедралата „Александър Невски“, заклеймиха този, който им даваше всичко, надявайки се да запазят личното си благоденствие. Е, някои от тях успяха и днес ни учат на ум и разум, на морал и подозрителни ценности. Смятат себе си за патриоти. Не, просто са едни сметкаджии!

Да се оставим на плахите лъчи на мартенското слънце, да си пожелаем за пореден път ЗДРАВЕ и да бъдем честни (поне пред себе си), защото камбаните вече бият, братоубийствената война продължава!