Фашизъм

/Публикуваме авторските коментари без редакторска намеса!/

Навършиха се 88 години от приемането в България на мракобесния „Закон за защита на държавата“! За десет години този закон осъди на смърт и на дългогодишен затвор хиляди борци срещу монархо-фашистката диктатура в България – „В името на Негово Величество…“. Фашизмът вилнееше в България!

Днес отново и отново се обръщаме към миналото, за да си припомним поуките от него, които са нужни не само на нас, но най-вече на младите хора – да знаят и помнят, че фашизмът е една жестока, чудовищна реалност, с която трябва винаги и навсякъде да се борим! Расизмът, антисемитизмът, антикомунизмът, погазването на демокрацията и свободите на хората – това бяха, а  и днес са знамената,       под които се събират и сплотяват привържениците на фашизма. Човечеството вярваше, че на 9 май   1945 година „кафявата чума“ на ХХ век – фашизмът завинаги е победена. За съжаление и днес – 77 години след края на Втората световна война фашизмът продължава да трови съзнанието на много млади хора…

След 10 ноември 1989 година в една изключително тежка и тягостна политическа и социално-икономическа обстановка на разделение и противопоставяне в българското общество наследниците на монархофашистите у нас с особена злоба и настървение натрапват на обществото тезата, че в България не е имало фашизъм, че не е водена антифашистка борба, а участниците в борбата срещу монархофашизма са обругавани и охулвани. В Европа България остана единствената страна, в която борците срещу монархофашизма не са признати за участници във Втората световна война, в разгрома на фашистка Германия!!! Това е срам и позор за България и за народа ни!

Имаше ли фашизъм в България?! ДА!!! Фашизмът у нас се установи още на 9 юни 1923 година, когато беше свалено законното правителство на земеделския трибун Александър Стамболийски и продължи до 9 септември 1944 година. Българският народ е един от първите, който изпита на гърба си жестокостта на фашистката диктатура. Повече от 20 години народът ни под ръководството на комунистическата партия и антифашистките сили води борба срещу монархофашизма, давайки многобройни свидни жертви. От 1923 до 1944 година през полицейските участъци, концлагерите и затворите са преминали над 1 милион души. Лагерите „Гонда вода“, „Св. Никола“, „Рибарица“, „Еникьой“ и други ни напомнят за онова жестоко време. За времето от януари 1942 година до септември 1944 година през ада на фашистките полицейски участъци преминават 64 345 борци за свобода и социална справедливост, а 31 540 души преминават през концлагерите. От 22 юни 1941 година до 9 септември 1944 година са убити 9480 антифашисти и над 2000 ятаци и помагачи, изгорени са  2139 къщи на партизани и ятаци. Монархофашистките правителства не жалеха средства, за да поощряват  наемните убийци – само за 8 месеца на 1944 година те раздадоха над 26 милиона лева на главорезите за отрязаните глави на партизани, ятаци и симпатизанти!

Ето такива са фактите, такава е историята на България и никой няма право да я отрича, още по-малко да я пренаписва!…

Имаше ли фашизъм в България преди 9.9.1944 г.?! ДА!!! Деветоюнският фашистки преврат, чиито организатор беше Борис ІІІ Кобургготски с главен изпълнител кръволока проф. Александър Цанков. Първата голяма жертва беше водачът на БЗНС, народният трибун Александър Стамболийски.

Под ръководството на Г. Димитров и В. Коларов комунисти и сдружени земеделци – работници, селяни и интелигенти се вдигнаха на въоръжено народно въстание срещу настъплението на фашизма – Септември 1923 година… Тридесет хиляди жертви даде нашият народ…  Много хиляди бяха избити през априлските дни на 1925 година.

А Цанковият, Ляпчевият сговор … През 1931 г. дойде на власт народният блок начело с „демократа“ Никола Мушанов! Гергиновата полиция!! – полицията на демократа Александър Гергинов биеше де когото срещне, кости се трошаха в полицейските участъци, нокти се изтръгваха, убиваха… На улицата бяха разстреляни народни представители – секретарят на Работническата партия Петко Напетов, Христо Трайков… Фашистките царедворски сили продължаваха своите пъклени дела срещу комунистите, срещу непокорилия се наш героичен народ.

През 1933 г. бяха скалъпени серия от военни процеси в Шумен, София, Пловдив и в други военни гарнизони – бяха издадени около 80 смъртни присъди. Стотици синове на народа бяха най-жестоко инквизирани в Гергиновата полиция и от палачи-офицери в казармите…

През периода на въоръжената борба 1941 – 1944 г. фашистките съдилища издадоха около 5000 смъртни присъди. Затворите бяха претъпкани с антифашисти. В полицейските участъци и в Дирекция на полицията специално подготвени палачи от рода на Ферещанов чупеха ръце, крака, вадеха очи, режеха езиците на жертвите си. Палачите посред бял ден живи или полуживи са заравяли мнозина от разстреляните без съд и присъда. И селските кучета са разнасяли части от телата на недозаровените антифашисти!

Нашият народ помни отрязаните, набити на колове глави на антифашисти! Той никога не ще забрави Ястребино и кладата край Антоново, на която бяха изгорени жени, деца, старци! Той помни хвърления жив в запалената му къща сдружен земеделец Трифон Милушев от с. Дюлино, Варненско, когото на два пъти фашистките изверги хвърлят в пламъците, а той успява да се измъкне обгорен и третия път го захвърлят навътре в огнената стихия… Да, имаше фашизъм в България! Кръвожаден фашизъм!!!…

Ето такива са фактите, такава е историята на България и никой няма право да я отрича, още по-малко да я пренаписва!…

Днес повече от всякога следва да не забравяме призива на чехския комунист Юлиус Фучек „Хора, бдете!“. Защото неофашизмът не дреме, той търси и намира всякакви възможни пътища за себеутвърждаване, за пропаганда на своите човеконенавистни идеи.

Полк./о.з./-инж. Чавдар Борачев

Активен член на БАС

Април 2022 г.

Град София