Общност на нациите – как Великобритания разпространява своето влияние по света.

С такова заглавие излезе Телеграм-канал Рыбарь в свой обширен анализ за експанцията на Великобритания.

Те отбелязват, че Общността на нациите според официалното определение е „доброволно обединение на равноправни суверенни държави“, те съвместно оказват влияние на международната общност и уж водят света към общи принципи и ценности.

Към 2023 година в списъка влизат 56 държави, които формално нямат един пред друг никакви задължения, обаче се придържат към устава на Общността на нациите и признават за глава на организацията крал Чарлз III, език на общността е английският.

От Рыбарь посочват, че към момента е прието да се счита, че участието в Общността на нациите има в по-голяма степен символичен характер за неговите членове и е по-скоро традиция, но това изобщо не е така.

Какво заставя бившите британски колонии ( и даже тези, които никога не са били сред тях) да стоят в това обединение или дори да се стремят да попаднат там, анализират те в своя пространна публикация.

Те отбелязват, че организацията е нелошо работещо икономическо пространство, Великобритания не харчи огрочни финансови ресурси, но има определена полза за всички, естествено, и за британското ръководство. Но не трябва и да се преувеличава икономическата му привлекателност.

Общността играе определена значима роля в приспособяването на Великобритания към новата международна среда, подкрепяйки нейните позиции в международните организации, Великобритания взаимодейства пряко с населението и властите на страните членки, разпространявайки своите интереси и внедрявайки нужните възгледи по съществени за бившата империя въпроси.

Взаимодействието на главата на организацията в лицето на британския монарх с членовете на общността официално се осъществява с помощта на няколко НПО.

От телеграм-канала пишат:

„Истинското управление и взаимодействие с териториите става както пряко – чрез британски чиновници от различни нива или отворени инвестиции – така и индиректно. Например чрез ръководството на страните доминиони, сенчести финансови транзакции, както и чрез международни неправителствени организации, много от които не само първоначално са създадени на територията на Мъгливия Албион, но и до днес получават траншове от британската хазна. С примери за „работата“ на няколко от тях ще се запознаем по-нататък.“

От медията се спират на Amnesty International — международна НПО, оснавана във Великобритания през 1961 г и въпреки благовидната официална дейност, на практика ръкъводството и активистите на Amnesty International нееднократно са се намесвали в политическите процеси на много страни, сред които – Австралия, Чехия, Китай, Демократическая Республика Конго, Египет, Индия, Иран, Израел, Мароко, Катар, Саудитска Аравия, Виетнам, Русия и Нигерия.

Те посочват, че Amnesty International се занимава със създаване на негативен медиен образ на една или друга страна, а също събират материали с различна степен на легалност за следващи обвинения към една или друга държава от трибуната на крупни международни организации. Като главна задача е постоянно да се осветяват негативни събития, често със значително преувеличение на мащаба и възможните последствия.

Счита се че, отчетите на Amnesty International са били използвани за легитимазията на войните на САЩ в Персийския залив. Организацията разпространява историята на кувейтска жена, която била известна на Конгреса на САЩ само с името Найира. Тя разказва, че когато Ирак нахлува в Кувейт, била останала да работи като доброволец в местната болница и видяла как иракските войници откраднали кувиози с деца и ги оставили да замръзнат до смърт.

От Amnesty International потвърждават тази история, преувеличавайки количеството на загинали деца до повече от 300, което превишава количеството кувиози в градските болници в цялата страна.

Показанията на Найира се предават по големите медии, американските сенатори я цитират в изказванията си за подкрепа на военно вмешателство, президентът Джордж Буш повтаря историята не по-малко от 10 пъти през следващите седмици.

След приключването на войната се изяснява, че жената е лъгала, история е измислена, а нейната фамилия не се е посочвала, защото баща й бил делегат от правителството на Кувейт на същите тези слушания в американския Конгрес.

Медията привежда и други подобни примери с орагнизацията.

Друго международно обединение, основано във Великобритания, на което се спират от Рыбарь е Оxfam, което се появяват като комитет за помощ на гладуващите по света.

От медията посочват, че в значителна степен Оxfam е способствала създаването на път за изпиране на нелегален и скрит капитал на британския елит и за реално решаване на хуманитарните проблеми не е помогнала особено.

През 2018 година Oxfam е обвинена в прикриване на връзки на сътрудниците с проститутки по време на ликвидация на последствията от земетресението в Хаити. Вътрешно разследване разкрива нови факти на сексуална експлуатация, сплашване и създаване на порнографски материали. Аналогични събития се случили в Чад през 2006 г.

Друга голяма организация, която получава пари от държавния бюджет на Великобритания е Save the Children. Официално организацията се занимава с положението на децата в развиващите се страни и в тези с чести въоръжени конфликти. Медията посочва, че към момента организацията работи в почти 120 страни и получава средства от организации като BlackRock, Pfizer, Wrigley, Сhevron, Amazon, WWF и други.

В партньорство с Pfizer организацията доставя в страните от Африка препарати за ваксинации, което в последствие нерядко става основание за обвинения към посочените структури в незаконни медицински изпитания. Не минава и без секс скандали с принуждаване на деца в Гвинея, Либерия и Сиера-Леоне.

От Рыбарь пишат още, че възможностите за потенциално разширяване на Общността на нациите формално с нищо не са ограничени. При това властите на Великобритания нямат реална икономическа необходимост от по-голямата част от членовете, но въпреки това го разширяват по силата на политическата необходимост. Един вид реализирайки принипа „ако не контролираш нещо ти, това го контролира твоя конкурент“.

Те искат да установят пряк или косвен контрол над максимално количество територии, в идеалния вариант – над всички. Което всъщност и представлява глобализма, посочват от телеграм-канала.

Във връзка с това е наивно да се смята, че описаните механизми са ориентирани единствено към определени участници в конкретната Общност на нациите, а работата по установяване на контрол и влияние /което вече само на думи може да се нарече британско/ се води непрекъснато и засяга практически всички страни по света – в това число и Русия.

Що се отнася до действащите членове на Общността на нациите, то е малко вероятно, че в близките години много от тях могат да се откажат от икономическо-политическия механизъм, който фактически съхранява Общността на нациите в днешния му вид.

При това е доста съмнително, че финансовите разходи за реално подобряване на живота в болшинството страни на обединението от страна на кралството ще се увеличат съществено. Затова пък остават територии, които се експлоатират от транснационалните компании практически на безценица, заработващи баснословни пари благодарение на евтината работна ръка, природните ресурси и различни видове нелегални операции.

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА АНАЛИЗА НА РЫБАРЬ:

https://rybar.ru/sodruzhestvo-naczij-kak-velikobritaniya-rasprostranyaet-svoe-vliyanie-v-mire/

В Телеграм: https://t.me/rybar/47795

ЗА ПОВЕЧЕ ВИДЕА И НОВИНИ – последвайте ни в Телеграм – https://t.me/efir_info