Прибалтика изкуствено се превръща в ново гнездо на неонацизма
март 17, 2025
Естония. Игумения Филарета: Поправките в закона предлагат на Пюхтишкият манастир разкол на църквата, но това е най-страшният грях
More in Видео:
Игуменката на Пюхтишкият манастир игумения Филарета заяви в писмо до естонските власти, че планираните изменения в Закона за църквите и енориите могат да доведат до закриването на манастира. Игумения Филарета говори в студиото на Postimees за това кои разпоредби от промените карат манастира да вижда бъдещето си в толкова тъжна светлина.
Откъси от разговора – под видеото:
– През април миналата година шефът на МВР отиде в Пюхтицкия манастир, за да убеди ръководството му, че подчинението на Московската патриаршия е недопустимо. Тогава министърът говори за изключително приятелско общуване с Вас и изрази надежда за продължаване на конструктивен диалог, основан на взаимно уважение. Сега, десет месеца по-късно, казвате, че съществуването на манастира е застрашено. Оказва ли се, че този диалог не се е състоял, кога и по каква причина са стеснени възможностите за компромис?
– Знаете ли, никой официално не е отменил тези преговори. Не спряха. Но за нас беше изненада, че този законопроект се появи точно в момента, когато ни беше дадена възможност да изразим и обосновем своята позиция.
Ние подходихме много задълбочено и сериозно към този документ. Те приемат различни аспекти: исторически, богословски, социални. И духовно и морално. Въпреки това, без да изчака крайния срок за представяне на този документ, на 23 октомври министърът говори в Рийгикогу и внесе за разглеждане този законопроект за промени в Закона за църквите и енориите на Естония.
Не получихме отговор на нашето писмо. Не получихме и официално известие, че преговорите и диалогът приключват. И сега сме в някакво увиснало състояние, наистина всичко е неясно и този вечен въпрос засегна и нашия манастир: какво да правим?
Сега по отношение на компромисите. Все още не сме постигнали компромиси. Всяка страна представи своята гледна точка. МВР изложи своята гледна точка, своето виждане, каза манастирът и се обоснова какво не може и какво може. Но компромисът е процес на придвижване един към друг. Това не го усетихме.
Реалността е, че няма компромис. Имаме в ръцете си проект на закон за промени в Закона за църквите и енориите на Република Естония.
– Адвокатите, представляващи Пюхтишкия манастир в съдебни спорове с държавата, призоваха шефа на МВР да спре преследването на монахините от манастира за религиозни убеждения, които те не могат да променят и които Конституцията не може да ги задължава да променят. Единственият начин да се запази върховенството на закона, казват те, е да се позволи на монахините да останат верни на вярата си. Ако говорим не за правния, а за църковния възглед за възможността да останеш верен на вярата си: във взаимоизключваща се връзка ли е с хипотетична промяна в юрисдикцията на манастира?
– Правилно ли ви разбрах, интересувате се какво ще ни попречи да останем в собствената си вяра, ако сменим юрисдикцията?
– Точно така, извинете, ако не го формулирах много ясно…
– Не, не, правилно ви разбрах. Знаете ли, винаги е трудно да се отговори на този въпрос. Просто защото хората, които искат да чуят отговора на него, са или изключително нерелигиозни, или невярващи. Агностици. Те не знаят как живее църквата, какво дишаме там, какви са отношенията ни, какви са правилата, какво е прието да се прави в църквата и какво не е позволено да се прави в нея. Затова много от аргументите, за които говорим, са просто неразбираеми за тези хора. Нямам оплаквания, наистина е много трудно за обяснение. Но ще се опитам да го направя отново.
Въпросът е, че църквата е преди всичко семейство. Семейство! И как може да се изостави например църковната история? Църквата не е една личност, тя е комбинация от святост, история и църковни традиции. Тези традиции не само съществуват, но се умножават с всяко поколение. Формира се духовен опит. Вижте, съществува повече от хиляда години… Как да се откажем от него и да разпръснем на вятъра това, което сме поели с майчиното мляко?
Знаете ли, станах свидетел на един инцидент. През 90-те, в онези ужасни години, трябваше да отида в командировка и да се преместя от една гара в Москва на друга. Имаше много бедни хора, някои просеха, имаше много бездомници, дори не искам да си спомням…
Но видях една жена да лежи на асфалта. Разбира се, тя беше в такова… неприлично състояние. Явно е припаднала, защото е препила, личеше си, че пие алкохол… не за първи път. Подута, синя. А до нея – момче, син. И така той избърсва лицето й, слага нещо под главата й и тогава една жена, която минаваше, започна да казва, о, колко безсрамно и не се срамува ни пред хората, ни пред децата, лежи там, пияна като… Сравнява я с животно.
И това малко момче се обръща към нея и казва: „Това не е ваша работа! Това е майка ми, обичам я, обичам я такава, каквато е.“
Можете да се абстрахирате от всичко, но този малък човек ни показа как работи петата Господна заповед в живота. Почитай баща си и майка си. Тук той покри този майчин грях със своята синовна любов. И няма да разсъждавам за тази жена, но фактът е, че тя е родила достоен син, вече говори много. Има различни житейски обстоятелства, но тази любов на синовете… Между другото, Ной, неговата история също говори за това, за това как синът е покрил голотата на баща си.
Във всеки случай този въпрос е много болезнен за нас. Е, ние израснахме в тази църква, израснахме, хранехме се с нейното духовно мляко. Как можем да забравим всичко това? Както и да е, разбирам, че всички сме хора и не сме съвършени. И църквата, която представляваме, също не изглежда идеална за други хора. Но хората казват, че църквата е майка. За някой, чиято църква не е негова майка, Бог не е негов баща. Така че да не говорим повече за това… Това е много болезнен въпрос за нас.
– Митрополит Стефан твърди, че има църковен канон, който гласи, че ако главата на Църквата – патриархът – е отстъпил от правата вяра, то други епископи и духовници имат право произволно да прекъсват църковното общение без синодално решение. Не сте съгласни с митрополит Стефан по същество, тоест според Вас няма такъв общ православен канон или смятате, че един манастир не може сам да решава дали главата на Църквата е отстъпил от правата вяра или не?
– Не само митрополит Стефан говори за това. Него го повтарят и подкрепят теолози, богослови. Сега няма да ги назовавам.
Що се отнася до митрополит Стефан, не искам сега да бъда некоректна или неучтива към него. Работата е там, че неговата възраст и тежестта на това, което е преживял, извиняват много от това, което казва и как го казва.
Що се отнася до теолозите, тяхното представяне на този въпрос е трудно да се нарече по друг начин освен казуистика. Цялата тази заплетена аргументация за обяснение на съмнителна идея… Не издържа никаква критика.
Не, разбирам за какво говорите. Наистина в Константинопол е имало двукратен събор и той е бил през 861 г. и има такова правило, номер 15, което казва, че християнинът наистина може да излезе от подчинение на епископ, митрополит, дори самият патриарх, ако са осъдени за ерес. Но по някаква причина, докато произнасят първата част на този канон, те забравят за втората, неразделна част: всичко това наистина е така, ако тази ерес е била потвърдена от събора.
Или местен, или вселенски. Докато не бъде направено това съборно осъждане, например срещу някой епископ, или митрополит, или самия патриарх, тогава всякакви действия, които ще бъдат предприети от отделна група хора, са незаконни.
Освен това самите тези лица ще станат еретици, защото подобни действия предполагат църковен разкол. Това е най-страшният грях, не се отмива с кръв. Това е, което не може да бъде простено: разкъсва се църковното тяло. И това ли ни предлагат? Ние няма да направим това. Това е ужасно нарушение.
– Но ако заради пияната майка на московската гара във вашия разказ може би само нейното дете е пострадало, без да получи подходяща грижа и възпитание, то много хора страдат от военните действия в Украйна, патриарх Кирил подкрепя войната, духовенството на Руската православна църква присъства на фронта и извършва религиозни обреди там. Наистина ли смятате, че естонската държава няма право да иска да чуе някаква морална оценка за това от местното православно духовенство?
– Говорех за това, че патриархът не може да бъде признат за еретик и да напусне юрисдикцията му само на базата на това, че мнението на някои хора казва, че той е еретик. Това, че е еретик, може да се потвърди само със съборно решение.
Това са правилата, това са законите, които действат в църквата. И трябва да ги изпълним. Вие спазвате законите на Конституцията на Република Естония. А у нас имаме духовна конституция.
Повтарям: разколът е тежък грях. Не се прощава, не се отмива дори с кръв. Следователно тук трябва да търсим някакви други решения.
И моля за прошка, но патриархът казал някакви думи, а вие хвърляте отговорността върху манастира за думите на църковни или държавни ръководители… Как да носим отговорност за тях?
