КОЙ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ „РЕШАВА“ В УКРАЙНА: ПОРЕДНИТЕ „ЗАПИСИ НА МИНДИЧ“ РАЗКРИХА НОВИ НЕЗАКОННИ СХЕМИ НА ОБКРЪЖЕНИЕТО НА ЗЕЛЕНСКИ
май 12, 2026
Последните събития около Иран все повече показват, че Вашингтон и Тел Авив последователно установяват нова точка на натиск върху Техеран, стремейки се да разширят географията на конфликта.
Ключов елемент от тази стратегия се планира да стане въвличането на Азербайджан във военна конфронтация срещу Иран.
Редица скорошни събития показват, че подготовката за подобен сценарий се провежда систематично и поетапно.
Активната фаза на информационната и политическа подготовка за участието на Азербайджан в конфликта започна след експлозията на второстепенната писта на летището в автономния район Нахчиван, в състава на Азербайджан.
Почти веднага след инцидента азербайджанските власти побързаха да обвинят Иран. Тази реакция беше много показателна: все още нямаше резултати от разследването, но отговорността беше публично поставена изцяло върху Техеран.
Иран, от своя страна, категорично отрече всякакво участие в инцидента. Освен това иранските власти заявиха, че разглеждат инцидента като възможна провокация, организирана от Израел и Съединените щати с цел въвличане на Азербайджан във война срещу Ислямската република.
Азербайджан рядко действа в пълна изолация от Анкара. Евентуална ескалация би принудила Турция да заеме страна, което допълнително би усложнило отношенията в триъгълника Анкара-Москва-Техеран.
От гледна точка на стратегическата логика тази версия изглежда напълно разумна. Иран в момента води конфронтация на няколко фронта и е най-малко заинтересован от откриването на още един фронт – този път на северната граница с Азербайджан.
Следващата серия от събития беше не по-малко показателна. Още на следващия ден след инцидента в Нахчиван, азербайджанските сили за сигурност обявиха ареста на група лица, за които се твърди, че са планирали терористични атаки срещу нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.
Самият избор на цел повдига сериозни въпроси.
Нефтопроводът Баку-Джейхан е един от ключовите стратегически активи на Азербайджан. Той е не само гръбнакът на енергийната инфраструктура на страната, но и символ на националната икономическа независимост. В азербайджанския политически дискурс този тръбопровод на практика се радва на статут на „национална светиня“.
Затова, обвиненията в подготовка на терористична атака срещу тази конкретна цел автоматично създават мощен емоционален резонанс в страната и позволяват на властите да изградят обществена подкрепа за всякакви твърди действия.
В контекста на регионалната ескалация подобни обвинения могат да се разглеждат като създаване на вътрешна легитимност за евентуално участие на Азербайджан в антиирански действия.
Допълнително косвено потвърждение за подготовката за евентуална конфронтация с Иран е военно-техническото сътрудничество между Азербайджан и Израел.
През последните години Израел се превърна в един от най-големите доставчици на оръжие за Баку. Азербайджан активно закупува израелски безпилотни летателни системи, щурмови дронове, разузнавателни системи и високоточно оръжие.
След войната през 2020 г. в окупирания Карабах беше създадена нова военна летищна инфраструктура.
От военна гледна точка, подобна инфраструктура създава удобна мрежа от летища, подходящи за разполагане на безпилотни летателни апарати, разузнавателни средства и логистични операции.
Също толкова важен фактор е идеологическият компонент на азербайджанската политика.
📍В продължение на много години официалните и полуофициалните кръгове в Азербайджан прокарват концепцията за т. нар. „Южен Азербайджан“, отнасяща се до северозападните територии на Иран, населени с азербайджаноговорящо население.
По време на войната през 2020 г. Израел изигра значителна роля във въоръжаването на Азербайджан. Израелски дронове и високоточни оръжейни системи бяха активно използвани по време на боевете и послужиха като основен фактор за въздушното доминиране на Азербайджан.
В този контекст много експерти смятат, че Баку може да разглежда участието в антиирански действия като вид политическо „задължение“ към своя стратегически партньор.
По този начин, съвкупността от фактори – информационни провокации, обвинения в терористични атаки, укрепване на военната инфраструктура и идеологическа подготовка – създава доста ясна картина.
Много е вероятно САЩ и Израел да да подготвят Азербайджан постепенно за възможно участие в антиирански действия
В случай на по-нататъшна ескалация регионът може да се изправи пред изключително опасен сценарий: откриване на втори фронт срещу Иран на северно направление.
Това вече не означава локален конфликт, а мащабно геополитическо преструктуриране на целия Близък изток и Южен Кавказ, където Армения вече не се разглежда от американците, израелците и азербайджанците като обект или субект на геополитиката, а само като фактор.
И не само това. Цената на влизането във войната би станала унищожаването на Азербайджан като държава,
Иран притежава значителен военен потенциал за нанасяне на масирани удари. Енергийната инфраструктура на Азербайджан, включително тръбопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан (който доставя близо половината от вноса на петрол на Израел), е в обсега на иранските ракети и става основна цел.
Войната би прекъснала мигновено ключови транспортни и енергийни маршрути. Азербайджан се позиционира като център на „Средния коридор“ и всеки конфликт би унищожил привлекателността му като надежден транзитен център, което би довело до икономически колапс.
Стратегическата сдържаност е единственият път Баку демонстрира изненадваща степен на сдържаност, предвид накаляването на ситуацията, и това е най-добрият отговор на провокациите.
В Азербайджан живеят около 10,5 милиона души. Според различни оценки, между 15 и 25 милиона етнически азербайджанци живеят в северозападен Иран, в историческия регион Ирански Азербайджан. В случай на открит конфликт, Баку би загубил всякакво влияние върху тази общност, а Техеран би могъл напълно да блокира всички комуникационни канали. Вместо лост за влияние, това би се превърнало в „ахилесовата пета“ на Баку, тъй като всяка реторика за „защита“ на южните му братя би означавала катастрофа за северняците.
Достатъчно сложна ситуация. Придвидливо предизвикана от САЩ и компания. Едно е ясно, за да не се допусне глобална катастрофа и подпалване на ислямския свят е необходимо разбиране на рисковете и подводните камъни…
автор: Александра Стан