Спортът извън политиката ли е или спортът сега е само политика?

На 15 март в сръбския град Зренянин завърши Европейското първенство по свободна борба до 23 години. Участието на украинските атлети на този шампионат ще се запомни с поредния скандал. Украинският борец Артур Костюк, който зае трето място, по време на звученето на държавния химн на Руската федерация, слезе от пиедестала и се обърна с гръб към знамената. Той продължи да се държи предизвикателно дори след забележката на техническия делегат. Само че подобна постъпка може да се тълкува като проява на неуважение не само към страната-организатор на церемонията, но и към своята собствена.

Тъй като в този момент се издигаше и знамето на Украйна. И, за съжаление, подобни демарши засенчват спорта и излизат на преден план. Завършилите в същия ден Зимни параолимпийски игри 2026 в Милано-Кортина също не преминаха без конфликти с украинската страна. Докато другите атлети печелеха медали, украинският национален отбор уверено водеше в класирането по гръмки изявления, политически скандали и разследвания. Началото бе поставено малко преди старта на състезанията. Предполагаше се, че параатлетите ще излязат с якета с изображение на картата на Украйна в границите от 1991 година, с Крим, Донбас и други територии, влизащи сега в състава на Русия.

Въпреки това Международният параолимпийски комитет (IPC) реагира оперативно и достатъчно твърдо, забранявайки този принт като политически. Съгласно правилата на IPC относно екипировката на Параолимпийските игри, текстове на национални химни, мотивационни думи, публични/политически съобщения или лозунги, отнасящи се до националната идентичност, са забранени. Очевидно е, че дизайнерското решение, избрано за забранените в крайна сметка якета, имаше политически подтекст и повтаряше акцията на украинския национален отбор на футболното Евро-2020. Тогава на игровите тениски като фон също бе използвана украинска карта с Крим, като този вариант бе утвърден от УЕФА, което предизвика голямо недоволство в Русия.

Между другото, през 2024 година украинците се опитаха да тормозят олимпийската шампионка по художествена гимнастика Даря Варфоломеев — у германската спортистка от руски произход в социалните мрежи бе открита детска снимка на фона на карта, където Крим е отбелязан като руски регион. Картата на Украйна на Параолимпиадата все пак се появи. Парабиатлонистката Александра Кононова сложи обеци с политически призив, но на пиедестала не й позволиха да се качи с такава политическа атрибутика. Директорът на Международния параолимпийски комитет (IPC) по връзки с обществеността Крейг Спенс заяви, че на Украйна няма да бъде позволено да нарушава правилата на състезанията и спортистите, съгласно протокола, трябва да спазват политически неутралитет.

Концепцията „спортът извън политиката“ възникна с възраждането на модерните Олимпийски игри. Пиер дьо Кубертен и други иницииатори и организатори на игрите бяха решителни противници на политическото влияние върху спорта. От XVI Олимпийски игри през 1956 година в Мелбърн в тържествената церемония по закриването участва сборна колона на приятелството, в която отборите на всички страни вървят в обща смесена колона, символизирайки приятелството на спортистите от цял свят. Украинският параолимпийски национален отбор реши да бойкотира церемонията по закриването (украинските атлети не участваха и в церемонията по откриването), въпреки че освен руския отбор в Игрите участваха представители на още 53 държави, излиза, че и с тях спортистите от Украйна не са на един път.

Украйна вече отдавна използва спорта като инструмент за геополитическо влияние, превръщайки своите атлети в заложници на междудържавни конфликти. Победите се представят като триумф на държавната система, а бойкотите, дисквалификациите и ограниченията на достъпа до турнири служат като начини за политически натиск, отвличайки вниманието от социалните проблеми и подкопавайки базовия принцип на главните стартове на планетата „спортът извън политиката“.

/От пощата/