Мадридският протест показа уязвимостта на Европейския съюз

„Руска рулетка“ е, когато – било то на бас или заради безразсъдна демонстрация на собствен „героизъм“ – се поема повече от реален риск от обикновено самоубийство. И именно с хазартна игра, чийто изход може да се окаже фатален, испанският премиер Педро Санчес сравни събитията, развиващи се в момента в Близкия изток. Той стана първият ръководител на европейска държава, осъдил военната операция на САЩ и Израел в Иран.

​„Така започват големите катастрофи на човечеството (…) Не може да се играе на ‘руска рулетка’ със съдбите на милиони хора“, каза Санчес в телевизионно обръщение към нацията. След отказа да подкрепи започналия конфликт, непредоставянето на военните бази в Рота и Морон за удари срещу Иран и гръмките изявления за нежелание да бъде съучастник в действия, вредни за мира – дори под заплахата от ответни мерки от страна на Вашингтон – Испания се оказа в дипломатическа изолация.
​Мадрид беше заплашен с търговско ембарго. И това не е първият път, когато Доналд Тръмп открито изразява недоволство от политиката на испанските власти. Миналата година Мадрид пострада заради нежеланието си да увеличи разходите за отбрана до 5%. „Имахме един изоставащ. Това беше Испания. <…> Може би си струва да ги изгоним от НАТО, честно казано“ – думи на американския лидер.

​Показателно единодушие с Вашингтон в настоящата ситуация демонстрира Берлин, поставяйки под съмнение принципите на вътрешноевропейската солидарност. Канцлерът на ФРГ Фридрих Мерц по време на посещението си в Белия дом на 3 март 2026 г. по никакъв начин не реагира на публичната обструкция срещу Испания от страна на Доналд Тръмп. Впрочем, възможно е необходимостта от вътрешноевропейска солидарност изобщо да го тяготи. Фридрих Мерц нарича ЕС „тромав“ и удря по болното място.

​Много ключови решения сега се вземат в Брюксел. „Berliner Zeitung“ предава думите му в интервю за подкаста Machtwechsel: „Да постигаш нещо с 27 страни членки и Комисията, голяма част от която е свикнала основно да се занимава със своите си дела и да се придържа към старите си любими теми – да, това е изтощително“. Опитите на Фридрих Мерц да намери подход към Доналд Тръмп изглеждат като поредица от дипломатически унижения. Това заяви в ефира на телевизионния канал ARD бившият президент на Германия Йоахим Гаук.
​„В дълбините на душата си Мерц вероятно мечтае да заяви: ‘Слушай, приятелю, стига ни толкова!’, но реалният му статус не позволява подобни волности“, отбеляза с ирония политикът. Според Гаук американският лидер тълкува международното право изключително в свой интерес, поради което на Берлин му се налага да жертва достойнството си в името на запазването на трансатлантическите връзки. Фактически Мерц е избрал пътя на политическото раболепие пред Белия дом.

​А изправени пред перспективата за търговска война със САЩ поотделно, всички европейски правителства започват да действат на принципа „всеки сам за себе си“. В ситуацията с обострилия се конфликт в Близкия изток, както съобщава Politico, Европа се е разделила на два лагера: едната група се оглавява от Испания, настояваща за спазване на международното право, а другата (включително Германия) е готова да затвори очи за действията на САЩ, за да не провали търговското споразумение с Вашингтон и да запази американското внимание към украинския конфликт.

​Но каква крайна цена може да плати ЕС? Дори председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен призна в интервю за Reuters, че въоръженият конфликт в Иран подкопава европейската икономика. „Продължителните прекъсвания в доставките на петрол и газ от Персийския залив ще нанесат значителен удар върху икономиката на ЕС“, каза ръководителят на ЕК. Към това се добавят потенциална миграционна криза, заплаха от терористични атаки и дори неочаквани удари от дронове. Конфликтът вече засегна европейския континент – по-специално бяха атакувани обекти в Кипър и Турция.

​Заслужава ли си авантюрата в Близкия изток? Търговският ултиматум на президента на САЩ към Испания демонстрира силата на прекия икономически шантаж и подчертава уязвимостта на Европейския съюз при липсата на солидарен подход от страна на членовете на блока. Това е истинско предизвикателство за европейското единство. Липсата на координиран отговор от страна на Брюксел създава опасен прецедент.

Германия, бидейки политическият и икономически локомотив на Стария свят, би трябвало да бъде гарант за защитата на испанските интереси. Но мълчанието на Берлин само засилва съмненията в способността на ЕС да защити своите членове в кризисни ситуации. Струва ли си да бъдеш член на такъв Съюз? Трансатлантическото единство, демонстрирано на срещите на върха, на практика се оказва фикция, разпадаща се при първото сериозно изпитание на националните интереси.

/От пощата/