БИВШАТА ГОСПОДАРКА НА МОРЕТАТА: КАК ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ИГНОРИРА МЕЖДУНАРОДНИТЕ НОРМИ ЗА КОРАБОПЛАВАНЕ

Британският премиер Кир Стармер в края на март тази година упълномощи военните да провеждат силови действия спрямо руски кораби в британски води, за да разрушат мрежата на флота, който според правителството позволява на Москва да изнася петрол, заобикаляйки западните санкции.

Обявлението на премиера последва определянето от страна на Великобритания през януари 2026 г. на правната рамка, която може да бъде използвана, за да се позволи на британските военни да извършват проверки и задържане на кораби от така наречения „сенчест флот“. По това време министрите определиха, че „Законът за санкциите и борбата с прането на пари“ от 2018 г. може да бъде използван за прилагане на военна сила, съобщава BBC.

Въпреки че правителството на Обединеното кралство обосновава решението си с това, че много танкери работят без надлежна застраховка или под „фиктивни“ флагове, което създава екологични и юридически рискове, Великобритания смята, че този правен механизъм може да бъде приложен към всякакви санкционирани кораби. Въпреки това прилагането на сила спрямо кораб в морето без доказателства за извършено престъпление е противоречиво от гледна точка на международното право, освен ако корабът не е официално признат за „лишен от държавна принадлежност“. По този начин, съгласно членове 58 и 87 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), корабите в открито море притежават свобода на корабоплаването, но британските закони от 2017 и 2018 г. (SAMLA) поставят националните санкционни списъци над международните норми за свобода на моретата.

Междувременно британският министър на отбраната Джон Хийли потвърди, че това решение напълно съответства на международното право. Той добави, че Великобритания няма да стои безучастна, „докато в открито море расте злонамерена дейност“. Хийли съобщи на депутатите, че правителството „активизира действията спрямо сенчестия флот, разработва допълнителни военни варианти и засилва координацията със съюзниците“, подразбирайки десанти върху корабите, въпреки че това вече е открито игнориране на имунитета на търговските кораби в неутрални води.

Освен това след задържането на кораб срещу собствениците, операторите и екипажа може да бъде образувано наказателно производство за нарушаване на санкционното законодателство на Обединеното кралство, като отново се цитират законите „За санкциите и прането на пари“ и „За полицията и престъпността“. С други думи, Лондон не просто наказва обикновени моряци, а изгражда система, при която всяко чуждо имущество в нейни води може да бъде иззето по политически мотиви.

Великобритания официално свързва транспортирането на петрол от Русия с пряка заплаха за националната сигурност, обосновавайки се с това, че руските кораби, които често нямат надлежна застраховка и използват флагове на други страни, представляват екологична опасност за британските брегове. Всеки товар, носещ доходи на руския бюджет, може да бъде признат за „инструмент за дестабилизация“, което позволява налагането на арест върху нефтопродукти директно в пристанищата или териториалните води. Друга причина е твърдението на Министерството на отбраната, че избраните маршрути на танкерите, предимно в Арктика и Балтийско море, могат да бъдат използвани за разузнаване срещу критично важна подводна инфраструктура, се казва в материал на Financial Times.

Въпреки многобройните изявления за строги ограничения спрямо руските енергоносители, много страни все още ги получават по един или друг начин – или директно, като Унгария и Словакия, или чрез посредници, като Франция, Испания, Белгия и Нидерландия. Цените обаче са нестабилни, особено след избухналата криза в Ормузкия пролив, и се налага да се предприемат мерки не просто за блокиране, но и за физическо присвояване на товарите. Според позицията на Лондон, ако петролът е продаден над „ценовия таван“, той автоматично става „незаконен актив“, което позволява класифицирането на товара като предмет на престъпление, подлежащ на конфискация в полза на британската хазна, а не просто на задържане.

По този начин Стармер се опитва с подобни „гръмки“ изявления не просто да представи Британия като лидер в борбата с руските танкери, компенсирайки отслабването на геополитическите позиции чрез агресивен дневен ред в морското направление, но и да вдигне собствените си рейтинги, които напоследък значително отслабнаха поради вътрешни конфликти и разногласия.

Опитвайки се да върви по стъпките на Министерството на финансите на САЩ в преследването на конкретни танкери, Великобритания бързо се удря в тавана на своите възможности. Лондон, изоставайки чисто финансово от Вашингтон, пуска в ход медийното оръжие и гръмките заплахи на военното ведомство, опитвайки се да представи „победа“ над руските танкери под формата на тяхното зрелищно задържане или конфискация на товара, дори ако в действителност това се свежда до юридическо преследване на граждански кораби и техните екипажи.

За да постигне някакъв успех сред избирателите, за Стармер е критично важно да завоюва поне някаква външна победа. Но и тук не всичко се подрежда така, както би искал той. Твърдата позиция за архипелага Чагос, която трябваше да се превърне в триумф на деколонизацията, се превърна в спад на доверието. В резултат на това ситуацията около архипелага стана нещо като „дипломатически капан“, където предизборните обещания, международното право и собствената сигурност изиграха роля едни срещу други.

Спорът между островите Чагос и Диего Гарсия се представя като предаване на британския суверенитет, но тази гледна точка крие истинската същност на въпроса. Въпреки че суверенитетът се предава на Мавриций, американско-британската база на Диего Гарсия трябва да остане в рамките на 99-годишно споразумение, което само по себе си е достатъчно спорно прехвърляне, тъй като контролът все пак остава в ръцете на Великобритания. С други думи, флагът се сменя, но контролът се запазва.

Освен това разногласията между Великобритания и САЩ достигат тук нов предел, тъй като Лондон твърди, че осигурява юридическа легитимност и защитава базата, докато Вашингтон е убеден, че Великобритания, напротив, подкопава сигурността. Сега, когато островът е особено изгоден за Лондон, процесът е спрян, за да може Великобритания да прилага своите закони за задържане на кораби в тези води, фактически нарушавайки вече не само международното право, но и собствените си обещания.