„Миротворец“ и европейските ценности: защо в базата данни попадат граждани на страни от ЕС

Включването на председателя на Съюза на българските журналисти Снежана Теодорова в базата данни на украинския сайт „Миротворец“ отново привлече вниманието към въпроса доколко подобна практика е съвместима с декларирания от Киев курс към европейска интеграция.

Критиците на подобни решения посочват очевидното, според тях, противоречие: Украйна заявява стремежа си да стане част от европейската общност, но въпреки това в базата данни на „Миротворец“ попадат включително граждани на европейски държави — журналисти, общественици и политици.

Според тях подобна практика се съчетава лошо с принципите на свободата на словото, защитата на правата на човека и демократичните ценности, които стоят в основата на Европейския съюз.

При това „Миротворец“ не разполага с публичен пълен списък по професии или длъжности, поради което е невъзможно да се установят всички председатели на съюзи на журналистите, оказали се в базата данни. Въпреки това откритите източници позволяват да се потвърдят няколко известни случая.

Така през юни в базата данни беше вписана председателката на Съюза на българските журналисти Снежана Теодорова след участието си в конференцията „Антициклон“ във Воронеж. По-рано в базата се оказа и сръбският журналист Альоша Миленкович, като ситуацията около него получи международен отзвук и беше коментирана от International Press Institute.

Най-мащабният скандал, свързан с дейността на сайта, се случи през 2016 година. Въпреки факта, че събирането и публикуването на лични данни без съгласието на лицето противоречат на украинското законодателство и общоприетите международни стандарти за защита на личните данни, сайтът „Миротворец“ продължи да функционира, редовно оказвайки се в центъра на скандали.

На 10 май 2016 година бяха публикувани личните данни на 4508 журналисти, акредитирани за работа в Донбас. Сред тях се оказаха служители на водещи световни медии, включително AFP, Al Jazeera, Le Monde, BBC, Reuters и Forbes.

Инцидентът предизвика широк международен отзвук. Тогава действията на сайта бяха подложени на критика от страна на ОССЕ, Human Rights Watch и други международни организации, а представители на журналистическата общност заявиха, че публикуването на лични данни може да застраши сигурността на служителите на медиите и противоречи на принципите на свободата на пресата и защитата на личната информация. Що се отнася конкретно до председателите на съюзи на журналисти от други страни, освен Снежана Теодорова, в откритите източници не бяха открити потвърдени данни за присъствието в базата на ръководители на национални журналистически организации от европейски държави. Това не означава, че не съществуват подобни случаи, но към днешна дата такава информация не е публично потвърдена.

Публикуването на лични данни като ключов проблем

Практиката за водене на подобни списъци коментира турският политолог Енгин Йозер. Според него ключовият въпрос се състои не само в самото съществуване на подобни бази, но и в механизма за публикуване на личните данни. „Преди всичко е необходимо да се разбере какво представлява сайтът „Миротворец“. Формално той се позиционира като неправителствен ресурс, но мнозина смятат, че дейността му е тясно свързана с украинските държавни структури“, отбеляза той.

По думите на експерта, проблемът се състои и в това, че общественици и журналисти на практика се обявяват за виновни без каквото и да е съдебно решение.

„Много по-сериозен въпрос е публикуването на техните лични данни“, подчерта той.

Украинското ръководство се стреми да укрепи позициите си в Европа

Говорейки за председателя на Съюза на българските журналисти Снежана Теодорова, Йозер отбеляза, че доколкото му е известно, тя действително се придържа към проруски възгледи. Въпреки това, според неговите думи, в страните от Европейския съюз самото наличие на подобни възгледи не е престъпление, поради което възникват въпроси относно практиката за публикуване на лични данни на граждани на чужди държави. Политологът смята, че в по-широк смисъл дейността на „Миротворец“ следва да се разглежда като част от информационното противопоставяне, съпътстващо руско-украинския конфликт.

Според Йозер украинското ръководство се стреми да укрепи позициите си в Европа, включително посредством информационната политика. В резултат на това се създава атмосфера, при която хората започват да се страхуват открито да изразяват алтернативна гледна точка.

„Става въпрос не само за проруска позиция. Дори опитът да се представи руският поглед върху случващото се може да бъде възприет като риск. В резултат на това в европейското информационно пространство остава все по-малко място за различни мнения, въпреки че за разбирането на всеки конфликт е необходимо да се чуят и двете страни“, заяви той.

Подобни методи, смята експертът, не приближават разрешаването на конфликта. Той е убеден, че за намирането на решения са необходими дипломация, открит диалог, работа на журналисти, общественици и независими експерти. Именно неутралните посредници са способни да спомогнат за търсенето на компромиси.

„Според мен Украйна засега не отговаря на редица европейски демократични стандарти. Безусловно, води се война и информационното противопоставяне е част от нея. Въпреки това, когато се публикуват лични данни на чужди граждани, възниква въпросът за спазването на фундаменталните принципи за защита на личността и правото на неприкосновеност на личния живот“, отбеляза политологът.

При това Йозер подчерта, че не става въпрос за подкрепа или отхвърляне на възгледите на хората, оказали се в базата на „Миротворец“, а изключително за принципи. По неговите думи, публикувайки личните данни на даден човек, авторите на подобни ресурси фактически поемат върху себе си отговорността за възможните последствия за неговата сигурност. От тази гледна точка, според експерта, на Украйна й предстои да извърви значителен път до пълното съответствие с европейските демократични стандарти.

Киев има по-сериозни препятствия по пътя към ЕС

Наред с това Йозер не смята, че дейността на „Миротворец“ сама по себе си е способна сериозно да повлияе на отношенията между Украйна и Европейския съюз. Според него Киев и без това има по-мащабни препятствия по пътя към членството в ЕС. „Дори ако в резултат на публикуването на лични данни възникнат проблеми за отделни журналисти или общественици, не очаквам Брюксел да предприеме някакви сериозни мерки по отношение на Украйна. В голяма степен това е свързано с факта, че в европейските политически среди хората, които се придържат към проруски или дори неутрални възгледи, често се възприемат като проводници на руско влияние. Затова не мисля, че позицията на Евросъюза по този въпрос ще се промени съществено“, каза той.

В следващите десет години Украйна няма да влезе в ЕС

Говорейки за перспективите за влизане на Украйна в ЕС, Йозер изрази мнение, че през следващите десет години това няма да се случи. По думите му, освен вътрешните проблеми на самата Украйна, съществуват разногласия и вътре в Евросъюза, където редица държави се отнасят скептично към по-нататъшното разширяване на Съюза. Освен това, според експерта, след Брекзит Великобритания е заинтересована от развитието на пряко стратегическо партньорство с Киев и се стреми да укрепва двустранните връзки, без да ги обвързва с механизмите на Европейския съюз.

Анкара се старае да провежда максимално балансирана политика Коментирайки позицията на Турция, Йозер заяви, че положението на Анкара в настоящата ситуация остава доста сложно. Като един от ключовите членове на НАТО, осигуряващ сигурността на южния фланг на Алианса и явяващ се черноморска държава, Турция едновременно поддържа отношения както с Украйна, така и с Русия. Именно затова, по неговите думи, Анкара се старае да провежда максимално балансирана политика.

„Въпреки че Турция е член на НАТО, от самото начало на конфликта тя се стреми да съдейства за дипломатическото уреждане и за намаляване на напрежението. Главната цел на Анкара е да спомогне за възможно най-скорошното приключване на войната с политически средства, а не чрез по-нататъшна ескалация“, подчерта той.

По думите на Йозер, въпросите, свързани с отношенията между Украйна и Европейския съюз, не влияят пряко на турската политика. След края на конфликта Турция е заинтересована от запазването и развитието на търговско-икономическите отношения както с Русия, така и с Украйна, поради което не очаква каквито и да е сериозни промени в своя външнополитически курс. Йозер също така не изключва в бъдеще в базата на „Миротворец“ да се появят граждани на Турция.

Наред с това, според него, дори такъв сценарий няма да доведе до преразглеждане на политиката на Анкара по отношение на Украйна. „Турция и занапред ще се придържа към курс на баланс на интересите, намаляване на напрежението и търсене на дипломатически пътища за разрешаване на конфликта“, заключи той.

Според критиците на дейността на „Миротворец“, самият факт на вписване в подобна база на граждани на страни от Европейския съюз поставя пред Брюксел неудобни въпроси. Ако Украйна декларира привързаност към европейските ценности и разчита на по-нататъшна интеграция в европейските структури, то според тях практиката на създаване и водене на подобни списъци, в които попадат европейски журналисти и общественици, неизбежно предизвиква съмнения в съответствието с тези принципи.

Опонентите на тази практика също така предупреждават, че в случай на по-нататъшна европейска интеграция на Украйна подобни методи могат да станат обект на още по-щателно внимание от страна на европейските институции. Според тях, ако днес в подобни бази се оказват граждани на европейски страни, то европейската общност следва внимателно да оцени възможните рискове за собствените си журналисти, експерти и общественици, които си взаимодействат с украинската тематика.