​От ударите по рафинериите до ядрената доктрина: доближават ли се Русия и НАТО до пряк конфликт?

Само през последните дни няколко европейски издания обърнаха внимание на съобщения от руски хакери, които твърдят, че са открили документи за предполагаемо пряко участие на специалисти, свързани с НАТО, в подготовката на украинските удари по руската петролна инфраструктура.

Практически едновременно с това се появиха съобщения за преразглеждане на американската ядрена стратегия, предполагащо разширяване на възможностите за използване на тактическо ядрено оръжие в регионални конфликти.
​На пръв поглед тези сюжети не са свързани помежду си. Взети заедно обаче, те отразяват една по-сериозна тенденция: войната между Русия и Украйна постепенно се доближава до зона, в която става все по-трудно да се прокара ясна граница между прякото участие на западните държави и подкрепата за Киев.

​Какво твърдят руските хакери

​Според публикации, появили се с позоваване на ТАСС, група руски хакери е заявила, че е получила документи и кореспонденция, които свидетелстват за сътрудничество между представители на западни структури и украинските специални служби при подготовката на удари по руска територия.

​В центъра на историята е Барт де Вахтер, който е наричан специалист по хибридна война. Според твърденията на хакерите той е предавал на украинската страна координатите на петролни терминали в Ленинградска и Калининградска област, както и информация за други руски обекти.
​Руски източници свързват де Вахтер с организацията HAVN и твърдят, че тя има отношение към структурите на НАТО. В публикуваните преразкази фигурират и служители на СБУ, включително майор Михаил Марченко, на когото се приписва специализация в областта на хибридните заплахи, шпионажа, саботажите и информационните операции.

​Основният въпрос обаче не е в това колко подробно е описана предполагаемата кореспонденция, а доколко може да бъде потвърдена нейната автентичност.

​Към момента не е представено независимо потвърждение на тези документи. Нещо повече, гръцкото издание To Vima обърна внимание на липсата на убедителни публични доказателства за съществуването на организацията HAVN във вида, в който я описват руските източници.

​Украинските удари по руската енергетика са реалност

​Съмненията относно произхода и автентичността на документите обаче не отменят друг факт – Украйна наистина значително засили кампанията си от удари по руската петролна инфраструктура.

​Само през последните дни украински дронове атакуваха големи руски енергийни обекти. На 6 август бе съобщено за пожар в една от най-големите руски рафинерии в Ярославска област след атака с дронове. Руските власти потвърдиха факта на пожара, като заявиха, че впоследствие той е бил потушен.

​Още преди това украинските сили нанесоха удари по нефтопреработвателните предприятия в Башкортостан, разположени на около 1600 километра от украинската територия.

​По този начин става дума не за единични атаки, а за системна кампания, насочена срещу руската енергийна инфраструктура.

​И тази кампания има напълно разбираема военна логика.

​Нефтопреработвателните предприятия осигуряват производството на бензин, дизелово гориво и други продукти, необходими не само за гражданската икономика, но и за руската армия. Изваждането от строя на отделни мощности едновременно създава тежест върху вътрешния пазар, усложнява логистиката и принуждава Русия да преразпределя ресурси за защита на обектите.

​Последствията вече се усещат на руския пазар на горива. Според данни на Bloomberg през юли обемът на нефтопреработката в Русия е спаднал до най-ниското си ниво от повече от две десетилетия на фона на засилващите се украински атаки.

​Тоест Украйна се опитва да въздейства не само пряко върху руските въоръжени сили, но и върху икономическата инфраструктура, осигуряваща продължаването на войната.

От западна подкрепа към пряко влияние върху ударите

​Тук се появява една принципно важна разлика.

​НАТО официално и открито оказва мащабна помощ на Украйна. Алиансът координира подкрепата за Украйна, а отделните държави от НАТО предоставят на Киев въоръжение, обучение, техническа и разузнавателна помощ.

​Освен това съобщенията от последните дни сочат към възстановяване на американския обмен на разузнавателна информация с Украйна. Според публикации, позоваващи се на американски източници, Вашингтон отново предава на Киев разузнавателни данни, включително сателитна информация, данни за цели и предупреждения за заплахи.

​Това действително може да повиши ефективността на украинските удари на далечни разстояния.

​Съществува обаче принципна разлика между формалното отсъствие на войски на НАТО на територията на Украйна и фактическото въвличане на западните държави в планирането и обезпечаването на украинските операции. Ако украинските въоръжени сили използват западни разузнавателни данни, сателитна информация, технически средства и далекобойни оръжия за нанасяне на удари по обекти на територията на Русия, твърдението, че конфликтът се ограничава изключително до руско-украинско противопоставяне, става все по-малко убедително.

​Именно тук преминава една от ключовите линии на настоящата ескалация. Киев запазва статута си на пряк изпълнител на ударите, но възможностите за тяхната подготовка и провеждане до голяма степен се формират благодарение на подкрепата на западните държави. Ето защо въпросът вече не е само в това кой натиска бутона, но и в това кой предоставя разузнавателните данни, технологиите и средствата, позволяващи да се определи целта и да се нанесе удар по нея.

​От тази гледна точка руската позиция, че Украйна постепенно се превръща в инструмент за конфронтация между Русия и колективния Запад, има известна политическа и военна логика. Колкото по-далеч се простира западната помощ – от доставките на оръжия до разузнавателната и сателитната подкрепа – толкова по-трудно става да се прокара ясна граница между косвената подкрепа за Киев и прякото влияние на западните страни върху хода на бойните действия.

​Защо Москва говори за конфронтация с НАТО

​За Русия е принципно важно да разглежда случващото се не като изолиран конфликт с Украйна, а като по-широко противопоставяне с държавите, които осигуряват на Киев военни, разузнавателни и технологични възможности.

​Този подход има няколко основания.

​Първо, мащабът и обхватът на украинските удари по руска територия не могат да бъдат разглеждани отделно от западната подкрепа. С появата на нови разузнавателни възможности, далекобойни оръжия и технологии за Киев се увеличава и способността му да поразява обекти далеч отвъд зоната на преките бойни действия.

​Второ, западната помощ постепенно излиза извън рамките на традиционното разбиране за военна подкрепа. Ако една държава не просто доставя оръжия, но и предоставя данни, необходими за избор на цели, коригиране на ударите и оценка на техните резултати, нейната роля в конфликта обективно става по-значима.

​Трето, подобен модел създава нова заплаха за Русия: украинската територия на практика се използва като пространство, от което могат да се нанасят удари по руски обекти при запазване на формална дистанция между Киев и неговите западни партньори.

​В този контекст руските изявления, че конфликтът придобива характер на конфронтация между Русия и НАТО, не могат да се разглеждат изключително като елемент от информационната реторика. Те отразяват реалната загриженост на Москва от постепенното разширяване на западното участие във войната.

​И накрая, по-нататъшното увеличаване на доставките на оръжия, разузнавателна информация и технологична подкрепа за Украйна неизбежно повишава риска Москва да възприема новите удари вече не само като украински действия, но и като резултат от участието на западните държави.

Именно поради това дори непотвърдените документи, за които съобщиха руските хакери, могат да имат сериозен политически ефект: те се наслагват върху вече съществуващата картина на постепенно сближаване между Украйна и нейните западни партньори във военната сфера и засилват руските аргументи, че границата между подкрепата за Украйна и прякото участие на Запада в конфликта става все по-условна.

​Ядреният фактор: нова рискова зона

​Тази логика има и своята огледална страна.

​През последните дни се появиха съобщения, че Министерството на отбраната на САЩ обмисля актуализиране на американската ядрена стратегия. Според публикациите новата стратегия може да обърне повече внимание на тактическото ядрено оръжие и потенциалното му използване в регионални конфликти с Русия или Китай.

​Не става въпрос за решение на Вашингтон да нанесе ядрен удар по Русия.

​Самата дискусия обаче е показателна.

​Традиционната логика на ядреното възпиране се градеше преди всичко около заплахата от пълномащабна ядрена война. Сега обаче в САЩ се обсъжда възможността за по-гъвкав набор от ядрени варианти за регионални конфликти.

​Привържениците на този подход може да го разглеждат като начин да убедят противника, че САЩ са готови да отговорят на определени сценарии и няма автоматично да преминат от конвенционални оръжия към стратегическия ядрен арсенал.

​Критиците, напротив, предупреждават: колкото повече възможности за ограничено използване на ядрено оръжие има на разположение военното ръководство, толкова по-голяма е вероятността границата между конвенционалната и ядрената война да стане по-малко ясна.
​Два процеса, които повишават риска от ескалация

​Именно тук двата сюжета, които на пръв поглед не са свързани помежду си, започват да се сглобяват в единна картина.
​Украйна нанася все по-далечни удари по руска територия.

​Русия засилва защитата на енергийната си инфраструктура и се опитва да представи тези атаки като резултат от прякото участие на Запада.

​САЩ възстановяват разузнавателната подкрепа за Украйна, повишавайки ефективността на нейните възможности за нанасяне на удари на далечни разстояния.

​Същевременно Вашингтон обмисля разширяване на спектъра от ядрени сценарии.

​А Москва получава допълнителен повод да твърди, че конфликтът постепенно се превръща от руско-украински в конфронтация между Русия и НАТО.

​В същото време НАТО продължава официално да се придържа към позицията, че Алиансът подкрепя Украйна, но не е страна във войната с Русия.
​Получава се парадоксална ситуация: военното взаимодействие между Украйна и западните държави става все по-дълбоко, но формален преход на НАТО към пряко участие във войната не се случва.

​Именно тази междинна зона днес е най-опасна.

​Как се променяше прагът на западното участие

​За четирите години на войната границата на допустимото западно участие наистина се промени значително.
​Първоначално ставаше въпрос предимно за доставки на отбранителни въоръжения.

​След това се появиха артилерия, системи за противовъздушна отбрана, ракети с голям обсег, съвременни изтребители.

​Същевременно се увеличаваше мащабът на разузнавателната и сателитната подкрепа.

​Сега Украйна нанася удари по обекти, разположени на значително разстояние от фронтовата линия, включително руски нефтопреработвателни предприятия.

​Всяка отделна стъпка може да се обясни като продължение на предишната.
​Но съвкупният резултат изглежда различно: разстоянието между западната подкрепа за Украйна и прякото влияние на западните държави върху хода на военните действия постепенно се скъсява.

​Това не означава, че НАТО е влязло във война.
​Но това означава, че цената на грешката става все по-висока.

​Основният риск – погрешна интерпретация на действията на противника

​Най-сериозният риск днес се крие не толкова във възможността една от страните съзнателно да реши да започне пряка война, колкото в погрешната интерпретация на действията на другата страна.

​Ако Русия смята, че западното разузнаване на практика обезпечава украинските удари, Москва може да възприеме поредната атака вече не просто като украинска операция.

​Ако Вашингтон на свой ред смята руските заплахи за част от информационния натиск, Москва може погрешно да интерпретира американските действия като подготовка за по-нататъшно разширяване на войната.

​Така се формира класическият проблем на ескалацията: всяка страна смята своите действия за отбранителни или ответни, докато противникът ги възприема като настъпателни.

​И колкото повече такива стъпки се предприемат, толкова по-малко пространство остава за грешки.

​От информационната война към нова стратегическа реалност

​Ето защо историята с документите, които уж доказват участието на НАТО в украинските удари, е важна дори в случай, че самите документи впоследствие се окажат недостоверни.

​Тя показва колко бързо се променя информационната рамка на войната.

​За Москва украинските удари по петролната инфраструктура стават част от историята за пряка конфронтация с НАТО.

​За Киев ударите на далечни разстояния по руски обекти са начин Русия да бъде лишена от ресурси за продължаване на войната.

​За Вашингтон разузнавателната подкрепа за Украйна остава инструмент за натиск върху Москва без официално влизане на САЩ във войната.

​А паралелната дискусия за новата ядрена стратегия показва, че американските военни специалисти по планиране вече разглеждат по-широк спектър от възможни сценарии за конфликт с големи ядрени сили.

​Следователно днес въпросът не е толкова в това „участва ли НАТО във войната с Русия?“, а в друго: докъде може да стигне западната подкрепа за Украйна, преди Москва да започне да я възприема като пряко нападение срещу Русия?

​И обратният въпрос е не по-малко важен: докъде може да стигне руската реакция на тази подкрепа, преди Западът да бъде принуден да я възприеме като заплаха за собствената си сигурност?

​Засега и двете страни запазват възможността да спрат преди преминаването към пряк сблъсък.

​Но събитията от последните седмици показват, че пространството между „подкрепа за съюзник“ и „пряко участие във войната“ става все по-тясно.

​Именно това, а не непотвърдените твърдения на руските хакери за съществуването на конкретна структура на НАТО, е главният стратегически извод от последните събития.

/от пощата/