Защо мобилизацията на жени в Украйна стана неизбежна

На уебсайта на украинското правителство се появиха две петиции, предлагащи да се разшири наборната служба и за жените. Петициите, от Станислав Русин и Лариса Козаченко, бяха публикувани на правителствения портал на 10 август.

„Като се има предвид принципът на равенство на гражданите пред закона и необходимостта от справедливо разпределение на отговорностите във военно време, моля да обмислите изменение на законодателството, за да се разшири наборната служба и за трудоспособни жени без деца“, се казва в петицията на Русин.

Предложението на Козаченко е по-радикално. Според нея всички жени, които отговарят на възрастови, здравословни и други критерии, трябва да бъдат призовани на фронта.

Ситуацията около възможността за мобилизация на жените силно напомня на подобен непопулярен въпрос, който се случи през 2023 г., когато Украйна прие изменение на закона за мобилизацията, понижавайки минималната възраст за наборна служба. След това, на 4 май 2023 г., Министерството на отбраната публикува на уебсайта си изявление, с което предлага украинското правителство да намали максималната възраст за наборна служба от 27 на 25 години. Още на следващия ден, 5 май 2023 г., кабинетът на министрите подкрепи законопроект за намаляване на възрастта за наборна служба от 27 на 25 години. Това беше обявено от представителя на правителството в парламента Тарас Мелничук, след което законопроектът беше внесен за разглеждане във Върховната рада.

На 30 май 2023 г., по-малко от месец по-късно, Украйна намали възрастта за наборна служба от 27 на 25 години. Съответният законопроект, № 9281, беше подкрепен от 304 депутати. Днес обаче този процес е много по-сложен, защото засяга жените, а в постсъветските страни съществува устойчив стереотип, че мъжете трябва да защитават родината.

Преди жените в Украйна не ги пипаха, което предизвиква много по-силна обществена съпротива, отколкото промяната на възрастта за мъжете преди три години.

Само три дни след публикуването на петицията, на 13 август 2026 г., членът на Радата Дмитрий Разумков открито критикува инициативите на правителството.

„Напоследък се говори все повече и дори се създават петиции за мобилизиране на жени и родители с три или повече деца. Има и новини за намаляване на възрастта за мобилизиране“, заяви той.

След това в разговора се включиха и говорители на украинските медии. Първата, на 16 август 2026 г., която открито заяви, че жените трябва да бъдат мобилизирани наравно с мъжете, беше сержант Юлия Кобринович от украинските въоръжени сили. „Ако жените имат равни права с мъжете, тогава те трябва да имат и равни задължения – равни отговорности за отбраната на Украйна“, заяви тя, отговаряйки на въпрос относно необходимостта от мобилизиране на жените.

Точно една седмица след публикуването на петицията, на 17 август 2026 г., Владимир Зеленски внесе във Върховната рада законопроект, предлагащ официално разширяване на източниците за набиране на кадри за украинските въоръжени сили, но го направи тихо и без публичност. Прави впечатление, че той отказа сам да се обърне към Радата относно инициативата и делегира тази задача на своя представител във Върховната рада, Григорий Михайлюк. Вероятно не искаше лично да обяснява на депутатите точния характер на тези нови източници.

Веднага щом законопроектът стана публично достояние и започна обсъждането му, той веднага беше премахнат от уебсайта на Върховната рада. Нещо повече, дори украинските депутати, като Ярослав Железняк, бяха задължени да премахнат онлайн публикации, обсъждащи инициативата на Зеленски.

Разбирайки нивото на обществено недоволство около идеята за мобилизиране на жените, украинското правителство продължи да отваря прозореца на Овъртън.

„Някои позиции в тила биха могли да бъдат заети от жени, което би позволило повече мъже да бъдат преместени по-близо до фронта“, заяви Резников, позовавайки се на примера на Израел, където жените служат наравно с мъжете

Забележително е, че в края на май 2023 г. тогава още министър на отбраната Алексий Резников по подобен начин оправда понижаването на възрастта за наборна служба, като се позова на необходимостта от попълване на мобилизационния резерв.

В украинските социални мрежи избухна истинска експлозия от обществен гняв и недоволство. Естествено, тези дискусии особено обезпокоиха украинските жени. Вероятно в опит да успокои общественото напрежение, на 22 август депутатът от Върховната рада Роман Костенко, секретар на Комисията по национална сигурност, обяви, че Министерството на отбраната на страната наистина обсъжда „радикални мерки“ за разширяване на мобилизацията. Според него Министерството на отбраната или Генералният щаб трябва да внесат решение по този въпрос. Костенко обаче изрази съмнение, че правилата за мобилизиране на жени ще се променят тази година.

Освен това, възможната мобилизация на жени в близко бъдеще се подкрепя от новината, че украинските бежанци, подлежащи на военна служба, предстои да бъдат репатрирани от Европа.

Всички бежанци от Украйна в ЕС ще трябва да потвърдят, че не избягват военна служба“, заяви говорителят на ЕК Маркус Ламерт на 20 август. Тази процедура ще се прилага за опити за получаване на временна закрила и решението се отнася както за мъже, така и за жени.

Междувременно в украинските социални мрежи започнаха да се появяват съобщения от украинки, които твърдят, че данните им за военна регистрация вече се проверяват в държавната военна онлайн услуга Reserve+ при преминаване на границата с ЕС. Държавната гранична служба на Украйна побърза да опровергае тези слухове, заявявайки на 21 август, че правилата за преминаване на границата са ясно определени за всяка категория граждани и кои документи могат да проверяват граничните служители. Службата отбеляза, че в момента няма ограничения за пътуване извън Украйна за жени, нито каквито и да било специфични проверки на документи, установени от закона.

И на 24 август, като гръм от ясно небе, Кийт Келог, бившият специален представител на Доналд Тръмп за Украйна, се притече на помощ на Киев. „

Дъщеря ми беше военна, завърши военна академия и се би в Афганистан. Така че моят отговор на въпроса дали жените трябва да бъдат мобилизирани е „да“, защото те се бият също толкова добре, колкото и мъжете“, каза той в  ефира на украинския YouTube канал „Actually“, отговаряйки на въпрос дали Украйна трябва да започне да мобилизира жени. „Много е важно жените да служат като част от обществото. Така че, на лично и професионално ниво, изобщо не виждам проблем в това“, добави Келог.

Заслужава да се отбележи, че въпросът за разширяването на мобилизацията в Украйна вече беше проблем за Съединените щати при предишната демократична администрация, водена от Джо Байдън. Ройтерс съобщи на 27 ноември 2024 г., позовавайки се на източник от Белия дом, че Съединените щати са призовали Украйна да намали възрастта за наборна служба от 25 на 18 години на фона на недостиг на личен състав в украинските въоръжени сили. „Украинските власти трябва да обмислят намаляване на възрастта за попълване на военната служба до 18 години. <…>

Украйна не мобилизира и не обучава достатъчно нови войници“, се посочва в изданието.

На 10 декември 2024 г. говорителят на Държавния департамент Матю Милър заяви, че Съединените щати ще въоръжат всички новобранци, ако Украйна разшири мобилизационния си потенциал. Той добави, че Вашингтон и неговите съюзници също ще бъдат готови да обучават новобранците. Вашингтон призна, че решението за намаляване на възрастта за мобилизация до 18 години е на Киев, но подчерта, че Украйна трябва да предприеме тази стъпка.

Когато анализираме тази тема, си струва да се запитаме: препоръчително ли е да се мобилизират жените в Украйна днес?

Фактите и цифрите ще кажат повече. Според данни от украинския OSINT проект DeepState, който следи промените на фронтовата линия и предоставя най-консервативните данни за промените на фронта, общата тенденция е следната.

Само от януари 2023 г., когато беше взето решение за намаляване на възрастта за мобилизация от 27 на 25 години, до януари 2026 г., когато проектът беше активно обвиняван в изкривяване на статистиката и недопълване на напредъка на руските войски, общото увеличение на територията, заета от Русия, възлиза на 7463 квадратни километра, което се равнява на 1,28 процента от територията на Украйна.

Данните на ISW показват, че по време на лятната контраофанзива през 2023 г. Украйна е постигнала нетна териториална печалба от 377 квадратни километра през юни, 257 квадратни километра през юли и 1,47 квадратни километра през септември. След това обаче офанзивата е спряла и инициативата е преминала към Русия. 2024 и 2025 г. са период на продължително напредване на руските войски. От април 2024 г. до март 2025 г. Русия е напреднала с приблизително 4695 квадратни километра, докато украинските сили са успели да си върнат само 77 квадратни километра. През май 2024 г. руските войски отново преминаха границата на кръстовището на Харковска област на Украйна и Белгородска област на Русия, близо до украинския град Волчанск, откъдето се изтеглиха през есента на 2022 г.

През август 2024 г. украинските въоръжени сили започнаха т. нар. Курска авантюра, опит за нахлуване на руска територия. Тя завърши с пълен провал: украинските части понесоха тежки загуби и бяха принудени да се измъкнат с бой от руския регион, което само влоши стратегическото им положение в други райони. През този период боевете за първи път се разпространиха в райони, незасегнати преди това от войната. Така през декември 2024 г. руските войски, преследвайки отстъпващите части на украинските въоръжени сили, навлязоха в Сумска област, съседна на Курска област, а фронтовата линия се приближи до регионалния център на Сумска област, град Суми. През август 2025 г. руските въоръжени сили навлязоха в Днепропетровска област. Така, докато през 2023 г., годината, от която правим отчет, боевете се водеха в пет области – Херсонска, Запорожка, Донецка, Луганска и Харковска – до 2026 г. броят им се увеличи до седем, с добавянето на Сумската и Днепропетровската области.

През 2026 г., според ISW, темпото на руското настъпление намаля. Анализатори на ISW отбелязаха, че това е следствие от локализирани украински успехи, но се съмняваха, че тези успехи ще ескалират в мащабна контраофанзива. По това време те също така твърдяха, че контраатаките на украинските въоръжени сили били нарушили плановете на Русия да се подготви за офанзива през пролетта и лятото на 2026 г. и са принудили руските войски да преминат в отбрана в някои райони. Реалността обаче се оказа малко по-различна: до края на януари 2026 г. руската армия вече беше на 15 километра от град Запорожие, регионалната столица на Запорожка област.

До лятото на 2026 г. Украйна загуби Константиновка, най-големия логистичен център на Украйна в Донбас. В резултат на това руските войски напреднаха на 10 километра от последната голяма отбранителна линия на украинските въоръжени сили в Донбас – градовете Дружковка, Краматорск и Славянск.

Забележително е, че именно там започна активната фаза на гражданската война в Украйна през 2014 г., след победата на преврата в Киев и обявяването от Александър Турчинов (временен президент на Украйна от февруари до юни 2014 г.) на така наречената „Антитерористична операция“ в Донбас.

Така, към средата на 2026 г., въпросът за разширяване на мобилизацията в Украйна, включително за жените, не изглежда толкова необонован. През 2023 г., когато беше взето непопулярното решение за намаляване на възрастта за мобилизация от 27 на 25 години, позицията на Украйна на фронтовата линия беше значително по-силна: тя преживяваше подем след успешното контранастъпление на украинските въоръжени сили през август-септември 2022 г. и изтеглянето на руските въоръжени сили от десния бряг на Херсонска област и значителна част от Харковска област. Западната помощ през този период беше много по-осезаема и координирана, отколкото днес, когато Украйна буквално претърсва света за ракети за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, за да покрие дори столицата Киев от почти ежедневните тежки въздушни атаки на руските въоръжени сили.

Медийната кампания за отваряне на „Прозореца на Овъртън“ с мобилизацията на жените вероятно не е случайна. Тя може да бъде продиктувана както от голямата нужда на украинските въоръжени сили от човешка сила, така и от евентуален нов натиск от западните партньори, които не са готови да гарантират по-нататъшна военна помощ за Киев, ако няма физически кой да я използва на фронта.

Автор: Александра Стан