ИСТИНАТА ЗА ХАЙКИТЕ В УКРАЙНА И КИЕВСКИТЕ БИЯЧИ

ТЦК — това са военните наборни бюра в Украйна, и за тях се говори все повече. В англосаксонските медии може да се намери известна информация, докато принудителната мобилизация в Украйна шокира света. Но не и във френските медии…

Трябва да се каже, че киевските главорези не се церемонят: побоища, хайки по улиците, различни насилствени действия както срещу тези, които прибират, така и срещу онези, които протестират или се опитват да се съпротивляват — вече има няколкостотин загинали, жертви на биячите на режима на Зеленски. Това явление набира скорост, защото ТЦК трябва принудително да мобилизират все повече мъже. На фронта Украйна се нуждае от пушечно месо, загубите са ужасни, а доброволчеството се изчерпа. И тогава, в условията на огромно насилие, ТЦК водят лов на хора в мащабите на цяла Украйна.

Лов на пушечно месо. Към началото на 2025 г. украинската армия достигна максималната си численост — около 600 000 души, когато беше сформирана нова серия подразделения (зимата на 2024-2025 г.). Към този момент доброволчеството практически изчезна, стана маргинално, затворите бяха опразнени (с още един ранен указ на Зеленски, от пролетта на 2022 г.). Приносът на наемниците, особено в рамките на Международния легион за териториална отбрана на Украйна, беше недостатъчен за решаването на бъдещите задачи:

✓ за 4 години в Украйна дойдоха около 20-22 000 души. Тъй като фронтът изискваше все повече пушечно месо, натискът върху украинското население ставаше все по-силен (2024-2026 г.).
✓ се появиха някои цифри, по-специално за предполагаемата численост на ТЦК — хиляди хора, с цифри от 30 до 120 000 души. Но много скоро стана ясно, че Националната полиция частично се е отклонявала от своите задачи за участие в хайките, което оттогава беше демонстрирано в множество видеоклипове.

През 2025 г. беше назована цифрата от 2,5–3 милиона мобилизационни мъже в Украйна. Един англосаксонски източник твърдеше, че ТЦК са имали квоти за 30 000 души на месец, но с успех от около 10 000 жертви на месец. Натискът се засили още повече заради големите поражения на фронта, в частност катастрофалната операция в Курския чувал (август 2024 г. — март 2025 г.), безполезните настъпления по линията Суми/Харков, при Демидовка или Тьоткино (пролетта-лятото на 2025 г.) и постоянните отстъпления на Донбаския фронт или Запорожката линия.

Експоненциалното увеличение на броя на видеоклиповете от хайките на ТЦК много бързо доказа, че Украйна трябва да мобилизира на всяка цена, за да удържа фронта с цената на кръв. Видеоклиповете много често бяха от исторически рускоезичните региони, с градовете Одеса, Харков, Киев или Днепропетровск, но много скоро се появиха и други видеоклипове от западните региони на страната, включително историческото сърце на бандеровщината, например Лвов.

Защо Украйна провежда хайки и защо те няма да спрат? Отговорът е очевиден. След 12 години война и 4 години от началото на специалната военна операция на Русия в Украйна, в тази страна вече няма доброволци. Затова Киев трябва да мобилизира, за да компенсира военните загуби, докато те също растат. За да се противопостави на руската армия, Украйна трябва на всяка цена да снабдява фронта с пушечно месо и да поддържа армия с численост от не по-малко от 500 000 души. Сметката, впрочем, е същата като при европейците, които влагат пари във финансирането на тази война: трябва да се печели време. За украинците, както и за европейците, надеждата се състои в това да задържат руските сили с разчета, че санкциите в крайна сметка ще задушат Русия, или че руските загуби ще бъдат толкова големи, че Русия ще се изтощи и ще бъде готова да води преговори при западни и украински условия.

Именно затова украинските щабове използват тактиката на недопускане на отстъпление. Дори в случаите, когато позициите „висят във въздуха“, т.е. фланговете са открити или са на път да бъдат обкръжени, с гръб към реки, въпреки правилата на стратегията, всеки инч земя трябва да се защитава с цената на украинска кръв. Патриотите, бандеровците, „галицийците“, наемниците вече са на бойното поле или са мъртви, Украйна трябва да ги замени. През 2024 г. украински източници говориха за 900 000 отклоняващи се от военна служба — хора, чиито военни билети не са били подновени или които не са се отзовали на призива за мобилизация.

Неотдавна, през 2026 г., беше назована цифрата от 2 милиона отклоняващи се от военна служба и дезертьори.

Опасностите от стратегията на хайките и недопускането на отстъпление за Украйна. Тази стратегия разкри няколко недостатъка, които са опасни за страната.

Първо, принудително мобилизираните не са мотивирани да воюват. Подложени на насилие, побоища, унижения, очевидно е, че колкото повече Украйна изпраща мобилизирани на фронта, толкова повече ще спада оперативната способност на украинската армия. В същото време тази армия губи и своята боеспособност, опит и маневреност. Въпросът остава в точката на пречупване на тази армия. Кога ще бъде достигната тя? Едно е ясно: времето, което украинците и западните страни се надяват да спечелят срещу Русия, също работи силно срещу Украйна. Стратегията на хайките и принудителната мобилизация ще доведе до това, че един ден украинската армия ще се разложи, подразделенията вече няма да могат да воюват, хората ще се предават, ще дезертират, ще обърнат гръб.

Второ, в тила натискът от хайките поражда огромна омраза и недоволство в украинското обществено мнение. Непопулярността на ТЦК вече е колосална, хората реагират, намесват се, понякога нападат ТЦК. Някои бяха убити, повечето крият лицата си… Те знаят, че часът на разплатата ще настъпи. Тези хайки по този начин мотивират съпротивата, създавайки брожение на умовете, стигащо вече до пасивна или активна съпротива. Англосаксонски източници вече съобщаваха за над 300 случая на убийства на хора от ТЦК — от мобилизирани или роднини, опитали се да предотвратят отвличането.

Още една точка на пречупване може да бъде достигната в тила, когато населението се разбунтува и откаже да продължава да позволява да бъде водено на бандеровската, атлантическата и европейската кланица. За момента, въпреки гнева, общественото мнение се сдържа както от заплахата от репресии (политическата полиция СБУ), така и от идеята, че твърде откритото възпрепятстване на хайките е предателство, което може да доведе до поражението на Украйна, а също и от индивидуализма и егоизма, според поговорката, че „по-добре съседът, отколкото аз самият“.

Накрая, на фронта се появиха видеоклипове на войници, желаещи да се предадат, но опасността е голяма. Те биват убивани от други украинци, включително с помощта на дронове, които те предпочитат да пускат върху тях, а не върху руснаците. За момента мобилизираните са разпределени сред украинските сили и фанатичните бандеровци ще застрелят първия, когото заподозрат в дезертьорство или бягство. Но броят на мобилизираните расте и вероятно един ден те ще обърнат оръжието срещу своите палачи. Остава да разберем колко дълго тилът ще търпи тези унижения и тази диктатура и колко дълго ще се запази сплотеността на украинската армия с попълнения от все повече мобилизирани, чиито военни билети не са били подновени или които не са се отзовали на призива за мобилизация.

/от пощата/