Започнаха първите стъпки на новата система в международните отношения

Интервю на кореспондента на ефир.инфо и журналист от Сърбия Горан Игич със Станислав Младенов.

Младенов е български политолог и международен анализатор. Завършил бакалавърска степен и продължава обучението си в град Казан, Република Татарстан, Руска Федерация. Също така участва като говорител на конференции в Русия и Индонезия.

Интервюто е взето за сръбския портал Novi Vesnik, чиято редакторка е Весна Веизович. Разговаря сръбския журналист Горан Игич.

Как оценявате сегашния ход на конфликта в Украйна? Какви са истинските цели на руската операция?

— Събитията, произтичащи в Украйна имат своите корени чак от 1997, когато Русия твърдо реши, че ще следва изграждането на многополярния свят – “виновникът” за това беше титанът Евгений Примаков, чийто виждания бяха последвани и от Елцин по това време.

Затова избирането на Владимир Путин, а не Борис Немцов, в качеството на президент не бе никак изненадващо. Тази външна политика на Русия предвижда Източна Европа като буфер между Запада и Евразийството, даже бих добавил, че Източна Европа се разглежда и като съюзническа част. Обаче това не бе показано на пиедестал до декември миналата година, когато Русия изиска от НАТО да се изтегли до т. нар. “Линия на хан Бату” или границите на атлантическия съюз до 1997.

В Брюксел и Женева по-голямата част от Западния елит игнорира тези изисквания и не успокои Москва. Все пак думите на Владимир Путин преди няколко месеца бяха, че “врагът е пред нашата врата” – това означаваше вероятността Украйна да се сдобие с ядрено оръжие, да влезе в НАТО.

Ако трябва обективно да се съди началото на конфликта, то не бива да се забравя, че Русия с дадените републики подписа освен признание и договор за дружба, в който бе указан, че при агресивни действия към някоя от страните на договора, другите са длъжни да й помогнат.

Според вас позицията на Китай по руско-западния конфликт каква е?

Споменах за 1997 и Примаков, в тази година се е подписала декларацията за многополярен свят. Идеята за глобализацията умря напълно за добро или лошо, но през последните повече от 10 години светът беше в статична ситуация на международните отношения – нямаше твърда насока към какъв световен ред да се върви.

За Китай многополярния свят е една мечта, тъй като глобализацията носи със себе си неолиберални ценности, които противоречат на традициите, религията и патриотизма. Изключвайки второто за Китай глобализацията в политически и социален планов би било трагедия. Тъй че за Китай отстъпването на Западния свят към по-малка зона за влияние е добре дошла. Инвестициите от Пекин винаги чакат подходящо място, където могат да бъдат приети.

Какви ще бъдат последствията от този конфликт за страните от Източна Европа в геополитически смисъл?

Точно тук е въпросът – Колко искат държавите в Централна и Източна Европа да бъдат субекти или обекти в международната сцена? Особено сега, в момент на големи промени. Вече са започнали първите стъпки на трансформацията на световния ред, няма много време за мислене, а скоро ще трябва да дойде време и за действие.

В този момент виждаме три-четири държави в региона, които са започнали да показват по-самостоятелна политика. На първо място безусловно е Унгария с политиката на Орбан, следват Полша, главно заради нейните проекти като Инициативата на трите морета, Люблянския триъгълник и др. Следва Сърбия, която освен с Русия, също така се опитва да поддържа връзки с Брюксел и накрая се вижда искрицата на Гърция, която още 2019 година разкритикува санкциите срещу Русия.

Ако Русия успее да убеди НАТО да се изтегли от региона, Полша ще замрази своите амбиции, защото няма да има подкрепа, тъй като ИТМ има както анти-руска, така и анти-европейски потенциален характер на политиката. Сърбия ще бъде една от страните, които биха получили най-много позитиви за своята неутрална политика, а Унгария ще разгърне още повече своят консерватизъм във вътрешен план.

Кои са основните проблеми на сегашното правителство в София по отношение на украинския конфликт?

Ще отговоря колкото се може по-обективно, без да се старая да взема нечия страна – неразбирателството. Бившият военен министър генерал Стефан Янев бе принуден да си подаде оставката точно заради неговите виждания относно събитията. Господин Янев все пак е генерал и към случаи като сегашния се води експерт и ако някой не е съгласен с него, поне трябва да го изслуша и вземе предвид неговата позиция. Обаче конфликта надали ще бъде и първа грижа на правителството на фона на икономическата ситуация, която се задава по целия свят и България не е застрахована.

Обяснете откъде идва явлението русофобия на Запад? Незнание и отказ за приемане на различното. Даже много фобии произлизат от незнание, а един халиф навремето е казал точно, че “няма такова богатство като знанието, няма такава бедност като невежеството”. Живея сред руснаци и татари най-вече. Но също така поддържам близки контакти най-вече със сърби, сирийци, индонезийци. Вярно, че има някои неща, които за мен са непонятни, но това не е повод за омраза. Даже напротив – за мен е много интересно да видя такива “странности” при другите.

Може ли конфликтът да премине извън границите на Украйна? Балканите са близо до Украйна, може ли да се запали бурето с барут в Босна?

Босна е интересен случай – това е федерация, имаща федерация. Спомняйки си написаното своя преподавател Мидхад Фарукшин (преподавател в Казанския Федерален Университет) в днешно време за напълно суверенна страна не може да се говори, заради ООН, която в някаква степен влияе и на вътрешния живот на страните. Обаче за Босна може да се каже, че тя е може би има още по-малък суверенитет. С прости думи – една от целите на федеративната политиката е всеки субект, регион и част от държавата да бъде “изслушан и разбран”. Сложността на системата във вътрешнополитически план на страната достига до някакъв начин баланс, но това я прави и доста уязвима в някои моменти. Когато има липса на единен поглед се забавя много развитието за дадена страна и довежда до нежелани неща понякога. Обаче точно заради това, че, както казах, Босна има в по-малка степен суверенитет, за сега не може да се говори за големи събития.

Сърбите и българите имат най-силни симпатии към руснаците на Балканите. Може ли да се постигне историческо споразумение между двете най-големи православни нации на Балканите в бъдеще?

Много се надявам. Историята, за съжаление, не е показала такова нещо, но ако така считаха нашите предци, българи и сърби, нямаше да има държави с нашите имена. Аз съм на мнение, че генетично, културно, религиозно между нас няма разлика освен в малките детайли, които са заради географското положение. Силно българо-сръбско обединение би означавало просто нова ера на Балканския полуостров. Другият интересен момент е, че заедно с гърците, дори бих добавил руснаците, украинците и белорусите сме наследници на Източно-римската култура и цивилизация. Изхождайки от това се сещам за трудът на Хънтингтън “Сблъсък на цивилизациите”, където за бъдеща международна система е посочен многополярния свят, а една от цивилизациите е съставена от споменатите народи.

Източник: https://novivesnik.net/2022/03/18/poceli-su-prvi-koraci-novog-sistema-u-medjunarodnim-odnosima/