„Три морета“ – инициатива с много въпросителни???!

Автор: Проф., дфн., д-р ист. Нако Стефанов

Вместо въведение

В условията на COVID-19 в нашата страна се разрази скандал с посещението на президента Румен Радев в Естония във връзка с инициативата „Три морета“ /„Триморие“/. След като той пристига в Естония лица от България са решили да предупредят домакините, че преди да замине, президентът е контактувал със заразен с коронавирус. След като естонците научават, Радев и българската делегация са изолирани в хотела им, а срещата му с президентката на Естония Калюлайд е отменена.

Така или иначе, но в Естония българският президент се изказва позитивно за инициативата, заявявайки, че тя ще спомогне за задълбочаване на научната и образователната свързаност между страните. Също така той предлага България да участва минимум с 20 милиона евро. Също така е изтъкнато, че „всички имаме полза от реална диверсификация“. В Естония България получава знамето на инициативата – страната ще бъде неин председател от 2021-а година.

Този скандал на практика разкри за широката българска общественост темата за тази инициатива, която досега не бе широко осветявана от средствата за масова информация у нас. Но също така засегна и един важен проблем, а именно активното включване на нашата страна в тази инициатива. Включване, което, както и самата инициатива, пораждат много въпроси, включително и този какви са основните стратегически цели на тази инициатива и в какво е въвличана България с присъeдиняването си към същата? В дадения материал ще се опитаме да дадем някои отговори на тези въпроси.

Относно историята на инициативата „Три морета“

Нека първо да направим кратък преглед на историята на инициативата „Три морета“. Самата тази инициатива „Трите морета“, по-нататък ще използваме абревиатурата ИТМ, е известна също като Балто-Адриато-Черноморската инициатива (БАЧИ) или „Триморие“.

Тя е обединение на дванадесет държави от Европейския съюз, разположени в Централна и Източна Европа. Територията на участващите държави има достъп до Адриатическо, Балтийско и Черно море. Целта на организацията е да установи регионален диалог по различни въпроси, засягащи държавите-членки.

Дванадесетте държави-членки от Балтийско море до Адриатическо и Черно море по меридиана са: Латвия, Естония, Литва,  Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, Словения, Хърватия, Румъния и България. Всички участващи държави, с изключение на Австрия, са бивши социалистически страни. Всички тези държави са се присъединили към ЕС след 1986 г.

Първата среща на върха на участващите страни се провежда през 2016 г. в Дубровник. На срещата е приета декларация за сътрудничество по икономически въпроси, по-специално в областта на енергетиката, както и транспортната и комуникационната инфраструктура. Интересно е, че на срещата присъстват като гост-лектори помощникът на китайския външен министър Лю Хасин, който говори за връзката на ИТМ с китайската инициатива „Един пояс и един път“ и бившият съветник по националната сигурност на САЩ Джеймс Джоунс, който подчертава ролята на инициативата в европейското развитие и сигурност. Следва да се каже, че инициатори на тази среща са Полша и Хърватия.

Втората среща на върха се провеждае на 6-7 юли 2017 г. във Варшава. На нея присъства президентът на САЩ Доналд Тръмп. Страните членки на ИТМ единодушно се съгласяват да създадат бизнес форум.

Третата среща се провежда на 17-18 септември 2018 г. в Букурещ. Участниците одобряват списък с приоритетни проекти за сътрудничество в три ключови области:

Транспорт;

Енергетика;

Дигитална икономика.

Като гости на срещата присъстват председателят на Европейската комисия Ж.-К. Юнкер, германският външен министър Хайко Маас и министърът на енергетиката на САЩ Рик Пери. Дава се начало на бизнес-форума на участващите държави. Създадена е търговска камара и е постигнато споразумение за създаването на инвестиционен фонд на ИТМ.

Четвъртата среща е горепосочената в Естония, на която се развихри скандала с президента Радев. На нея се взема решение подобни срещи на върха да се провеждат ежегодно, като България трябва да стане домакин на тази през 2021 година.

В рамките на ИТМ са набелязани няколко големи инфраструктурни проекта в региона, а именно:

Магистралата Север-Юг „Виа Карпатия”, свързваща Клайпеда в Литва със Солун в Гърция;

Инфраструктура за транспортиране на втечнен природен газ с морски терминали в Полша и Хърватия и свързващ тръбопровод;

Балтийско-Адриатически коридор;

Европейски маршрут E67;

Rail Baltica и Amber железопътен товарен коридор.

Определено създаването на пътна инфраструктура, терминали и газопроводи, идеите за дигитална икономика звучат примамливо и едва ли може да се спори с това, че подобни проекти работят за интересите на страните-участници в ИТМ. Остава само да се запитаме дали това е цялата истина за „Триморие“-то?

За предисторията на инициативата „Три морета“

Нека да разгледаме накратко предисторията на ИТМ, за да получим повече отговори на въпроса за истината за тази инициатива. Такъв предшественик на ИТМ е проектът „Междуморие“ на полския лидер Йозеф (Ю̀зеф) Клѐменс Пилсу̀дски (на полски: Józef Klemens Piłsudski). Преди сто години Пилсудски изразява мечтата си да обедини източноевропейските държави под негово ръководство. Той нарече проекта романтично: „Intermarium“.

В Полша в началото на ХХ век се появяват две големи програми. Едната е представена от национал-демократа Роман Дмовски, а втората от Йозеф Пилсудски. Дмовски вярва, че Полша трябва да бъде моноетническа, компактна национална държава, Пилсудски вижда възродилата се рез 1918 год. нова Полша като федерация на много източноевропейски народи с културно и политическо господство на поляците. Само такава Полша, според Пилсудски, би могла да се превърне в голяма европейска сила и да създаде свой собствен съюз – Интермариум, насочен едновременно срещу Москва и срещу Берлин.

В максималното си разширяване хипотетичният „Интермариум“ може да включва, освен полските, украинските, беларуските и литовските земи, също Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Югославия, Чехословакия и Финландия. Този съюз ще се простира в пространството между Черно, Балтийско и Адриатическо море.

Твърдо може да се каже, че „Междуморието“ представлява проекция на великополски националистически идеи, мечти за „Велика Полша“ от море до две морета. Новото въплъщение на „Intermarium“ е инициативата за „Трите морета“.

За още една страна на ИТМ – каква геополитическа и геоикономическа  роля се отрежда на „Триморието“?

Важен момент, който слага решаващ щрих в рисунката на ИТМ е геополитическата и геоикономическата роля, която се отрежда на „Триморието“.  Нека да дадем думата на ключови политически фигури по този въпрос.

Мюнхенската конференция по сигурност (на немски език: Münchener Sicherheitskonferenz) е ежегодна конференция, провеждана в Мюнхен (Германия) от 1962 г. До 1993 г. тя се нарича Конференция по военни въпроси (на немски език: Wehrkundetagung) и се провежда под егидата на Християнсоциалния съюз/ХСС/ на Германия, като от 1998 г. се финансира от германското правителство. На 56 рунд на тази конференция, провел се на 15 февруари 2020 год., Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заявява, че Вашингтон е готов да отпусне чрез Международната асоциация за развитието (International Development Association, IDA)  и с подкрепата на Конгреса до 1 милиард долара за развитието на проекта „Три морета“, тъй като това, според него, ще позволи на европейските държави да намалят енергийната си зависимост от Русия.

Следва да се отбележи, че още през ноември 2019 год. Конгресът на САЩ предлага  да се подкрепи ИТМ, тъй като ЕС е „прекалено зависим“ от руското гориво. Същевременно се повтарят обвиненията, че Москва го „използва за подкопаване на демокрацията“ в континентална Европа. В същото време се подчертава, че работата трябва да се извършва точно в газовата индустрия, тъй като разширяването на енергийната независимост и инфраструктурната взаимовръзка ще спомогне за укрепването на националната сигурност на САЩ и Европа.

Всичко това свидетелства, че инициативата „Три морета“ представлява интерес за Белия дом поради три основни причини. Първо, като участват в него, Съединените щати официално демонстрират подкрепа за някои от своите съюзници, което е идеологически важно в условията на рязко намаляване на реалната финансова помощ от Вашингтон.

На второ място, това под една или друга форма увеличава натиска в Европа върху Русия, което е част от геополитическата стратегия на „Анакондата“, която днес е в ход срещу РФ.

И, трето, позволява създаването на условия, при които европейските потребители ще бъдат принудени да купуват скъп американски втечнен вместо руски газ. Като в същото време икономическата полза от такъв проект за самите европейски потребители се заменя с разговори за необходимостта от борба с Русия и защита на европейската демокрация от нея.

Тук следва да се акцентира върху факта, че ИТМ е твърде сложен като съвкупност от проекти, цената му е твърде висока и най-важното – не е ясна възвръщаемостта на инвестициите. Обещаните от Помпео 1 милиард долара са твърде малка сума даже само за един от проектите, които се заявяват в рамките на ИТМ.

Така, например, по думите на президента на Полша Анджей Дуда, само стойността на полския проект Baltic Pipe, който може да започне да работи още до 2022 г. и да замени част от доставките на газ от Руската федерация  е повече от 1,5 милиарда евро. Всичко това е важна част от основните пречки пред изпълнението на тази инициатива.

Но най-важният момент е този, че ИТМ с всичките свои проекти следва да играе геополитическата и геоикономическата роля на нова гигантска „Берлинска стена“. Стена, която да раздели Русия от останалата част от Европа. Остава само да се запитаме каква е ползата на Европа и в частност източноевропейските страни, които трябва да бъдат използвани в качеството на строителни тухли в тази нова гигантска „Берлинска стена“.

Вместо заключение

Вместо заключение ще изразим някои съображения във връзка с участието на нашата Родина България в ИТМ. Не следва ли българските политици предвид сложната геополитическа и геоикономическа ситуация в света, „бременна“ с решаващи промени, а също така във връзка с не по-малко сложната обстановка в близост до нас, когато наша съседна страна не крие, че се стреми да възроди в една или друга форма бившето си имперско величие, да мислят преди всичко държавнически, а не с евроатлантически идеологически щампи? Не е ли редно Отечеството ни като страна-майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация да стане НЕ тухла в новата стена на разделение на Европа, а точно обратното. Да се превърне в Мост на мира, сътрудничеството и просперитета, съединяващ Европейския континент?