„Новият санитарен кордон“ около Русия и изменените газови пътища

През 2020 година пускането на газопровода „Турски поток“ с мощност 31,5 млрд куб. м/г. силно повлия на транспортирането на руски газ в Югоизточна Европа. Сега, когато започна работата на неговата наземна част, привичните трасета отново започнаха да се променят, пише Platts.

Независимо от това, че „Турски поток“ не стана толкова известнет проект, както „Северен поток – 2“, неговото влияние е не по-малко значително, все пак той почти напълно измени маршрута на доставки за шест страни – Турция, България, Гърция, Северна Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Какво се измени от момента на пускането на „Турски поток“ и неговото скорошно разширение по суша? Основно въздействие беше оказано върху самата Турция. През 2019 година Турция е получила средно 11 млн. кубически метра руски газ по Трансбалканския тръбопровод. Но от началото на 2020 година всички потоци на руски газ в Турция се осъществяват или по съществуващата линия „Син поток“, която е с 16 млрд куб. м. годишно по дъното на Черно море, или чрез „Турски поток“, с обем в 15,75 млрд куб. м. годишно.

Обаче при мощност на доставките от почти 32 млрд куб.м годишно по двете Черноморски линии има място да по-голямо количество руски газ в Турция. Още повече че в средата на 2010 година Русия е изнесла за Турция повече от 27 млрд куб. м.

През 2019 година София е получила 2,4 млрд куб. руски газ по трансбалканския маршрут Украйна-Молдова-Румъния и още 4 млрд. куб.м. е транспортирала в Турция. Ако се пренесем с година напред и обемите, получавани по този маршрут, ще паднат почти до нула, а „Турски поток“ вместо него ще доставя продукция на българския пазар.

Гърция и Северна Македония вече получават целия руски газ чрез „Турски поток“, а не чрез Украйна. Потреблението на Гърция на газа от „Турски поток“ през 2020 година нарасна с 18% в сравнение с 2,41 млрд куб. руски газ, закупен година по рано по Трансбалканската линия, в същото време вносът на Северна Македония също нараства в сравнение с 0,3 млрд куб., закупени през 2019 година.

Сърбия получава голяма част от своя газ чрез сухопътното разширение на „Турски поток“ от неотдавна създадения съединителен пункт Киреево-Зайчар на границата с България.

Средния поток в Странджа 2 – точката на вход в Югоизточна Европа за всички разклонения на „Турски поток“ – сега съставлява до 27 млн куб. за ден, което е еквивалентно на почти 10 млрд куб. годишно.

Това приближава „Турски поток“ в Югоизточна Европа до пропускателните възможности на европейското разклонение на газопровода от 15,75 млрд куб. м годишно.

В същото време Унгария възнамерява да встъпи в тази група към края на 2021 година. Страната заявява, че би искала да внася до 6 млрд. куб. газ годишно чрез „Турски поток“ и свързаната с него брегова инфраструктура, веднага след като бъде завършено новото съединение на границата със Сърбия, което се очаква през октомври.

В руското интернет пространството коментират статията на Platts във връзка с нагледното представяне на последствията от пускането в експлуатация на „Северен поток – 2“. Всички страни от „новия санитарен кордон“ около Русия, през които се транзитира руски газ (Румъния, Украйна, Полша), губят възможност да живеят за сметка на Русия чрез транзитни такси и постоянно да твърдят, че газът е прекалено скъп, а транзитът – евтин. Сега те няма да получават евтин газ от Русия, а скъп от Германия. Сега те не са доставчици, а крайни получатели, ще се лишат от доходите от транзит, а плащанията за газ рязко ще се увеличат, тъй като се увеличава транспортното перо и цена. Ще трябва са купуват не „тоталитарен“, а „демократичен“ газ на демократична цена. Представихте ли си? А сега си представете как ще укрепне Германия и колко болезнено ще бъде това за англосаксонците, коментират в рускоезичната част на интернет.