Сянка над мирните преговори в Афганистан

На първи декември 2020 година в Кабул неизвестни взривиха кола на руската дипломатическа мисия в Афганистан чрез заложена на пътя бомба. В резултат на терористичната атака няколко руски дипломата получиха леки наранявания. Отговорност за атентата не пое никоя организация, за разлика от други случаи при подобни престъпления.

Тогава от руското външно министерство съобщиха, че по предварителни данни обект на атаката е трябвало да стане движещият се пред дипломатическата кола пикап на Афганистанските национални сили за сигурност, който е бил с военнослужещи на борда, но не трябва да се изключва и вероятността, че атентата е бил против руските граждани.

В тази връзка Москва поиска от афганистанската страна да проведе щателно разследване и да предприеме мероприятия за повишаване защитеността на персонала и обектите на дипломатическото представителство.

В Афганистан и до сега върви война между властите и  терористичното движение „Талибан“.

През юни същата година стана известно, че сътрудници на руското посолство във Вашингтон и Лондон са получили заплахи след публикациите в американския вестник New York Times, че Русия уж е обявила награда за убийството на американски военни в Афганистан. Дипломатическото представителство на Русия във Вашингтон заклейми обвиненията в статията като „безоснователни и анонимни“. Самите талибани категорично отрекоха твърденията за такъв сговор с руснаците.

Официалният представител на политическия офис на „Талибан“ Мухаммад Сухейл Шахин също коментира публикациите в The New York Times като заяви, че организаторите на подобни твърдения за сговор между Русия и „Талибан“ могат да бъдат представителите на „партията на войната“ в САЩ. Според него тези материали са изгодни на политиците и военните, които са заинтересовани от продължението на въоръжения конфликт и които са срещу мирния процес. Той допълни, че с бойните действия на територията на Афганистан са свързани икономически интереси на определени групи на американските елити, като поясни, че става дума и за снабдяване на контингента, обезпечаване с боеприпаси и т.н., а по повод мирния процес в американския елит няма консенсус.

След публикациите в американския вестник последваха и заплахите към руски дипломати.

Тогава от руската дипломатическа мисия прикрепиха към свое съобщение скрийншот със заплахите, на една от която има линк към статията в New York Times и надпис: „Дайте да обявим възнаграждение за вашите дипломати“.

След това от дипломатическото представителство са се обърнали към американските власти с искане да се предприемат ефективни мерки, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, според която личността на дипломатите е неприкосновена.

След атентата в Кабул в началото на декември 2020 година възниква въпросът дали атентата не е свързан с американски представители, които биха желали да отстранят Русия от участие в проговорите по мирно урегулиране, още повече че извършителите останаха неизвестни и никой не пое отговорност за атаката.

В информационното пространство се появиха твърдения, че атентата може да е част от серия на ескалация в тази посока, първо публикациите, после заплахите, след това – атентат. Защото как би могла Русия да подпомага преговорите, ако около самата нея има напрежение в страната. В такъв случай акцията е насочена към внасяне на разкол в работните отношения между Русия и участниците в мирното урегулиране в Афганистан, а целта – изключването на Русия от процеса.

А Русия има интерес от приключване на конфликта и борба с терористичните групировки там, които заплашват целия регион и самата нея.

В преговорите по търсене на мирно решения на конфликта в Афганистан вече дълго време участват САЩ, Русия, Китай, Пакистан, Индия, Саудитска Арабия, Турция, Узбекистан и Иран.

Русия е от първите, които е заявяват за необходимостта от мирен процес в Афганистан, посочвайки невъзможността за военно решение и необходимоста от пряк диалог с талибаните.

На 29 февруари 2020 година в столицата на Катар беше подписано мирно споразумение между САЩ и „Талибан“. До този момент радикалното движение не е било признавано на такова високо международно ниво.

След споразумението, подписано от администрацията на бившия американски президент Доналд Тръмп, американците изразяват готовност за съкращаване на военния контингент в страната. Към днешна дата Белият дом, вече с новата администрация на президента Джо Байдън, засега не уточнява дали САЩ ще изтеглят войските си от Афганистан през май, както е предвидено в мирното споразумение.

По думите на прес-секретаря на американския президент Джен Псаки Байдън ще приеме решение за нивото на по-нататъшното американско военно присъствие в Афганистан след консултации с държавния секретар и шефа на Пентагона. По-рано днешното американско правителство предупреди, че ще вземе решение по Афганистан след изучаване на това доколко талибаните изпълняват условията на мирните договорености.

Ескалацията на насилие в Афганистан би било аргумент за оставането на американските военни в страната. В тази посока може да послужи и новият атентат, вече срещу автомобил на италианското посолство от края на януари 2021 година. Странно, отново никой не пое отговорност и за този атентат. А Кабул още след атентата срещу руската дипломатическа кола така и не проведе необходимото разследване и не установи виновните. Вторият атентат по-късно също се оказа срещу дипломатическа мисия. Сякаш целта е привличане на повече внимание отвън към нестихващото насилие в страната.

Що се касае вътрешните преговори между талибаните и правителството в Афганистан – те започнаха на 12 септември 2020 в столицата на Катар Доха.

Но и до днес продължават обвиненията към „Талибан“ за нарушение на споразумението и продължаване на контактите с Ал Кайда. Движението отрича обвиненията.

В същото време експерти предупреждават за създаването на нова армия на халифата. Сред американския политически истеблишмънт и досега се водят спорове дали трябва окончателно да се изтегли Америка от Афганистан или все пак може да запази влиянието си там чрез съглашение с талибаните.

„Талибан“ не е единна политическа организация. Отделни полеви командири, контролиращи ситуацията по места, могат да отхвърлят диалога с афганистанското правителство и да продължат въоръжената борба, предупреждават експерти.

Най-вероятно тези привърженици на халифата ще застанат под знамената на други екстремистки организации, например могат да се присъединят към ИДИЛ.

В доклад на Организацията на обединените нации, радикалното движение „Талибан“ все още поддържа контакти с терористичната организация „Ал-Каида“.  На територията на Афганистан има хиляди терористи, граждани на страните от Централна Азия.

Освен това, на граничещите с Афганистан територии в Централна Азия се формират и обучават отряди от терористи от страни от бившия СССР и от Китай.

За обучението и формирането на терористични отряди, по данни на чужди медии, се привличат активно частни военни компании: в Северен Афганистан с обучението на терористите се занимава ЧВК „Кампейн“. Отрядите се сформират от терористи от „Ислямска държава“. Сред тях има етнически узбеки, казахи, таджики и уйгури, които в крайна сметка ще оглавят терористични групи вече в собствените си страни. Именно тези групи могат да станат инструмент, с чиято помощ Вашингтон ще може да поддържа влиянието си в Централна Азия и да дестабилизира при необходимост политическата обстановка в държавите от региона, коментират експерти по сигурността.

В същото време за САЩ е неизгодно да извеждат войските си от Афганистан, защото те са влезли там за решаването на  геополитически задачи, които са актуални и сега.