Коментар

„Великият Туран“: Ще стане ли Тюркският съвет /Türk Keneşi/ ядро на нова геополитическа общност?

автор: Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов

/По традиция публикуваме авторските материали без редакторска намеса./

На 12 ноември 2021 г. в Истанбул ще се състои VIII среща на най-високо равнище на Тюркския съвет. Става дума за международна инициатива, чийто официално наименование е Съвет за сътрудничество на тюркскоговорещите /тюркскоезичните/ страни. За съжаление нашата заинтересувана общественост и в по-широк план – една значителна част от българското общество няма представа за този проект, неговите цели и развитие. Въпреки че в една или друга степен не само в дългосрочна, но даже и в краткосрочна перспектива пътят, по който ще се развива общността Тюркски съвет, определено има пряко отношение към националните интереси и бъдещето на нашата Родина.

Кратък преглед на създаването и развитието на Тюркския съвет

След разпадането на Съветския съюз, новите независими тюркски държави Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан, както и Турция организират срещи на върха на главите на тюркоезичните държави. Първата такава среща се провежда през 1992 г. в Анкара. На 30 октомври 1992 г., по инициатива на тогавашния президент на Република Турция Тургут Йозал, Анкара е домакин на първата „Среща на върха на тюркоезичните държави“, в която участват Тургут Йозал, Абулфаз Елчибей, Ислам Каримов, Нурсултан Назарбаев, Сапармурат Ниязов и Аскар Акаев. На тази среща на върха участниците обявяват установяването на политическо и икономическо единство. На 12 юли 1993 г. в тогавашната столица на Казахстан Алма-Ата е подписано споразумение за създаване на Международната организация за тюркска култура.

Освен това през 1992 г. в Алма-Ата е създадена Обединена администрация на тюркските изкуства и езици, а през 1998 г. в Баку е създадена Парламентарната асамблея на тюркоезичните страни. И двете организации по-късно преминават под егидата на Тюркския съвет.

Втората среща на върха на главите на тюркоезичните държави е свикана на 18 октомври 1994 г. в Истанбул. На срещата на върха присъстват първите лица на тюркските държави. Участниците почитат с минута мълчание президента на Турция Тургут Йозал, починал предишната година. Работата на срещата е придружена с полемика между руската и турската страна. На срещата на върха президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев излиза с идеята за организиране на Евразийски икономически съюз с участието на страните от Източна Европа и Китай.

Третата среща на главите на тюркските държави е на 28 август 1995 г. в Бишкек, столицата на Киргистан. Срещата на върха е насрочена да съвпадне с честването на 1000-годишнината от киргизския епос „Манас“. Президентът на Киргизстан А. Акаев подарява  на държавните глави шест уникални ръчно изработени килима, изтъкани в чест на срещата на върха – „Големия килим на президентите“. Откривайки срещата на върха, той отбелязва, че тюркските републики след дълга изолация трябва да възстановят взаимноизгодните връзки и да засилят сътрудничеството.

На срещата на върха в Бишкек турският президент С. Демирел отбеляза, че за Турция проектът за изграждане на магистрала, свързваща Централна Азия с Турция, е приоритет от гледна точка на износа на богатите ресурси на региона към световните пазари през Турция.

Със създаването на Тюркския съвет през 2009 г. на 10-та среща на върха е решено срещите на най-високо ниво да бъдат преименувани на Срещи на върха на Тюркския съвет.

Началото на Тюркския съвет е 3 октомври 2009 г. в Нахичеван/град в Азербайджан, столица на Нахичеванската автономна република, която е автономен регион (анклав) в състава на Азербайджан. Тя, обаче, е отделена от основната азърбайджанска територия от Сюникската област на Армения/. На този ден четири тюркско-говорещи /тюркско-езични/ държави – Азърбайджан, Казахстан, Киргистан и Турция подписват споразумение за създаването на този съвет. По думите на Халил Акънджъ /Halil Akıncı/, генерален секретар-основател на организацията „Тюркският съвет стана първия доброволен съюз на тюркските държави в историята“.

По-нататък във времето върви укрепването и разширяването на Тюркския съвет, а именно:

  • През 2012 г. са приети знамето и емблемата на Тюркския съвет;
  • На 30 април 2018 г. е обявено, че Узбекистан ще се присъедини към Тюркския съвет и ще присъства на предстоящата среща на върха на организацията в Бишкек. Официално кандидатства за членство на 12 септември 2019 г.;
  • От края на 2018 г. Унгария е наблюдател и може в бъдеще да поиска пълноправно членство;
  • През 2020 г. украинският заместник-министър на външните работи Емине Чепар заявява, че Украйна желае да стане наблюдател;
  • На 3 май 2021 г. Афганистан официално кандидатства за статут на наблюдател в Тюркския съвет;
  • Въпреки че Туркменистан е обявил официално неутрален статут се предполага, че на предстоящата среща в Истанбул Туркменистан ще кандидатства най-малко за статута на наблюдател, ако не и за член.

Цели, задачи и структури на Тюркския съвет

В Преамбюла на Споразумението от Нахичеван във връзка с основните цели на Тюркския съвет се казва следното:

„Тюркско-езичните държави, наричани по-долу „страните“;

базирани на исторически връзки, общ език, култура и традиции на техните народи; с цел по-нататъшно задълбочаване на всеобхватното сътрудничество;

като желаят съвместно да допринесат за укрепване на мира, гарантиране на сигурност и стабилност, в региона и в света като цяло, по отношение на развитието на процеси на политическа много полярност, икономическа и информационна глобализация;

като се има предвид, че взаимодействието в рамките на общата структура улеснява разкриването на огромен потенциал за добросъседство, единство и сътрудничество между държавите и техните народи;

изхождайки от духа на взаимно доверие, взаимна изгода, равенство, взаимни консултации и стремеж към общо развитие, установени на срещите на върха на главите на тюркско-езичните държави;

потвърждават придържането си към целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и други универсално признати принципи и норми на международното право, включително суверенно равенство, териториална цялост и неприкосновеност на международно признатите граници на държавите, както и тези, свързани с поддържането на международен мир, сигурност и развитие на добросъседски и приятелски отношения и сътрудничество между държавите;“/вж. „NAKHCHIVAN AGREEMENT ON THE ESTABLISHMENT OF THE COOPERATION COUNCIL OF TURKIC SPEAKING STATES“ в  https://www.turkkon.org/assets/pdf/temel_belgeler /nakhchivan-agreement-on-the-establishment-of-the-copperation-council-of-turkic-speaking-states-1-en.pdf/, последно влизане 30.10.2021/.

За постигане на тези цели се предвиждат следните задачи:

  • Укрепване на взаимното доверие и приятелството между страните;
  • Разработване на общи позиции по въпроси на външната политика;
  • Координиране на действия за борба с международния тероризъм, сепаратизъм, екстремизъм и трансгранични престъпления;
  • Насърчаване на ефективно регионално и двустранно сътрудничество във всички области от общ интерес;
  • Създаване на благоприятни условия за търговия и инвестиции;
  • Стремеж към всеобхватен и балансиран икономически растеж, социално и културно развитие;
  • Разширяване на взаимодействието в областта на науката, технологиите, образованието, здравеопазването, културата, спорта и туризма;
  • Насърчаване на взаимодействието на средствата за масова информация и други средства за комуникация;
  • Насърчаване на обмена на съответна правна информация и засилване на правното сътрудничество.

Съответно Тюркският съвет изгражда разширена мрежа от структури и организации предвид осъществяване на задачите за постигане на своите цели, а именно:

  • Съветът на държавните глави;
  • Съветът на министрите на външните работи;
  • Комитетът на висшите длъжностни лица;
  • Съветът на старейшините на тюркско-езичните държави;
  • Секретариат./Там/.

Следва да се отбележи, че Тюркският съвет функционира и като организация-чадър

за всички други механизми за сътрудничество като:

  1. Парламентарната асамблея на тюркско-езичните страни (TURKPA) (административна столица, Баку, Азърбайджан);
  2. Международната организация за тюркска култура (TURKSOY) (административна столица, Анкара, Турция);
  3. Международна тюркска академия (административна столица, Нур-Султан, Казахстан);
  4. Фонд за тюркско културно наследство;
  5. Център на номадските цивилизации (административна столица, Бишкек, Киргистан);
  6. Тюркски бизнес съвет (административна столица, Истанбул, Турция).

Ключовите стратегически решения в рамките на Тюркският съвет се вземат на

равнище Съвет на държавните глави. Днес петте страни-членки на съвета, преди 8-мата среща в Истанбул на 12 ноември 2921 г., а именно –  Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Турция, като общност са с население от близо 155 милиона жители, с територия от 4,242,362 кв. км, с БВП по номинална стойност за 2020 г. от близо 1 трилион щатски долара/по-точно 997 млрд. щ. д./ и със среден доход на човек от населението -$6,485.

Съвременна Турция като инициатор и двигател на Тюркския съвет

Несъмнено ключов инициатор и двигател на Тюркския съвет е съвременна Турция. Не бива да се забравя, че република Турция/Turkiye Cumhuriyeti/ е страна с население от 82.5 милиона/вж. в https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/turkey/#people-and-society/, последно влизане 30.10.2021/. Тя влиза в т.нар. Г-20, тъй като е на 19-то място в света по брутен вътрешен продукт/БВП/ по номинална стойност и на 11-то по БВП, изчислен по паритет на покупателната способност за 2020 г./там, https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/turkey/#economy/. Страната е сред световните лидери в производството на селскостопански продукти, текстил, автомобили и части, кораби, строителни материали и домакински уреди.

Турция е член на НАТО от 1952 година и играе немаловажна роля в обезпечаването на колективната сигурност на Алианса. Турските сухопътни въоръжени сили са сред десетте най-боеспособни в света и вторите по сила в НАТО след тези на САЩ, а също така са и най-значимите в Близкия Изток.

Трябва да се подчертае, че в рамките на Студената война централно-азиатският вектор на външната политика на Турция се разглежда от турските политици само в контекста на политиката на СССР спрямо живеещите там народи, с които Анкара има минимални връзки.

Едва след разпада на СССР турската страна започва официално да декларира своето родство с общностите от Централна Азия. Концептуалните основи на външната политика на Република Турция в региона на Централна Азия са положени по време на управлението на президента Тургут Йозал (1989-1993). В този момент в обстановката на значими промени на световно равнище турската външна политика работи по три ключови вектора:

  • Съхраняване и усъвършенстване на сътрудничеството с най-близкия си съюзник – Съединените щати, който след разпада на СССР става единствения лидер на новия еднополярен свят.
  • Турция се стреми да поеме ролята на представител на Запада – САЩ и Западна Европа в региона на Балканите, Близкия Изток и Централна Азия;
  • Като използва общите историко-културни корени Турската република възнамерява да разшири влиянието си върху новосформираните централно-азиатски държави. Последните стоят пред предизвикателството да определят националните си интереси и политически предпочитания в новосъздадената обстановка. В случая Турция иска да влезе в ролята на покровител на младите републики пред Запада.

На 8 декември 1991 след като е създадена Общността на независимите държави/ОНД/ Турция става първата страна, която признава новите независими тюркски републики.  Първото споменаване на Централна Азия като независима единица може да се види в програмата на правителството на Тансу Чилер – 25 юни 1993 г. – 5 октомври 1995 г. В този документ за първи път се появява обозначаването на такъв регион като Евразия, а именно: укрепването на мира и сътрудничеството в триъгълника Европа-Евразия-Близък изток се обявява за една от основните цели на Република Турция.

В тези години турските политици ентусиазирано обсъждат възможностите за „възстановяване на тюркското единство”, а в медиите се появяват нови термини: „узбекски турци”, „киргизки турци”, „татарски турци” или просто – „външни турци”. За такива „външни турци“ се създават активно образователни програми, където на младите хора от Централна Азия и Азербайджан се разказва за предимствата на турския начин на развитие. Турците също така предоставят стипендии за тюркско-езични студенти както в самата Турция, така и в местните клонове на нейните учебни заведения. Освен това във всички тюркско-езични републики в пост-съветското пространство турската страна създава образователни институции – специализирани училища, колежи и университети.

Новите тенденции в рамките на Тюркския съвет през последните години

Новите тенденции, които през последните години се забелязват в Тюркския съвет, могат да бъдат демонстрирани с казаното от президента на Турция Реджеп Таип Ердоган след 7-мата среща на високо равнище на Тюркския съвет, проведена през октомври 2019 г. в Баку, столицата на Азърбайджан. Тогава той изрича: „До днес казвахме „Една нация – две държави”… и сега станахме една нация, пет държави. Дай Боже, Туркменистан също да се присъедини към нас и така ще станем една нация, шест държави, ще засилим съвместното сътрудничество в региона.“/цит. по https://zavtra.ru/books/armiya_turana_ proekt_turtcii_po_voennoj_integratcii_tyurkskogo_mira/, последно влизане 31.10.2021/.

Казано по друг начин става дума за стремеж от страна на Турция за постигане не просто на културно, дипломатическо и икономическо сътрудничество, но за политическа интеграция в нейните вътрешни, външни и даже военно-политически аспекти. Несъмнено нашата югоизточна съседка притежава своите инструменти за въздействие в тази посока. От трите акцентирани „-изми“ на сегашното ръководство на Турция в тази насока – „неоосманизъм“, „панислямизъм“ и „пантюркизъм“ Турската република по отношение на пост-съветските страни в Централна Азия и Закавказието особено умело използва последните два „-изма“ – „панислямизма“ и „пантюркизма“.

Особено характерно свидетелство за това дава, например, извънредната среща на високо равнище на Тюркския съвет, осъществена като теле-конференция на 10 април 2020 г. Тази среща на върха на Тюркския съвет потвърждава, че неговите участници са склонни към по-тясна интеграция. Затова не е случайно, че турското издание „Turkiye Gazetesi“ публикува на 27 октомври 2020 г. знаков материал под заглавието „Пътят – Туранска армия“. В статията се цитират мненията на турски военни експерти и се посочва: „Успешната офанзива на Азербайджан в Нагорни Карабах с използването на турска военна техника доведе до реализирането на дългогодишната мечта на Анкара – създаването на „Армията на Туран“, военен блок обединяващ тюркско-езичните страни“/пак там/.

На 31 март 2021 г. се провежда неформална среща на върха на Съвета за сътрудничество на тюркско-езичните държави, т.е. на Тюркския съвет. Срещата се осъществява чрез видеоконферентна връзка. В нея вземат участие лидерите на Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан, както и министър-председателят на Унгария, генералният секретар на Тюркския съвет и първи президент на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев. Въпреки че срещата е обявена за неформална тя завършва с официално изявление с конкретни решения. Приет е подробен документ и е подписана декларация:

Първата точка в документа се отнася до победата на Азербайджан в 44-дневната война в Карабах и ясната позиция на всички държавни глави по въпроса за прекратяване на окупацията на Нагорни Карабах, както е заявено в документа;

Втората точка е свързана с развитието на международния туризъм и търговската мрежа в град Туркестан в Казахстан. Град Туркестан над 400 години е бил столица на Казахското ханство и е смятан за сакрално място в Казахстан. На тази среща той е обявен за една от духовните столици на тюркския свят, като е постигнато споразумение за предоставяне на подобен статут и на други градове в държавите-членки на Тюркския съвет в бъдеще;

Третата точка е решението на Тюркския съвет да поднови името си и да укрепи структурата на организацията. Окончателното име ще бъде изготвено на 8-ата среща на върха, която ще се проведе през ноември 2021 година. Говори се, че е предложено това име да бъде Тюркски съюз;

Четвъртата точка се отнася до важни исторически личности от тюркския свят, в памет на които ще се провеждат съвместни програми и събития.

Също така е изразена благодарност на Секретариата на Тюркския съвет за подготовката на първите проекти на документи „Визия за тюркския свят – 2040” и „Стратегия на Тюркския съвет за периода 2020 – 2025 г.”. Дадени са указания на съответните отдели на участващите страни да подготвят споменатите документи, като работят със Секретариата, за да ги одобрят в съответствие с националните практики, вероятно по време на срещата на върха в Истанбул, Турция на 12 ноември 2021 г.

На тази среща президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев в речта си призова да започне модернизацията на тюркската цивилизация. Лидерът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев обявява нов етап в историята на сдружението. Според него тюркските страни, са готови да преминат през всякакви изпитания и заплахи заедно.

Страните от Тюркския съвет, освен споразуменията за военен обмен, постигат напредък и в икономическото сътрудничество. На дневен ред е създаването на Тюркски инвестиционно-интеграционен фонд. Токаев предлага да се създаде съвместна специална икономическа зона на тюркските страни в град Туркестан. Това трябва да помогне за увеличаване на вътрешната търговия, която намалява през 2020 г. поради пандемията К-19. Лидерите обсъждат и взаимопомощ в борбата с коронавируса. Президентът на Узбекистан отбелязва важността на осигуряването на достъп през Централна Азия до основните световни пазари, включително Китай, Индия, Пакистан и други азиатски страни, както и от Азербайджан и Турция до европейските страни.

Специално внимание е отделено на културните проекти. Токаев поставя целта да се създаде общо културно и образователно пространство. Според него тази инициатива може да се реализира чрез създаването на образователната фондация „Велики тюрки”. Назарбаев отбелязва, че скоро ще стане по-лесно за младите казахи да се присъединят към общото тюркско наследство. Това ще стане на базата на решението на казахстанските власти писмения казахски език да премине от кирилица на латиница.

Предвид тези нови тенденции, зад които стои преди всичко Република Турция, търсещи „плътна“ политическа интеграция на тюркските държави в план вътрешна и външна, както и във военната политика, следва все пак да се отбележи, че нещата не са така гладки, както изглеждат на пръв поглед. Ще бъде грешка да се каже, че на съвременния етап външнополитическите амбиции на Анкара се ползват с безусловна подкрепа от тюркско-езичните страни и народи на Централна Азия. Развитието на сътрудничеството на държавите от Централна Азия с Турция освен с казаното дотук, свързано с културната, историческата и езиковата близост, се обяснява и с желанието на тези страни да извлекат максимална полза от всички външни партньори. Те смятат за прагматично да не се отказват от формите на партньорство, които Турция предлага.

Но не бива да се забравя, че въпреки че идеите на пантюркизма са популярни в страните от Централна Азия, те се възприемат само като един от възможните вектори на развитие. Всички страни от Централна Азия, и особено Казахстан, който играе ключова роля за тази „плътна“ интеграция сред централно-азиатските държави, провеждат така наречената многовекторна външна политика, която се състои в това, че Нур-Султан (Астана) се опитва да развива сътрудничество с Русия, Китай, САЩ, Европейския съюз, а не само с Турция. Също така Казахстан и Киргизстан са страни-членки в Евразийския икономически съюз/ЕАИС/, а Узбекистан е наблюдател в същия. Също така Казахстан, Киргистан и Узбекистан се явяват членове на ОДКБ – Организацията на Договора за колективна безопасност, известен още като „Ташкентски пакт“.  Всичко това свидетелства, че ситуацията не е така проста и еднозначна предвид „плътната интеграция“ в рамките на Тюркския съвет.

Заключение

В заключение ще се опитаме да дадем отговор на въпроса, зададен в заглавието, дали Тюркският съвет ще стане ядро на нова геополитическа общност „Великия Туран“?! Подобна вероятност, навярно не бива да се изключва в някакво по-близко или по-далечно бъдеще. Но на фона на сложните процеси на сблъсък между съвкупния Запад от една страна и от друга двойката КНР-РФ, явяващ се ключов конфликт днес и в близките десетилетия, са възможни два най-вероятни сценария:

  • Запазване на еднополярния, доминиран от Запада свят;
  • Създаване на многополярен свят, при което неговата конфигурация в Евразия ще се характеризира с доминация на Русия и Китай в евразийската зона.

Следва да се каже, че и двата най-вероятни сценария дават изключително малки шансове за формирането на „Велик Туран“ като самостоятелен геополитически център. Обаче едва ли разбирането за това ще спре опитите за създаването на такъв силов център. А все пак, колкото и малък, шанс има… Историята свидетелства че много успешни процеси в света са започвали с минимални шансове.

И накрая трябва да признаем, че така или иначе, но ставащото редом с нашата страна във връзка с Тюркския съвет задава много въпроси на нашите държавни мъже(и жени) и на българското общество като цяло. Проблемът е само в това имаме ли все още мъже и жени с държавническо мислене и готовност за държавнически действия, а също така има ли воля за държавен живот в българското общество?!!!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram