Коментар

Какво да мислим за идеите на новите за Повардарието?

Автор: Зорница Илиева – журналист и международен анализатор

Източник: Фейсбук

(По традиция публикуваме авторските материали без редакторска намеса!)

Не е за вярване! В Скопие се държат като в детската градина, където най-често използвано е „моля, другарко/госпожо, Гошко ми дърпа плитката”, а София се явава в ролята на Гошко, който хем отрича, хем приема да изпълни указанията на другарката/госпожата да прояви добро възпитание и да се извини на оплакващото се момиче.

Управляващите в Скопие скъсаха най-малко по три чифта обувки да обикалат столиците на т.н. велики сили, за да убеждават за тяхна намеса и натиск върху София да оттегли ветото си за започване на преговорния процес за членство в ЕС. После приложиха, не без участие също на чужди сили или на вътрешни сили свързани с ментори отвън, жалък механизъм за проваляне на искан в Собранието вот на недоверие на правителството на Зоран Заев заради загубени поголовно местни избори.

Един депутат се скри и се отказа от подписа си на съгласие за недоверие на управляващите и обоснова новото си решение, противоречащо на собствената му партия, че от Вашигтон и Брюксел му обещали до края на годината да стартира преговорния процес на РСМ.

Кукли на конци навсякъде из Балканите, но това си е стара историческа практика, която винаги е разделяла съседи. Не само разделяла, но и те са воювали по причини, често не по собствено решение..

От Гърция опозиционен глас /по правило така се действа, когато правителството не рискува гласно да обяви позиция на страната си/ заяви, че в политическата криза в Скопие има факти за „дългата ръка на Анкара”.

Е, у нас някои все търсят „дългата ръка на Москва”, но тя нещо напоследък предпочита да си мълчи по отношение на „предателите в България”, както повсеместно редови граждани ни наричат в Русия.

Въпросът всъщност е дали служебните и готвещите се да ни управляват си дават сметка как ни поставиха в незавидната позиция на унижаване на достойнството ни като държава и народ. Трябва много да са си повярвали, те и менторите им, че измъчения ни народ ще преглътне и загубата на единствената ни обединителна кауза – въпросът с Македония.

Скопие се скъса да повтаря като в несвяст думи на кандидата за нов премиер, че имаме „нов подход към РСМ”, че „ще се говори за бъдещето и настоящето”, че „темата е въздушната връзка на София със Скопие”, че „ако зависи от българска страна, политиците няма да бъдат проблем” и все такива думи, които дадоха възможност дори от Повардарието да ни обявят състава на новия кабинет.

Получи се нещо като в старата ни поговорка „настанаше пилци, по..ше квачки”.Няма как да напиша точната дума, но тя е известна не само на българите у нас, но и в Павардарието.Външен министър щял да е Даниел Лорер, казва с удовлетворение Бучковски от Скопие и приветства. Пореден евреин, роден в София, но обиколил почти цял свят като бизнесмен и инвеститор, завършил, работил и дори имал политически участия като младеж в Тел Авив.

Няма лошо, ние винаги сме обичали евреите си и имаме отлични отношения с Израел. Но ни идва малко в повече, когато личност извън обсега на дипломацията забравя, че имаме национални интереси, каузи, решения на институции, подкрепени като никога от целокупния ни народ и изразява позиции, които някои гласно обявяват за решение на чужди сили.

Режат си клона, на който ги поставиха българите с 25% от 39% гласуващи, защото им бе дошло до гуша от предишните.. Иначе очакват да бъдат 4 години управляващи.Нещо, което принуди служебният премиер да замазва с интервю по определена ТВ-програма и да твърди, че не е точно така и си имаме решение първо Скопие ще изпълни наши условия, пък после ще се вдига ветото.

В Скопие са наясно, че време до 14 декември за нова позиция няма как да се получи, но защо да не подгряват ситуацията и да изнервят обстановката с поредни хибридни „закачки”.

Без да забравят да тичат при посланици и Брюксел, за да убеждават как всичко са изпълнили и е време ЕС да прояви снизхождение. Сякаш си нямат други проблеми. Най-малко да си решават политическата и икономическа криза. Да оставят гражданите от двете страни на границата, които блестящо се разбират без преводачи, да си търгуват, гостуват, посрещат заедно предстоящите празници и да не им пречат с омразни внушение и разделителни линии.

А наследниците на българите, чиито предци са от днешните земи на Повардарието /около 2 млн/ да инициират събития, които да дадат урок на хората на бъдещето, забравили историята си, за да покажат, че не само една партия у нас зищитава тезата за „един народ в две държави”, един език и идентичност.

Иначе е хубаво „да си живеем по-добре”, както казва кандидатът ни за нов премиер” и да имаме читав път и ж.п. линия до Скопие. Неговите приятели ли ще я финансират?

Дълго е, но за Повардарието не може да се говори с малко думи. И винаги е с емоция.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram