Коментар

Размисли за „репликата Крим” и разни коментари

автор: Зорница Илиева – журналист и международен анализатор

източник: Фейсбук

(По традиция публикуваме авторските материали без редакторска намеса!)

 

Първо се дразним като общество, че съседи и чужди сили все се намесват във вътрешните ни дела, а когато държавата, която по традиция анатемосваме под път и над път, вземе мерки в тази насока, редица познати от години коментатори почват анализи, че „ама защо усложнихме отношенията с Турция, че и с Украйна, даже не си мълчим за ролята на новия ни съюзник”.

Връчването на ноти се приема едва ли не за шамар на София и „дълготрайно влошаване на отношенията”. Тези люде не усещат ли геополитическите ветрове напоследък? Не следят ли ситуацията в Турция и Украйна по-издълбоко?

Гонили сме и турски дипломати от България, но това не повлия кой знае колко на отношенията. Ние сме на сърцето на Анкара и е известна нейната политика към страни, където има население, което декларира турски произход или изповядва мюсюлманска религия.

Не само на Балканите.

Съседите са и голям наш търговски партньор, защо да го губим? Нашите изселници там са наш мост към властите в Анкара, които и да са. Но че при парламентарните ни избори на 14 ноември в Турция се пресоли супата, спор няма. Този път нямаше как да се затворят очите.

А това, че на 21 ноември гласуващите бяха почти толкова, колкото през юли е повече от нормално като реакция. Държавата ни поразмаха пръст, а нашенци в Турция разбират и без много думи. Пък и Радев и Герджиков са от българския етнос, не са познати. Ако няма следващи стъпки като промяна в законодателство, подобни „недоразумения” като тези от 14 ноември няма как да не продължат.

Ако има интерес, разбира се.

Видя се, че Анкара се подразни повече от проверките по границата, отколкото от „начина на гласуване” на наши избори в Турция. Няма как да се скрие присъствието на официални турски представители, включително от опозицията, в секциите за гласуване.

А що се отнася до Крим и репликата на президента Радев, нека не се забравя, че той се нуждаеше от гласовете на българите, които в по-голямата си част имат точно такова мнение за Крим. Още повече, че в Крим живеят достатъчно на брой нашенци, които на референдума също са поискали да се присъединят към Русия. Точно те поканиха Радев на посещение, а не настоящата управа на Крим.

За САЩ и Киев нещата може и да изглеждат по различен начин, но и българите не са наяснао какво правят в Черно море, което е и наше. Ние нямаме сметка да сме врагове с Русия, да се конфронтираме с нея или да предоставяме наша територия за нападения, в която и да е посока. Нуждаем се от нормални търговско-икономически отношения и доставки на газ на поносими цени, защото другата алтернатива прилича на онзи износ на САЩ към Китай, а не към Европа, защото цените там били високи и печалбите доста повече. Всеки си гледа интересите, нали?

Украйна си има достатъчно проблеми, за да поставя и София в числото на недоброжелателите. Още повече, че там живеят 250-300 хил граждани от български произход. Те какво мислят по въпроса? Ние грижим ли се за тях? А тези граждани на Украйна са наследници на онези българи, които са напуснали Отечеството и след Кримската овйна, която днешните „защитници на украински Крим” са водили срещу Русия за завземането му.

Историята си е история, дава почва, но отношенията днес би трабвяло да са трезви и разумни. Така че по-спокойно, без залитания в оценките, защото ни предстоят още по-сложни времена.

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram