Коментар

Ще стане ли нашето този път?

Автор: Зорница Илиева – журналист и международен анализатор

„Вашингтон пост” написал, че „Белият дом се съсредоточил върху опит за разработване на подход, който няма да означава омиротворяване на Русия, но няма да предизвиква и увеличаване на напрежението между двете страни”.

И в резултат действал за лична среща на Байдън и Путин през първото полугодие на 2022г, но поради опасностите от неимоверно влошените отношения се работело и за виртуална среща между двамата президенти още през декември.

В същото време шефът на МИ-6, който вече не се крие, казал, че няма нищо вярно в твърдения, че се разполагат военни бази на НАТО т.е. на САЩ по границите на Русия от Балтика до Черно море. Но все пак следели руските граници, защото е известно „агресивното поведение на Москва”. Няма военни бази, а хората ги виждат с просто око. Но така си говорят, докато в същото време търгуват с руснаците и то на завидни нива.

Гонят нови порции дипломати, снабдяват с военна техника и оръжия Киев, руската болка, но чрез Столтенберг уточняват, че НАТО може да се намесва в защита при нападение само за своите членове. Украйна не е сред тях.

Прав е Сиярто, външен министър на Унгария, който казва, че на големите страни е позволено едно да говорят, а друго да правят, но това е недопустимо за малките. Такава главоблъсканица в геополитиката не е понятна за редовите граждани по света. Няма ясни ориентири кой крив, кой прав и какво се цели или крие в крайна сметка.

За българите е по-лесно. Те си знаят, че всичко случващо се у нас няма как да стане без съответно съгласуване с новия голям брат. Позната е тази практика. Размахването на пръст също не е новина. Приема се за нормално. Тогава защо ни е криво, че все някой друг диктува „играта”, че все някой друг ни сочи я път, я избор, я удобни управници?

Една едничка кауза – обединителка ни е останала от поне век, Македония, а съмнение гложди душите български, че и с нея ще трябва да се простим. Защото интересите на „великите” не съвпадат с нашите.

Те ще изтласкват Русия от Балканите, сякаш тя се е запънала в региона, а ние ще ближем нова рана като тази от Ньойския договор.

Новите ни любимци са хора космополити, наднационални, познават правилата на бизнеса и имената им са известни извън страната. На най-високо ниво.

Историята не им е сред приоритетите, а емоциите, завещани от предци, за тях са лош съветник. Тогава какво остава? Да си кажем думата, пък каквото има да става ще стане. Важното е да стане нашето. Поне този път. Не „продавам надежди” като Джани Родари, но искам да вярвам, че можем. Дано.

Източник: Фейсбук

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram