Избрано, По света

Как Сорос обслужва американските интереси с парите на европейците?

Фондацията на Сорос чрез свързани НПО-та в постсъветските страни се опитва да преформатира европейската програма „Източно партньорство“.

Едновременно с това, Фондът на Сорос не може да обезпечи контрол върху своите филиали относно изразходването на отделяните средства. В Киргизстан бяха разкрити сериозни данни за корупция при усвояването на отделените средства.

Освен това дейността на Фондацията на Сорос  предизвиква оплаквания от местните елити, тъй като отделяните от фонда милиони са инвестирани не в икономиката на републиката, а в неправителствени организации и различни проекти, които отговарят повече за интересите на други страни, отколкото за тези на Киргизстан.

Прави се акцент на развитието на системата за строг контрол на действията на властите, внедряване на инструменти за влияние върху реализацията на държавната политика в Киргизстан, поддръжка и развитие на критичен протестен потенциал и координация на работата на несистемната опозиция. Тоест на подриване на държавните устои.

Фондацията на Сорос съвместно с Държавният департамент на САЩ и USAID участват в максималното прокарване на американските ценности чрез максимално широко въвличане на гражданското общество на страните от Източно партньорство.

Чрез Information Programm се провеждат пропагандистки кампании с цел публично осъждане на държавите за използване на технологии, нарушаващи правата и свободите на човека, особено ЛГБТ общността.

На базата на OSUN сред младежите се прокарват ценности и идеи, които са исторически чужди на тези страни.

Фондация „Сорос – Киргизстан“ (ФСК) осъществява своята дейност на територията на Киргизстан от 1993 година на базата на споразумение за сътрудничество с правителството на страната. За този период за похарчени повече от 50 милиона долара за 180 големи програми. В същото време се оказва, че средствата за били похарчени за НПО-та, обслужващи интересите на други страни, а не за икономиката на Киргизстан.

Фондацията се ползва с безпрецедентното доверие на Запада и реално организацията в Киргизстан е превърната в център за преразпределение на постъпващи грантове и други финансови потоци от западни донори между НПО сектора в страната. В същото време най-активните НПО и юридически лица са финансово обезпечени от ФСК.

Реалната стойност на грантове е много повече от обявените официално средства за неправителствения сектор. Например, грантът на USAID от 500 000 долара (крайният проект е предвиден за 1,2 милиона долара), който е отделен в началото за фондация „Общо дело“, е одобрен лично от директорът на ФСК.

Негласно, но задължително условие за предоставянето на грантовете е лобирането на деструктивна дейност на ФСК по отношение на суверенитета на Киргизстан.

Фондацията отделя грантове за медиите, което не е предвидено в договора от 1997 година.

Това дава възможност на фондацията да оказва влияние на обществено-политическата обстановка в страната чрез манипулиране на общественото мнение посредством подопечните им медии.

ФСК има сериозни привилегии на територията на Киргизстан. Например в 7 точка от договора е посочено, че правителството на Киргистан освобождава от облагане с данъци и тарифи всички трансфери под формата на грантове. В същото време споразумението поставя рамки относно дейността на организацията, която трябва да се занимава с образование, наука, култура и здравеопазване.

Въпреки ограниченията на споразумението, тенденциите говорят за друго – разширение на дейността извън рамките на възможното сътрудничество. Прави се акцент на развитие на система за контрол на действията на властите, внедряване на инструменти за влияние върху държавната политика на Киргизстан, развива се и се поддържа критичен протестен потенциал и се координира работата на несистемната опозиция.

В сферата на правната реформа влиянието се прокарва чрез планове за финансиране на законодателната работа на държавните органи – инициативи, в които експерти на ФСК определят целите, структурата и логиката. Отделя се специално внимание на юридическите професии. Провежда се работа с активни адвокати, критично настроените от експертното общество. Това се прави чрез изследователски грантове, правни инициативи.

Деструктивният натиск се оказва и чрез: развитие на негативно отношение към властта чрез младежки инициативи и работа с медиите, подкрепа за опозицията, създаване на негативен образ на страната на международно ниво с цел осигуряване на възможност за външен натиск и влияние.

Тази дейност намалява общата стабилност, дестабилизира обществено-политическата обстановка, има лостове за външно влияние върху държавната политика и така нанася ущърб на суверенитета на страната.

Пример за такава деструктивна дейност, която е нанесла ущърб на имиджа на страната. В рамките на проекта на ФСК през 2010-2012 година юристите на Институт „Отворено общество“ (OSI) и ФСК са подготвили група адвокати за подкрепа на жалбите по събитията от 2010г.  Жалбите са подготвени от юристите на ФСК и OSI и изпратени от тях в ООН.

ФСК активно отпуска грантове и финансира медиите на територията на Киргизстан, което не е предвидено в съглашението. И в това направление отива голямата част от финансирането. ФСК започва да работи по нови направления, на които отиват голяма част от парите, а основните, за които уж е на територията на страната реално се превръщат само в прикритие. По-голямата част от проектите вече са извън позволените рамки.

Например – правната програма, която си поставя за цел реформа на наказателната система.

ФСК, която е получила финансови привилегии от правителството, има възможност да провежда деструктивна дейност и фактически представлява информационна, експертна и финансова намеса във вътрешните работи на страната.

Фондацията на Сорос е пуснала корени по целия свят и е силно дискредитирана в много страни. Тя влиза в глобалната мрежа на Open Society Institute (Институт „Отворено общество“). Фондацията на Сорос действа в повече от 30 страни, основно в постсъветското пространство и Източна Европа, на териториите на бившите членки на Варшавския договор. Фондът многократно пряко или косвено е участвал в организация на „цветни революции“. 1989 г. – в Чехословакия, 2003 г. – в Грузия, 2004 г. – в Украйна, 2008 г. – в Молдова и т.н.

Дейността на Фондацията на Сорос е забранена на територията на Австрия, Пакистан, Полша, Русия, Беларус, Филипини, Иран. Фондацията прекрати своята дейност също в Турция и Унгария.

НПО-тата в Киргизстан, които се издържат от чуждестранни грантове, яростно се съпротивляват на опитите на властите да направят тяхната дейност по-прозрачна за обществото. Те уж се борят с корупцията и се застъпват за всеобща прозрачност, но се надига страшен вой, ако някой иска да погледне в тяхното счетоводство, веднага се вдига шум за „нарушаване на права“.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram