Какво e държавен тероризъм и кой го практикува?

Тероризъм-екстремизъм-ксенофобия-фашизъм: общи черти и актуалност на борбата срещу тези явления (оригинално заглавие)

През последните месеци участвам в различни форуми, на които се обсъжда въпроса за съвременния тероризъм, като заплаха за регионалния и световния мир – произход, идеология, финансиране, обучение, въоръжаване, цели и борбата с него. Може да ви се стори малко фриволно, но съвременният тероризъм има много сходни черти с екстремизма, ксенофобията, фашизма и неонацизма. Във всичките тези понятия се крие голяма доза човеконенавистничество, себеизтъкване на своята изключителност, стремеж за господство – над личност, над народи, над страни, над света. Затова, като говоря по-нататък за съвременния тероризъм, моля да се разбира, че с него обобщавам посочените по-горе явления.

Позволявам си да направя един тъжен извод – на тези форуми проблемът за борбата със съвременния тероризъм се разглежда доста повърхностно. Не искам да обидя никого от колегите – експерти и специалисти по национална и международна сигурност, в областта на противодействието срещу тероризма. „Повърхностно“ в смисъл, че не се стремим да разглеждаме и обсъждаме същностната природа на тероризма, а се плъзгаме по удобната общоприета плоскост на борбата с последствията от действията на международния тероризъм, казано най-общо.

Ако искаме борбата с тероризма да бъде ефикасна в дългосрочен план, би следвало да признаем, че съвременният международен тероризъм се корени в идеологията на големи и влиятелни страни, като САЩ, Великобритания, Турция, Саудитска Арабия… Именно тези страни дадоха първоначалния тласък и способстваха за развитието на съвременния  тероризъм. Именно те финансираха, обучаваха, въоръжаваха и насочваха действията на терористите – отначало в Афганистан, после в Ирак, Сирия, арабските страни от северна Африка… А една от тези страни – Турция провежда политика на геноцид срещу една трета от своето население – кюрдския народ /преди сто години това се правеше срещу арменския народ/. При това болшинството от влиятелните западни партньори на посочените държави – ФРГ, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Испания, скандинавските страни – се правят на слепи и неразбиращи тази очавидна истина. Нещо повече, тези държави провеждат една политика, насочена срещу своите собствени национални интереси, проявяват покорна готовност да следват предначертаната от САЩ политика на приемане на големи маси от хора със съвършено различна религия, бит, обичаи, нрави. Тези хора не крият, че не искат да се съобразяват със законите, традициите, обичаите, бита и нравите на коренното местно население, а точно обратното – искат да го принудят да приеме техните нрави. Тук посочването на примери мисля е излишно.

Нека да заявя откровено – не съм черноглед, но и не виждам симптоми на положително развитие в борбата с международния тероризъм, докато не се промени глобалното виждане за състоянието на света от страна преди всичко на Съединените американски щати. Докато те не се откажат от традиционната си агресивна политика на налагане на останалата част от света на своите т.н. ценности. Не е тайна, че днес острието на американската агресивност, респективно на НАТО, като колективна организация, е насочено най-вече и преди всичко срещу Русия. Това е понятно – Русия е единствената велика ядрена сила, която стои на пътя на САЩ към световно господство. Затова и всички усилия на САЩ и НАТО са насочени не толкова към борба със своето отроче – международния тероризъм, а към противопоставяне на Русия. За никого от непредубедените наблюдатели не е тайна, че информационната война срещу Русия никога не е спирала. САЩ и подчиненото им НАТО се опитват да сринат руската икономика, а под измислени предлози НАТО се приближи плътно до границите на Русия.

Агресивната политика на САЩ спрямо Русия не е ново явление. Добре знаем, че през последните два века англо-саксонците на няколко пъти предприемаха опити за обезсилване, раздробяване, поробване или  ликвидиране на най-голямата православна славянска държава в света. Така че омразата на англо-саксите има своите традиции. До средата на ХХ век тя се вдъхновяваше, спонсорираше и ръководеше от Великобритания. След това САЩ поеха знамето на това противопоставяне, в зародиша на което е известната американска максима за „изключителност на американската нация“, за „защита на американските национални интереси във всяко кътче на планетата преди всичко и най-вече от позиция на силата“. Не напразно в своята „Стратегия за национална сигурност“ САЩ са обявили цялото земно кълбо за „зони на своите жизнени интереси“. Някой да вижда сходство на американската позиция с постулатите от книгата на Хитлер „Моята борба“?!? И там се говори за изключителност на нацията, за правото тя да господства над света…

Ако приемете моите виждания, ще се съгласите, че на практика борбата срещу международния тероризъм е в задънена улица. Това е така, защото тази борба може да бъде ефективна и резултатна само със съвместните усилия на цялата международна общност под егидата на ООН. Но САЩ и НАТО под всякакви измислени предлози не са съгласни за обединяване на усилията на всички страни в борбата с тероризма. Обстановката в Сирия и Либия го доказва по най-категоричен начин.

Събитията в света през последните 25 години нагледно показват, че в борбата със съвремения тероризъм ръководно начало трябва да бъде това да става под егидата на ООН и при спазване принципите на международното право. Когато някоя държава действа за решаването на някой проблем в света от позиция на силата, когато тя избягва да спазва принципите на международното право, а сама го нарушава, тогава това се нарича държавен тероризъм. За съжаление, малко колеги-експерти по международна сигурност са склонни да използват този термин. Но нима станалото в Ирак, Сирия, Либия и в други страни, нима ставащото днес около Иран не е пример за държавен тероризъм в действие?! Нима отказването от участие във вече подписани международни договори, гарантиращи в някаква степен международния мир, нима обявяването на търговски войни, нима заплахата за намеса или самата намеса във вътрешните работи на суверенни държави не е проява на държавен тероризъм?!

Считам, че въпросът за държавния тероризъм следва задълбочено да се анализира и изследва от компетентни експерти по международната сигурност.

АВТОР: Полковник /о.з./-инж. Чавдар Борачев,

Военен разузнавач, Член на ЦС на СОСЗР,

Член на Българския анифашистки съюз

Използвана литература: „Военно-доктринальный базис внешней политики  США“ /“Зоны ‘жизненных’ интересов США“/ – Москва, 2017, авторы генерал-полковник Ладыгин Федор Иванович и генерал-майор Афанасьев Сергей Васильевич.

Българско издание: „Военно-стратегически базис на външната политика на САЩ“ – Превод от руски език – Чавдар Борачев, София, 2018 г.