НАТО като религия

Когато за нарушаване на международното право говори професор, който е бил много години и независим експерт към ООН, си струва да се вслушаме, пише в своя публикация шефът на европейското бюро на руската ВГТРК Анастасия Попова.

Тя пише още – С Алфред де Зайс се запознахме в Женева в навечерието на руско-американските преговори. Наоколо стоеше западният информационен вой за това, че Русия всеки момент ще нападне Украйна (но все още не е никак) и тези преговори – едва ли не са последният шанс, въпреки че беше очевидно, че тази среща е междинна, уточняваща, детайлизираща руските безпокойства и очаквания в сферата на сигурността. Професорът, който е американец до костите си, в ума си все пак е успял да се издигне над американското чувство за изключителност. Роля, навярно, е изиграла високия интелект и жизнения опит в неутрална Швейцария. От тази висота за него стана добре видно какво безобразие се случва в плоскостта на международното право и каква роля играе в това НАТО, начело със САЩ.

Ще цитирам дословно:

„Лично аз разглеждам НАТО като селски хулиган. Но повечето американци още не са достигнали до това, вероятно защото НАТО автоматически се провъзгласява за привърженик на демокрацията и правата на човека. Аз бих попитал жертвите на безпилотниците и обеднения уран в Афганистан, Ирак, Сирия, Югославия, какво те мислят за кръвната линия на НАТО“.

НАТО се осланя на догмата за „изключителността“, която САЩ практикуват повече от две столетия. Следвайки доктрината за „изключителността“, САЩ и НАТО стоят по-горе от международното право – даже по-високо от естественото право.

Шефът на НАТО Столтенберг е такъв подпалвач на войни, манипулатор и пропагандист, както и политиците във Вашингтон и Лондон.

НАТО не само заплашва геополитическите си съперници, но и фактически граби и експлоатира своите членове – не за тяхната собствена безопасност, а за интересите на военно-промишления комплекс.“

Но на западната аудитория ден след ден се разказва съвсем друго. Набива се мисълта за това, че Русия е заплаха, това е въоръжена разярена мечка, с която няма смисъл да се говори. Тя спи и гледа как и кого да завоюва. Какъвто и вестник тук в Белгия или във Франция да отвориш, с редки изключения, пишат като под ксерокопие. На тази тема са нарисувани множество карикатури, пускат се стотици статии. Ще повторя – ежедневно. Подлагайки се на такава масирана обработка, средностатистическия потребител на тази информация по силата на други грижи рядко се опитва да се ориентира, той приема всичко това на доверие. И ето господин професорът прави предположение – че НАТО е някаква светска религия. Само така, по неговите думи, може да се обясни, че възрастни образовани хора приема този поток на абсурда, който се лее от устата на същия този Столтенберг. Ето още един цитат:

„Въпреки че наративите на САЩ и НАТО в безброй случаи се оказват неточни, а понякога и преднамерено лъжливи, фактът е че, болшинството от гражданите на западния свят безкритично вярват на това, което им говорят. „Качествената преса“, включваща The New York Times, The Washington Post, The Times, Le Monde, El País, NZZ и FAZ, — всички те се явяват ефективно ехо на вашингтонския консенсус и с ентусиазъм поддържат настъпателната операция на геополитическата пропаганда“.

На древноримския философ Тертуллиан приписват изражението: „Вярвам, защото е абсурдно“. Видимо, същият принцип успешно се използва от пропагандата на НАТО.

„Което е мое – то е мое, което е твое – то е въпрос на обсъждане. Кредото на НАТО – кредо за „избрани“. А ние на Запад – по определение сме „избрани“. Само ние ще се спасим. Всичко това може да се приеме на доверие. Както и всяка религия, религията на НАТО има своя догма и говор. В говора на НАТО държавният преврат се означава като „цветна революция“, капитализмът означава „демокрация“, хуманитарната интервенция означава „смяна на режима“, „върховенството на закона“ означава – НАШИТЕ правила, Сатана №1 — това е Русия, а Сатана №2 — Си Цзинпин.

Съгласно разпространеното мнение, престъпленията, извършени от НАТО за последните 73 години, не са престъпления, а сръбни грешки. Но е напълно вероятно, че след 30, 50, 80 години натовската пропаганда ще стане общопризната историческа истина, закрепена и повторена в учебниците по история. Отчасти това е свързано с това, че мнозинството историци, както и юристи, работят под наем.

Забравете за илюзиите, че с времето ще възтържествува историческата обективност. Напротив, всички слухове, които очевидците могат да развенчаят днес, в края на краищата се превръщат в общоприет исторически наратив след като експертите умрат и повече не могат да оспорят тези разкази.

Забравете за разсекретени документи, развенчаващи този наратив, защото опитът показва, че много рядко те могат да изменят вкоренената политическа лъжа.

В действителност, политическата лъжа няма да умре докато не престане да бъде полезна.“

Как ясно се вижда това в примера с Втората световна война. В същата Източна Европа всичко се изкривява, събитията се обръщат с краката нагоре, историческата истина се потъпква, разрушават се паметници, пренаписват се книги, образът на нашия войн-освободител се очерня, а истинските свидетели на тази епоха, както може някой може да се изрази, уви, почти не са останали. Остава само паметта, живееща в нашите сърца и предадена на нашите деца. Тя засега е способна да се противопостави на цялото това безумие у нас. Но кой в крайна сметка ще победи – тяхната измислица или нашата истина?

Да вземем историята с обещанието, което е било дадено на Горбачов, за неразширяването на НАТО на изток. То се споменава в архивите, в спомените на съвременниците. Но американците сега оспорват това: отдавна е било и всичко това са измишльотини, никой на никого нищо не е обещавал. А устно джентълментско съглашение, подчертава професорът, също винаги е имало сила и е било задължително за изпълнение:

„Едно от великите достижения на цивилизацията и върховенството на правото е съблюдаването на договорите. Задължението да си държиш на думата. Когато е дадено обещание, то трябва да се изпълнява добросъвестно, а не да се руши, преосмисля, смекчава. Това въпрос на чест. Но явно, на Запад у нас повече няма чест и че ние преднамерено сме измамили руснаците. Ние създадохме „свършен факт“ и очакваме, че руснаците ще го възприемат по този начин.“

Логиката е проста. Ако целият просветен американски свят и европейските страни възприемат подготовката на нападението на Украйна като свършен факт, ако The New York Times без край публикува разни карти и схеми на нападение, то защо руснаците в това никак няма да повярват?

Защото у нас никой не иска война. Това те не могат да го разберат. Връщам се към думите на професора.

„От обективна гледна точка разширяването на НАТО и непрекъснатите провокации към Русия бяха и си остават опасна геополитическа грешка, предателство на доверието, което заслужава руският народ, и което е още по-лошо – предателство към надеждите за мир, които споделят огромното мнозинство от човечеството.

Как беше възможно това предателство? Само чрез дезинформация и пропаганда. Само благодарение на съучастничеството на корпоративните медии, които аплодираха идеята на Фукуяма за „край на историята“ и „победителите получават всичко“. Някакво време НАТО се опияняваше от илюзията за единствен хегемон. Колко дълго просъществува тази химера на еднополюсния свят? А колко зверства бяха извършени от НАТО,  за да наложат на света своята хегемония, колко престъпления против човечността бяха извършени в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен?

Наистина, необходимо е да се успокоим и да престанем да нападаме всички останали – да прекратим и военната и информационната агресия.

Ако има страна, която много малко се грижи за международното върховенство на правото, иначе известно като „международен ред, основан на правила“, – то, уви, това е моята страна – Съединените американски щати.“

Източник: https://russian.rt.com/opinion/953162-popova-nato-ssha-mezhdunarodnoe-pravo