Олимпийски спортисти на Европа и терапевтичните изключения

Понятието и самото наименование терапевтично изключение (ТИ или TUE – Therapeutic Use Exemption) се появява през 2001 г., като въпроси относно законната употреба на лекарства, забранени като допинг, са възниквали и преди. Началото на масовия олимпийски допинг контрол е поставено през 1972 г. на игрите в Мюнхен, когато са направени повече от две хиляди теста. Единствените забранени вещества по това време са се считали стимулантите и наркотиците.

След победите на норвежките скиори и биатлонисти на Зимните олимпийски игри в Пекин се появиха много коментари за астмата и легалния допинг. За първи път журналистите започнаха да повдигат тази тема преди двадесет години, когато Оле Ейнар Бьорндален жънеше златни медали. В ските олимпийската шампионка от Полша Юстина Ковалчик беше непримирим борец срещу астматиците. Тя беше една от първите, които обвиниха спортистката от Норвегия Марит Бьорген в победи посредством постоянно вдишване. Нека се опитаме да разберем този въпрос.

Нямаше сериозна реакция от WADA до 2019 г. Но през септември 2019 г. те най-накрая разрешиха проучване за ефекта на лекарствата против астма върху представянето на спортистите и го поръчаха от университета в Улм. Резултатите от изследването така и не бяха публикувани, което повдигна въпроси от световната общност за неговата независимост и коректност.

Първо, важно е да се разбере, че спортната астма не е еднаква като хроничното респираторно заболяване, което засяга милиони хора по света. За такива хора пътят към големия спорт е затворен от детството. Астмата на спортиста е придобит синдром. Проявява се при интензивни физически натоварвания в открито пространство. Студеният въздух навлиза в бронхите и предизвиква спазъм. Затова има толкова много болни скиори и биатлонисти.

Без натоварвания извън състезателния период няма симптоми. Но преди стартовете са необходими специални препарати, за да не се прояви болестта по време на състезанието. Ако се приемат изключително в терапевтични дози, те по никакъв начин не влияят на резултата. Поне така смята бившият мениджър на норвежкия ски отбор Видар Лефшус. Много известни спортисти също са съгласни с него: Бьорген, Тереза ​​Йохауг, Шарлот Кала и други.

Много спортни функционери наричат ​​лекарствата против астма легален допинг. Салбутамол и други вещества са в забранения списък на WADA, за тяхното използване са нужни терапевтични изключения. В по-високи дози лекарствата действат като анаболни стероиди – насърчават развитието на мускулите и изгарянето на мазнини. Освен това те предизвикват пристрастяване. Затова няма никаква гаранция, че притежателите на терапевтични изключения ще правят инхалации стриктно в разрешения обем.

Норвежката федерация беше обвинена, че преднамерено е „лекувала“ с препарати напълно здрави скиори на Световното първенство за юноши. Сред тях беше и актуалната спринт звезда Йоханес Клебо.

Слуховете не бяха безпочвени, по-късно бяха потвърдени от някои спортисти и функционери. Но нямаше отговор на това поради пристрастни политики от страна на WADA.  Ето няколко примера за употребата на лекарства за астма от спортистите от норвежкия отбор по ски бягане.

Тереза ​​Йохауг стана шампионка на Олимпийските игри в Пекин, през 2016 г. е отстранена от състезанието заради употреба на допинг. Малко преди дисквалификацията Йохауг призна пред репортери, че приема лекарства против астма със знанието на Норвежкия олимпийски комитет, въпреки че не е страдала от астма.

Хайди Венг, която пропусна Олимпийските игри в Пекин заради коронавируса, каза в интервю за TV2, че е развила астма поради каране на ски на студа и оттогава официално използва лекарства против астма и не го смята за грешно от етична гледна точка.

Ингвилд Флугстад ​​Йостберг – астматик и използва небулайзер.

Рагнхилд Хага – приема лекарства за астма и се лекува от нея.

Хелена Фоссехолм – все още не е съобщено за астма, но между декември 2014 г. и септември 2017 г., Хелена Мариа Фоссехолм е била лекувана с хормон на растежа.

Майкен Касперсен Фалла  – страда от астма и използва небулайзер във връзка с тренировки и състезания. Тя каза пред медиите, че иска да преразгледа своите лекарства за астма и апарата.

Фин Хоген Крог използва небулайзер като профилактика.

Дидрик Тонсет няма астма, но от време на време използва небулайзер.

Шур Рете не е астматик, но твърди, че използва небулайзер при болка в белите дробове.