Истерия, лъжи и малко предистория. Ще има ли война? (ВИДЕО)

За да осмислим по-добре днешната истерия, трябва да си припомним близкото минало. Началото на днешните събития в Украйна. Във видеото припомняме някои ярки моменти от началото на войната в Украйна и кадри, някои от които вече е трудно да се намерят в интернет.

В Украйна през 2014 година беше извършен кървав държавен преврат. Има множество данни, включително публикувани телефонни разговори, видеа, веществени доказателства за това, че в него участваха западните специални служби, а той бе открито подкрепен от САЩ и техни европейски съюзници.

Стрелбата на Майдана беше извършена от снайперисти, някои чуждестранни. За да ескалират обстановката те стреляха по двете страни на противопоставяне и хвърляха вината на правоохранителните органи и проруски групи. Лицата и имената на част тези чуждестранни престъпници могат да бъдат открити дори в интернет.

Потресаващо беше да се видят и издевателствата над Беркут от някои от „революционерите“ – извадени очи, отрязани глави – напълно в стила на джихадистките пълчища в Сирия. По-късно при разгарянето на конфликта радикалните украински групи бяха многократно заснети в компанията на ислямистки фундаменталисти, участвали по бойните полета.

2 май 2014 година в Одеса също беше ключов момент в разгарянето на гражданската война. Тогава украинските радикали затвориха и изгориха живи десетки мирни граждани, които просто не бяха съгласни с тях и бяха излезли на мирен протест. Картините от това зверство още тогава бяха поголовно сваляни. Незабравима е гледката на удушена с кабел бременна жена, чието тяло беше открито след пожара. След това покъртително зверство, където загинаха и българи, новата власт се опита да извърти нещата така, че уж тези вътре сами са се запалили. Възмездие за това чудовищно престъпление още няма.

След това съпротивата в източните райони на страната стана по-твърда, руското по същността си население там вече очакваше чудовищата направили това да почукат на техния праг. И имаха основание най-малко на базата на откритите призиви на „новите“ за физическо унищожение.

Казват, че армията може да стреля в своя народ само веднъж. След това тя вече стреля в друг, чужд на нея народ. Точно това се случи. Започналата „антитерористична операция“ от новите власти стартира истинска военна агресия срещу собствения им народ, обстрелваха жилищни сгради, училища, граждански автобуси, уж се бореха със сепаратисти, с терористи, а убиваха деца. За специалистите всичко беше ясно, под какъв ъгъл падат ракетите, от къде са дошли, кой го е направил. Но тези, които запалиха всичко това и подчинените им политици и медии изопачаваха реалността и продължават да го правят. Намират се и журналисти изключения, които не са на грантове или на повода на някои западни специални служби. Англичанинът Греам Филипс беше един от тези, които се осмелиха да покажат истината за войната срещу Донбас.

Виждали ли сте кадрите с „Мадоната от Горловка“? Има ги в интернет все още. Не е за хора със слаби нерви. Тогава украинските силоваци обстреляха жилищни квартали на Горловка, убиха множество мирни жители. Един от символите на украинската варварщина станаха снимките на млада майка, държаща на ръце малкото си бебе, проснати убити върху тревата от украински обстрел. И не – не беше фейк. Не беше инсценировка или провокация, каквито правеха например „Белите каски“ в Сирия, под ръководството на един уж бивш английски офицер.

Войната на новия Киев срещу източната част на страната доведе до отделяне на ДНР и ЛНР. Подписаните Мински съглашения задължават Киев да предостави автономия на двете републики. Киев отказва да изпълнява международните си ангажименти съвсем открито. Дори е записал в свои официални документи, че ще си връща ДНР, ЛНР и Крим по силов път.

Да споменем и Крим. Ако Киев наистина възнамерява някога да атакува Крим, то това означава война с Русия. Руската федерация отдавна обяви въпросът за приключен. Интересно защо все се забравя, че Крим беше подарен на Украйна от СССР, че Крим беше Автономна република в състава на Украйна и че се присъедини към Русия след референдум с над 95 процента подкрепа. В Крим преди събитията вече се виждаха очертанията на подготвяната касапница от режисьорите в Киев. Отделяйки се, те предотвратиха това.

Днес същите подпалвачи на войни искат да ни убедят, че Русия щяла да напада Украйна. Оправдават поредните доставки на хиляди тонове въоръжение за Киев, трупат се войски все по-близо до руските граници, но се правят на шокирани и обезпокоени, когато Русия реши да провежда учения на своя територия.

Вдигнатата от САЩ, Великобритания и съюзници истерия вече добива абсурдни размери. Отправят се призиви от различни страни към гражданите им да напуснат територията на Украйна, спират се полети, отменят се застраховките на самолети. Вече няколко седмици задъхани „независими журналисти“ ни показват как „украинците се готвели за нападението“. Концентрацията на тези уж независими журналисти там и на определи медии може да е сигнал за някаква подготвяна провокация, за което вече бяха изказани съмнения.

Хвърлят се взаимни обвинение за подготвяне на фалшификации като повод за война. Няма да е нещо ново, ако се случи. Провокация, фалшификация, „операция под чужд флаг“.

Човек започва да се пита защо е нужда цялата тази истерия, всичкия този ресурс за подхранването на едно мнимо очакване на нападение. Дали пък наистина не предстои провокация, вината за която да бъде прехвърлена от болната на здравата глава. И да се почне пак – санкции, покупки на военна техника, стягане на редиците и американско-английски опити за изтласкване на вечния руски конкурент от икономическия живот на Европа.

Между другото – нали помните, че в САЩ дори имаше дела относно влезлия в енергийния сектор на Украйна след преврата син на днешния американски президент Хънтър Байдън, интересни моменти имаше – тлъсти суми, пране на пари, корупция… Взаимодействието на баща и син в „независима“ Украйна бе повод за дела в САЩ, не в Русия.

От всичко, което до този момент се случи около този конфликт, авторите на истерията и ескалацията през последните дни, може да се окаже, че наистина се готви някаква провокация, силова акция на същите тези, за да може Русия да бъде принудена да отговори, а вече отговорът да се обяви за руска агресия.

Няма никаква причина да се вярва на този, който до този момент многократно си хванал да лъже. Лъжата за случилото се в Украйна може и да навлезе в нова фаза, но ако се стигне до въоръжен конфликт – за тези, които следиха събитията не само от CNN, вече е ясно кой ще бъде истинският виновник. Поговорката „Крадеца вика дръжте крадеца“ вероятно би стояла уместно.

Украйна никога няма да е като преди 2014 година. Тя никога няма да бъде нормална държава, докато виновниците за чудовищните престъпления не бъдат наказани.

Ако бъде извършена агресия срещу Донбас от страна на Украйна или нейни „съюзници“, е възможна реакция от руска страна, която може коренно да промени обстановката. Има достатъчно индикации за това.

Истинският въпрос е дали на западните кукловоди на украинските власти им е нужен просто медиен шум и напрежение или ново разпалване на конфликта.