Шокиращо откровен американски офицер за Сирия, Украйна, Русия и войните на САЩ – ВИДЕО

Ричард Хейдън Блек е американски политик, републиканец, и полковник в оставка. Блек беше сенатор от Вирджиния от 2012 до 2020 г. и беше бивш член на Камарата на делегатите на Вирджиния от 1998 до 2006 г. Преди това Ричард Блек има блестяща военна кариера, която като ръководител на отдела по наказателно право на американската армия в Пентагона.

Преди две седмици Ричард Блек даде разширено интервю на Майкъл Билингтън от Executive Intelligence Review за Института Шилер.

Интервюто беше публикувано под заглавието „САЩ водят света към ядрена война“.

Ето и най-интересното от интервюто. Под превода ще откриете линкове към видеото в оригинал на английски език и с превод на руски език.

ВЪПРОС:

Както знаете, сега на територията на Украйна тече сурогатна война на САЩ, Великобритания, ЕС и НАТО срещу Русия. Тя включва както икономическа война, така и информационна война, чиято цел е да демонизира Русия и особено президента Владимир Путин. Една повтаряща се тема е, че руските военни извършват брутални убийства на цивилни и унищожават жилищни райони, с чести препратки към руските военни операции в Сирия. Твърди се, че са правили същото в Сирия, особено в Алепо, предположително това са примери за техни военни престъпление и престъпления срещу човечеството. От много години сте един от водещите военни криминалисти. Така че позволете ми да ви задам няколко въпроса, първият от които ще бъде за Сирия. Как бихте оценили руските методи за водене на война спрямо тези, предпочитани от САЩ и съюзническите сили в Сирия?

ОТГОВОР:

Позволете ми да започна, като кажа на нашите слушатели, че съм много патриотичен: постъпих доброволно в морската пехота и доброволно заминах за Виетнам. Участвах в най-кървавата кампания на морската пехота на САЩ през целия период на войната. Бях пилот на хеликоптер, който направи 269 бойни полета. Моят хеликоптер беше ударен от наземен огън в четири полета.

След това се бих на земята с 1-ва морска дивизия и по време на един от 70-те бойни патрула, които направих, моят радист беше убит, а аз бях ранен, докато атакувахме и се опитвахме да спасим обкръжен пост на морската пехота. Така че аз съм много проамерикански настроен. Наистина бях част от НАТО и бях готов да умра в Германия, защитавайки се от нападение на Съветския съюз.

Сега за моя опит в Сирия. Е, на първо място, американското участие, войната на Съединените щати срещу Сирия – това е агресивна война.

Създаден е секретен център за специални мероприятия на ЦРУ – това е нещо като група момчета от ЦРУ на името на Джеймс Бонд, които са абсолютни Макиавели; те ще направят всичко, за тях няма никакви забрани.

Изпратихме ги там и започнахме война в Сирия. Нямаше война, докато САЩ не изпратиха ЦРУ за координация на действията с подразделенията на Ал Кайда. Ние не бяхме поканени в Сирия, но ние започнахме войната.

Всъщност Съединените щати завзеха две значителни части от Сирия. Един от тях е много голяма част, районът на река Ефрат, който обхваща около една трета от северната част на Сирия. САЩ нахлуха в тази част, войските бяха вкарани незаконно – противно на всяко стандартно международно право за война.

Точно това имаше предвид Джон Кери, който тогава беше държавен секретар, той беше разочарован от огромната победа на сирийските въоръжени сили над Ал Кайда и ИДИЛ. И той каза, че вероятно трябва да преминем към план „Б“.

Той не каза какво представлява план „Б“, но с течение на времето стана ясно, че той се състои в превземането на тази северна част на Сирия от американците.

Значението на превземането на северния регион е продиктувано от факта, че това е житницата за целия сирийски народ, районът на производство на пшеница. Всъщност в Сирия преди войната имаше значителен излишък от пшеница и хората бяха много добре снабдени с храна. Но САЩ искаха да вземат пшеницата, за да предизвикат глад сред населението.

Друго нещо, което направихме, е да превземем повечето от нефтените и газовите находища. Тези ресурси са добивани в тази северна част отвъд река Ефрат. Идеята беше, че чрез кражба на петрол и след това газ, можем да парализираме транспортната система. Едновременно с това по време на сирийските зими цялото цивилно население можеше да замръзне до смърт.

По такъв начин, план „Б“ се състоеше в това да се умори от глад и студ народът на Сирия, да се доведат до измиране.

В някакъв момент се сблъскахме с това, че тези сирийци, тази малка страна, се оказаха твърде устойчиви. Те се бориха срещу две трети от цялата военна и индустриална мощ на света. Как може 23-милионна нация да издържи на това повече от десетилетие? И така решихме, че трябва да предприемем действия, в противен случай ще претърпим поражение в Сирия. И така Конгресът на САЩ наложи санкциите „Цезар“.

Санкциите „Цезар“ бяха най-тежките санкции, налагани някога на която и да е нация. По време на Втората световна война санкциите не са били толкова строги, колкото срещу Сирия. В Сирия имахме морска блокада на страната.

Девалвирахме валутата им, изключихме ги от системата за международни разплащания SWIFT, което направи невъзможно за тях дори да закупят лекарства. Например сирийските жени, които са били болни от рак на гърдата, не са могли да си купят лекарства и са починали от рак, просто защото медицинските им плащания не са пропускани през международната система за разплащане SWIFT.

Едно от последните събития, за които сме отговорни, но информация за което не се разкрива, е мистериозната експлозия в пристанището на Ливан. Това беше мощна експлозия на кораб, натоварен с амониеви нитратни торове. В резултат на това загинаха стотици ливанци. Хиляди хора бяха ранени, ливанската икономика беше разрушена.

И най-важното, това унищожи ливанската банкова система, която беше една от малкото линии на финансов живот, останали у Сирия. Не мисля, че тази експлозия е била случайна. Мисля, че е било планирано и подозирам, че Централното разузнавателно управление е знаело коя държава е извършила тази акция за унищожаване на пристанището в Бейрут.

Като цяло навсякъде виждате този макиавелски подход, когато САЩ използват неограничена сила – насилие.

В същото време ние контролираме глобалните медии, където щатите изтриват всяка дискусия за това, което наистина се случва. Затова жителите по улиците смятат, че всичко е наред, че всичко се прави по алтруистични причини. Но не е така.

ВЪПРОС: Част от военната ви служба беше като офицер от военното правосъдие в корпуса JAG и известно време оглавявахте отдела за наказателно право на армията в Пентагона. В светлината на това, какво и как виждате по отношение на законопроекта за „Цезар“, как бихте погледнали на него от гледна точка на международното и военното право?

ОТГОВОР:

Моята специализация е наказателното право. Бих казал, че започването на война срещу цивилно население е тежко престъпление по законите на войната.

Напомням, че в Сирия САЩ взаимодействаха с Ал Кайда, а понякога и с ИДИЛ. Имам предвид, че понякога се борихме сериозно с ISIS, но често ги използвахме срещу сирийското правителство. При това ние винаги сме си сътрудничили и сме разчитали на силите на терористите.

И ето една от стратегиите, които следвахме. Според екстремната версия на исляма, уахабизма, има такъв евфемизъм milk-al-yamin „това, което притежава дясната ти ръка“. Това е схващането, че мъжът мюсюлманин може да вземе „пленници с дясната ръка“ по време на война, с други думи, да притежава пленените жени, деца, цивилни. И това е връщане към седми век.

Както знаете, в Сирия дойдоха ислямски терористи от 100 държави, присъединиха се към ISIS, Ал Кайда, Свободната сирийска армия и т.н. Те знаеха със сигурност, че имат право да убиват. На законно убийство на мъжете – не говоря за военните, говоря за цивилниге лица – те биха могли да ги убият, ставайки собственици на съпругите и децата. И те правеха това масово.

И така започна поредица от изнасилвания, цяла организирана кампания от изнасилвания в цяла Сирия. В някои от тези метежни райони се появиха пазари на роби, където имаха ценови листи за различни жени. И интересното е, че най-високите цени бяха за най-малките деца, защото имаше много педофили. Те можеха да изнасилват вдовиците на мъртви войници или мъртви цивилни, да ги завладеят, да ги купуват и да ги продават помежду си. Това беше.

Не казвам, че ЦРУ създаде тази политика, но ЦРУ разбираше, че това е широко разпространен проблем и го позволяваше. САЩ никога не са критикували тази практика по никакъв начин.

Нещата бяха толкова зле, че реших да говоря с президента Асад, който от своя страна сподели с мен новината, че са в процес на изкореняване на тази ситуация.

Бях в зоната на военни действия и в столицата през 2016 г. И се срещнах с президента Асад. Той каза, че по това време в парламента работят върху законодателство за промяна на закона за гражданството. Те винаги са следвали ислямския закон, който гласи, че гражданството на детето се предава от бащата.

Ситуацията с десетки, стотици хиляди сирийски жени, оплодени от терористи, показа, че е необходимо да се промени законът. Така че децата им да имат сирийско гражданство и да не трябва да бъдат връщани при бащите си от ИДИЛ в Саудитска Арабия или Тунис, за да могат децата да бъдат оставени в Сирия. По-късно проверих и наистина този закон беше приет и приложен.

Но това показва, че когато водим тези войни, САЩ нямат граници в бруталността и безчовечността. В крайна сметка това по някакъв начин може в крайна сметка да доведе до сваляне на правителството и вероятно до изземване на петрол и други ресурси.

ВЪПРОС:

Очевидно, че днес това е политиката на днешната администрация по отношение на Русия.

ОТГОВОР:

Да. Знаете, че Русия е страна, богата на природни ресурси. Той е от основните производители на зърно, петрол, никел, торове, огромен брой стоки, които са свързани с цялата световна икономика.

И без съмнение има хора, които гледат на това и казват: „Ако можехме по някакъв начин да разрушим Русия, там щeше да се направи състояние, а трилионерите щяха да бъдат десетки“.

Разбира се, вече видяхте какво се случва сега в Украйна, когато чужди интереси превземат страната и отнемат или се опитват да вземат огромните ресурси на Украйна.

Ако сега разгледаме историята на въпроса, то Русия стана приемник на Съветския съюз през 1991 г. Съветският съюз се разпадна, Варшавският договор се разпадна. И, за съжаление, една от най-големите трагедии в историята е, че не успяхме да разпуснем НАТО.

Единствената цел на НАТО беше защитата срещу Съветския съюз. Съветският съюз вече не съществуваше. НАТО се противопоставяше на Варшавския договор – Варшавският договор изчезна.

Нямаше цел в продължаващото съществуване на НАТО. Ние обаче запазихме тази организация и тя не би могла да съществува, ако нямаше враг.

В този момент Русия отчаяно искаше да стане част от Запада.

Спомням си, че малко след разпадането на Съветския съюз се срещнах с представител на газовия бизнес в Русия и той ми каза как са се борили да направят медиите си толкова свободни, колкото на Запад. И те ни възприемаха като много по-свободни и отворени, отколкото бяхме в действителност.

И той каза: знаете ли, имаме проблем, сега има въстание в Чечения, която е част от Русия. Той каза, че чеченските бунтовници изпращат видеоклипове до руската телевизия и ние го показваме, защото така работи свободата на словото.

И аз казах: „Шегуваш ли се?“ Попитах: „Допускате вражески пропагандни филми?“ Той каза: „да“. Той попита: „Нима не се прави така в САЩ?“ Отговорих: „Не“.

Например по време на Втората световна война  ни поставихме шефа на Асошиейтед прес да отговаря за военновременната цензура. И тази цензура беше много строга.

Така че, но това е само пример за промените в Русия през 90-те години. Оттогава руснаците се превърнаха от официално атеистична страна до най-голямата християнска държава в Европа днес. Хората не само са по-християнизирани, отколкото в която и да е голяма държава в Европа, но и самото правителство много подкрепя църквата, християнската вяра.

Руснаците промениха конституцията си, за да признаят брака като съюз на един мъж и една жена. Те станаха много строги по отношение на практиката на абортите. Те сложиха край на практиката на осиновяване в чужбина, когато някои хора отиваха в Русия и осиновяваха малки момчета с неморални цели.

Така че Русия се промени много в сравнение с времето на СССР и се превърна в страна с напълно различна култура.

Във всеки случай САЩ имат своя дългогодишна стратегия, тази военно-политическа стратегия за разширяване на империята.

Направихме го в Близкия изток, където се опитахме да създадем огромна неоколониална империя, което стана доста непопулярно. Хората не го искаха.

И изглежда, че някой ден това ще бъде обречено на изчезване, но може да продължи още 100 години. Във всеки случай, ние се опитваме да направим нещо подобно сега в Източна Европа, движейки се на изток, почти до самата руска граница.

ВЪПРОС: Позицията на САЩ и Великобритания по отношение на войната в Украйна през последните няколко седмици се превърна не само в подкрепа за войната, но и в победа на всяка цена. Това заявиха министърът на отбраната Остин и др. И изпращат на режима в Киев огромно количество не само отбранителни, но и нападателни въоръжения. Какви според вас ще са последиците от тази политика?

ОТГОВОР:

Мисля, че има едно нещо в този конфликт, което определено е гарантирано. Това е огромен брой украински войници, които ще умрат ненужно. Много руски войници ще умрат напразно. Направо ми се разбива сърцето, когато гледам видеоклипове на изтезанията на млади руски момчета, убити, в някои случаи престъпно, от украинските сили.

Не ни пука! Съединените щати и НАТО не ги интересува колко украинци ще загинат. Дали цивилни, жени, деца или войници, не ни интересува. Това се превърна се в някаква футболна игра. Нещо като: ние имаме свой отбор, те имат свой отбор – искаме да вкараме колкото се може повече точки и да увеличим разликата в резултата. И, знаете ли, не ни интересува колко играчи, които играят за нашите пари, ще се окажат осакатени на игралното поле. Главното е да печелим.

Сега ние доставяме фантастично количество оръжия. И това доведе до това, че Raytheon, която произвежда ракети, и Northrop Grumman, която произвежда самолети и ракети, всички тези отбранителни компании започнаха да правят неочаквани печалби и да се раздуват с долари.

Не мисля, че в крайна сметка това ще повлияе на резултата. Мисля, че Русия ще надделее. Украинците са в много неудобно стратегическо положение в източната част на страната.

Нека анализираме как се разви тази ситуация: президентът Путин направи отчаян опит да спре движението към война още през декември 2021 г.

Той стигна дотам, че постави конкретни писмени предложения, предложения за мир, на масата за преговори с НАТО, за да се смекчи ситуацията. Защото в този момент Украйна събираше войски, за да атакува Донбас. Той се опита да го предотврати. Той не искаше война. А НАТО просто пренебрегна и отхвърли това предложение, без да приема тези предложения сериозно и не влезе в преговори.

В този момент Путин, виждайки готовността на украинската армия да атакува, решава, че трябва да удари първи. Вече е ясно, че това не е било някаква предварително планирана атака. Това не приличаше на атаката на Хитлер срещу Полша, където стандартното емпирично правило е, че винаги трябва да имате предимство 3 към 1, когато атакувате. Трябва да концентрирате три пъти повече танкове, артилерия, самолети и жива сила от другата страна.

Всъщност, когато Русия влезе на територията на Украйна, руснаците влязоха с това, което имаха, с това, което можеха да съберат в най-кратки срокове. И украинските сили ги превъзхождаха по численост. Имаше около 250 000 украинци. Руснаците имаха около 160 000 души. Така че вместо да имат три пъти повече войски, те всъщност имаха по-малко войски от украинците.

Но те бяха принудени да атакуват, за да предотвратят надигащата се война срещу Донбас, за която украинците съсредоточаваха силите си.

Всички видяхме, че Русия се надяваше на специална операция без неоправдани жертви за жителите на Украйна.

Защото руснаците мислят за украинците, или поне са смятали украинците преди като братя славяни. Русия искаше да поддържа добри отношения. Има добре позната снимка на руски танк, спрян от група от около 40 цивилни в Украйна. Те просто излязоха на пътя, блокирайки го и в резултат на това танкът спря.

Като бивш военен мога да ви кажа, че ако тълпа от хора се изпречи на американски танк във Виетнам, този танк нямаше да се забави и за секунда! Нямаше да сигнализира, нямаше да направи нищо, дори предупредителен изстрел. Той просто щеше да продължи. И мисля, че това е по-типично за войната. Не критикувам американците. Бях там и се биех и вероятно щях да прокарам танка направо, защото това е война.

Важно е да се каже, че правилата за водене на бойните действия за руснаците бяха много, много внимателни. Те не искаха да създават много омраза и вражда. Руснаците не бомбардираха електропреносната мрежа, медийните центрове, водните системи, мостовете и т.н. Те се опитваха да поддържат инфраструктурата на Украйна в добро състояние, защото искаха тя да се възстанови и работи.

Те искаха всичко това да приключи възможно най-скоро и искаха да се върнат към нормалния живот. Но не се получи. Украинците оказаха твърда съпротива.

И сега залогът в играта се повиши, войната стана много по-сериозна.

Например, за мен е удивително да гледам и виждам, че Русия доминира във въздуха и не са изкарали от строя всички железопътни системи наведнъж, не са изкарали от строя всички електроцентрали, не са унищожили много инфраструктурни съоръжения, те никога не са бомбардирали сгради в центъра на Киев, те никога не бомбардираха сградите, където заседава парламента.

Руснаците бяха невероятно сдържани, надявайки се въпреки всичко, че мирът може да бъде постигнат.

Въпреки това не мисля, че Украйна има нещо общо с решението за мир или война.

Мисля, че решението за мир или война се взема във Вашингтон, окръг Колумбия.

Докато ние искаме войната да продължи, САЩ ще водят тази война, използвайки украинците като прокси, и ние ще се бием до последния украинец.

Интервюто в оригинал, на английски език:

с превод на руски:

ФЕЙСБУК ВСЕ ПОВЕЧЕ НАЛАГА ЦЕНЗУРА!

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТЕЛЕГРАМ – https://t.me/efir_info