Споделят с непознати и то без задръжки. Забравили сме такива времена.

Оригинално заглавие: Петъчни размисли

Автор: Зорница Илиева – журналист и международен анализатор

Ако вместо море в Гърция или почивка по принуда по нашето Черноморие, човек се поразходи из провинцията ни няма начин отново да не се убеди, че става дума за две Българии. Нямат много общо помежду си.

Онези от жълтите павета, наричащи се елит на нацията и подкрепящи назначено отвън правителство /спомнете си думите на президента Байдън за наш Кирчо, както вече го наричат и ходовете му като премиер в русофобски непремерени действия/ изобщо не си дават сметка какво мислят за тях редовите българи из малките селища и градчета на Отечеството, както го наричат само възпитаните в онова време наши съграждани.

В жегите малкото останали по пейките пред домовете си нашенци споделят без страх, че от месеци, дори година изобщо не гледат телевизии, най-вече онези с „лъжите” и вече дори не слушат „радиото”, защото и те са се „включили в измислиците”.

Мълчим, за да не ги прекъсваме или ядосаме. Не обичат „диалог” по политкоректни правила. Личи си.

ТВ-тата от сутрин до вечер „манипулирали”. Изненада, знаят го това слово. Не вярвали нито на една казана от водещите дума, ти да видиш. После съжаляват за радиото, защото то било „читаво”, ама сега се излагало. Не питаме за кое точно радио става въпрос. Дълбоко в себе си знаем. По-важното е, че са го усетили и не се крият зад омъгляващи словосъчетания. И защо все Путин им е виновен, питат. Мълчим, ние си знаем, ама те са важните в случая. Правим се на социолози, ама не от „ония”.

Не се оплакват от непосилен труд и липса на храна. Всичко нужно, а то е учудващо малко, си отглеждат. Няма на кого да пращат колети. Децата на почти всички са зад граница или в София, ама не идват често. Тук клатим глави, защото всяка неделя си казваме, че е чудесно как столицата опустява, защото „селяните са си отишли на село”. Явно не по домовете си.

Бързат да споделят, че „предадоха Македония”, няма да гласуваме повече и кълнат като старите баби. Това им било останало. Господ да наказва. Тук вече и ние тъжим. До там ли сме го докарали? Не че не си го знаем, но да го чуеш от възрастни хора, които нямат зъби в устата си и фъфлят, но имат бистър и остър ум.

Споделят с непознати и то без задръжки. Забравили сме такива времена. Не вярваме на ушите си, че не се оплакват. Страдат за децата си, но вярват, че са добре по света. Тук не е за живеене, но не правят нещо повече от това да не гледат телевизия и да не слушат „радиото”. Кой ги проучва социологически? И си прави труда да ходи по села и градчета? Колкото са останали на доизживяване. Там, където срутени къщи и останали само основи от бившите ТКЗС-та са картичка за българската трагедия, наречена преход.

Там, където думата демокрация не е позната, защото за тях нищо не означава. Кой крив, кой прав, има ли значение. Селищата ни загиват, а София е профанизирана до степен, че и на нас не ни се живее там. А уж сме интелигенция! Било цивилизационен избор.

Сигурно, ама защо се топим и не си харесваме държавата? И изборите ще променят това?

Поне в провинцията вече никой не вярва. Ако искате, разходете се. Без агитации и пропаганда. Ще ви гледат лошо. Другите размисли утре.

ФЕЙСБУК ВСЕ ПОВЕЧЕ НАЛАГА ЦЕНЗУРА!

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТЕЛЕГРАМ – https://t.me/efir_info