У нас

Нови размисли за т.н. македонски въпрос

Автор: Зорница Илиева – журналист и международен анализатор

Никак не обичах, когато мама в детството ми се обръщаше с „аз нали ти казах”. Милата ми, все ме пазеше, все ме предупреждаваше за капаните на времето и околните. Сега на мен ми се иска да изкрещя, но на висок глас, „аз нали Ви говорех”.

Позволиха си дори да ме спрат от оповестено предварително предаване в БНТ по т.н. македонски въпрос при поредно насилие над македонски граждани с българско самосъзнание. Защото знаеха, че моята позиция бе, че т.н. френско предложение за падане на т.н. вето е не само преждевременно, но и направено по недостоен и задкулисен начин. Без поставяне на общоприетите условия за стартиране на процеса за присъединяване на РСМ / име, което не е в наш интерес/ и свеждането им само до вписване на българите в конституцията на Повардарието.

Не че членството трябва да се оспорва и да се спира изобщо, но интересите, каузата на България бе да се постигне изпълнение на нашите условия. Както го направи Гърция, включително и с точки, които не са в наш интерес. За това не се говори. Но управниците ни, с активното съдействие на съветници с атлантическа ориентация и наши чиновници на европейско и дипломатическо ниво определено не действаха в интерес, дългосрочен и стратегически, на България.

Не само не познават нашата история но и никак не са наясно с нравите и механизмите на управници в Скопие. Да се акцентира върху „да подкрепим, за да не спечели Москва” е толкова нелепо в случая, че думи няма. Има западни интереси, които за пореден път изпълнихме без замисляне. А те също не са дългосрочни, защото обслужиха момента.

София показа, че няма сили и енергия да отстоява собствени каузи и прехвърля суверенни права и интереси на наднационални институции. А там и съседи, и недоброжелатели винаги имат възможност за налагане на противоречиви за страната ни свои становища.

На практика България се отказа от тезите за общ език, идентичност и обща история с Повардарието. Урсула го каза на глас при посещение в Скопие. И София се умълча. Къде са активните деятели, които без мисъл побързаха да приемат налагането с натиск решение на Париж, който сега се крие зад общо решение на ЕС, за започване на преговори със Скопие без каквото и да било желание да изпълнение на онези условия, които едва ли вече имат значение в Брюксел.

Протести пост-фактум, заплахи, че трябва „да се направи нещо, за да спрем преговорите на РСМ” са само наивни реакции. Лобиране в Брюксел и уведомяване на „всички там” е отчаян опит за „ама ние сме членки, не Скопие”.

Нещо като „ама разберете ни”, но Брюксел на хленчене не вярва.Той си има други грижи и някои даже говорят за разпадането му. Дошъл Османи да посети пребития младеж, секретар на клуб „Цар Борис ІІІ” в Охрид, но този външен министър, албанец, води дълго политика, която стимулира подобни действия сред радикални просръбски лица. Как реагира София на гласуване на закон за промяна на името на българските клубове и дейността им? Чак сега ли се сетиха да реагират „решително”?

Нима не се знаеше за настроенията сред мислещите българи? Да не се дава глас на такива емоционални хора като моята скромна персона, за да не пречи на поети ангажименти / как бих могла/ до какво доведе? Ново насилие и страх сред малкото осмелили се в Повардарието да се афишират като българи.

Нима това не се е знаело преди да падне ветото набързо ? Ама кой да слуша редовите българи! Всичко зад кулиси, тайно и без мисъл за последствия. То и моето говорене сега вече няма кой знае какъв смисъл. Какво като може да се каже „аз какво говорех”?

Да си размърдат мозъците и стига вече с политики на съобразяване с институции, макар и да са ни „братски” и „съюзни”.Те самите си гледат собствените интереси. Не чуждите.

Още по-малко нашите. Всеки супермаркет ни го показва. А дипломатите и службите ни да си спомнят, че има и национално достойнство. И каузи, които ние, редовите българи, не сме забравили. Може би защото не сме следвали в Харвард, Или просто различно сме възпитавани.

Ще ни бъде, ама търпението се изчерпва. Да няма после „аз нали ви казвах.” Македонският въпрос е като руския. Трябва да се стъпва внимателно, с много познания и търпение. И различна политика. Не като злополучната самолетна линия до Скопие.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТЕЛЕГРАМ – https://t.me/efir_info

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram