Тези, които чупят паметниците на Пушкин, искат да разбият всички славяни на парчета

Международна среща с участие на гости от Унгария, Сърбия, Босна и Херцеговина се проведе на 25 август 2023. в София ( в хотел „Феста“).

Доклада от конференцията на сръбския журналист и геостратег Горан Игич предизвика особено внимание.

Ефир.инфо го публикува в интегралната версия.

ТЕЗИ, КОИТО ЧУПЯТ ПАМЕТНИЦИТЕ НА ПУШКИН, ИСКАТ ДА РАЗБИЯТ ВСИЧКИ СЛАВЯНИ НА ПАРЧЕТА

     Скъпи приятели, представянето ми ще се основава на характерни примери, защото смятам, че човешкият мозък по-лесно запомня няколко впечатляващи неща, отколкото да се загуби в широки формулировки и лексика, която крие повече, отколкото казва.

Един детайл, на първо място, подробност която е малко известна в българската аудитория. Едно от най-неочакваните неща за сърбите на фронта в Република Сръбска през 1994 г. е моментът, в който българите победиха по футбола Германия, което бе отпразнувано с топовен огън. Наред с 23 български доброволци/опълченци, които се бориха за създаването на Република Сръбска, исках да припомня този момент, който беше своеобразен сигнал, че в народната душа има нещо, което обединява нашите два народа, въпреки всички войни, неразбирателства и миналото, от което бихме могли да научим много за себе си днес.

Живеем във времена, когато светът, какъвто го познаваме, се променя. Не говоря само за ковид—поколенията, съсипани от необмислено онлайн преподаване, нито за геополитическите последици от войната в Украйна, с все по-секретни биолаборатории, които може би вече са на Балканите, без да знаем; не говоря за екранокрацията, която променя светогледа на нашите потомци и дигиталната хигиена не се преподава в нашите училища, нито за феномена на изкуствения интелект, който по-радикално от появата на социалните мрежи променя анализа на структурните форми в разузнавателния сектор, но в началото ще подчертая, че това е епохата, в която в международните отношения се заражда феноменът постистина (думата на годината според Оксфордския речник за 2016 г.). Както казва сръбската журналистка Наташа Йованович Айзенхамер: „В ерата на плурализма на истините, логичният страничен ефект е ерозията на доверието.“ Просто ще започна с темата за доверието. Това е съществена, дори екзистенциална тема. Без доверие няма уважение, няма диалог. Най-общо казано, не можем да очакваме да се съгласим за всичко със страната срещу нас, но ако водим диалог на принципите на взаимното разбирателство,  възможно е да се стигне до някаква творческа форма на партньорство. Тук стигаме до въпроса доколко сме наясно с всички форми на манипулации, които понякога имат хубава опаковка. Или милозвучно добре е на пръв поглед. Така се стига до феномена „втория акъл“, когато обикновено влакът вече е минал. Настоявам за временния момент, защото това, което се случва в определен момент, има последствия за по-нататъшната история. При което се случва това, което някога е било невъобразимо, сега, когато някой стартира прозореца на Овертон с няколко стъпки, стига до нас и това е един вид „ментален дрон“, който изстрелва определен източник. Винаги можете да разберете от коя кухня идва миризмата. В геополитиката най-често се говори за воня.

Друго, което е характерно за днешната епоха, е геополитическият риск, при което някае явление, което има определен авторитет (например Вселенската патриаршия за гърците) се поставя във функцията на геополитическото действие на англосаксонския свят. срещу руснаците. Същото се отнася и за историческото инженерство, където безспорно българският цар Самуил или Гоце Делчев могат да бъдат отвлечени и в някаква странна интерпретация провъзгласени за нещо, което не са, което всъщност е подпроект за деславянизация на Балканите.

Старата латинска поговорка Divide et impera в актуализираната й англосаксонска версия е най-добре въплътена в доктрината за изгорената земя, която за първи път е приложена от американския стратег Уилям Текумзе Шърман при воденето на тоталната война срещу Конфедерацията. Тъкмо този Шърман е от военният историк Б. Х. Лайдъл Харт обявен за „първият съвременен генерал“. По времето на Гражданската война в Америка, когато колониалистката форма на мислене получава първите прототипи на сегашната култура на отхвърляне, въпреки че още преди отношението към местните жители на Америка е било расистко – геноцидно по своите резултати, този ефект е вълна която достига до Османската империя. Не мисля, че е случайно, че само десет години след доктрината Шърман, става клането в Батак, прочутата Невесинската пушка (Херцеговинското въстание) и всичко това в крайна сметка доведе до съдбовното или-или за Балканите, където повратните точки бяха Шипка и Плевен, когато единният православен свят свали примката на вековното турско иго.

И какво щеше да стане, ако Русия не беше помогнала на страдащите славянски братя на юг, с които споделяше не само богослужебния език, но и мирогледа си? Може би цяла България рано или късно щеше да изживее съдбата на батачани, както десетилетие по-късно арменците.

Още тогава започва тоталната война срещу православните на Балканите. Налице е необичаен, но открит съюз на англосаксонските елити с турския фактор на Балканите. Виктор Юго също е писал за престъпленията на турците, руският елит е изненадан от тяхната свирепост и жестокост. Макар и още невъзстановена в пълен  обем от Кримската война, Русия намира сили да помогне на балканските славяни. Руско-турската война 1877-1878 г. завършва с победа на православните народи. Тогава обаче Западът излезе с нов план за Балканите. Те се върнаха към формата на пропаганда преди доктрината на Шърман, която се състоеше в западняване на елитите и атомизация на балканските народи, чрез създаване на конфликти, взаимно насърчаване в максималистични искания с цел проливане на кръвта на православните. Един срещу друг. Те успяха в това. И не веднъж. Дългосрочната цел беше да ни отслабят демографски и да намалят възможността за еди какво съвместно представяне.

Въпреки това Балканския съюз  от 1912 г. показва, че ако има решителност, може да се постигне отново единство, което води до прогонването на турския окупатор от по-голямата част от Балканите.

След двете световни войни, унищожаването на балканските села, идеологическите скитания, след падането на Берлинската стена и десетилетия лутане по европейския път на неолиберализма, днес православните народи на Балканите са на път не да изпитат съдбата на Кюрди които са без държава, но да изпитат съдбата на американските туземци в резерватите. Канадски и австралийски минни компании са на Балканите, германски търговски вериги властват, войски на НАТО се движат свободно в почти всички балкански държави. И вече са на поход към Русия.

За тях е особено важно да разрушават мостовете между православните народи и да вкарат в машината срещу Русия тези континентални държави, които могат да бъдат стратегически съюзници на руснаците в дългосрочен план. Германският и унгарският фактор се потискват и смазват. И се насърчава нов санитарен кордон, воден от Полша.

Ами как да се борим с колонизаторите? Тарик Рамадан казва, че „образованието е единственият начин да се противопоставим на колониализма“. Това не означава, че Тарик Рамадан е някой, който да следваме, но мисълта е принципно правилна.

Западните кукловоди от време на време сменят местните си политически марионетки, но трагичният театър на загубата на държавността на балканските народи продължава. Сега отиваме една крачка напред. Ние, сърбите, имаме речта „не си даваме светините“ и това беше лозунгът на известните литии в Черна гора преди няколко години. Именно затова е необходимо осъзнаване на евентуално национално възраждане и само онези хора, които са способни да изнедрят нов елит, ще могат да оцелеят като фактор на геополитическата карта на света. Тук стигаме до същината. Възниква въпросът дали сме безчувствени и може ли да не ни пука, ако някой посегне на нашите символи, празници, нашите велики хора.

Виждаме аналогия в това, че някой, който не е от Баня Лука, иска да отмени 9. януари в Баня Лука, деня, в който е създадена Република Сръбска, а от същата кухня идва идеята да отмени датата 3.  март в София, която е в основата на българската държавност.

Системата от скачените съдове на Балканите е сходна и по други въпроси. Ако днес някой иска да премахне българския лев, утре ще иска да премахне сръбския динар или унгарския форинт.

Ако някой маха съветски паметници в София, въпрос на време е кога ще се появят такива искания и в Белград. Днес ние нямаме капацитета да решим всички геополитически проблеми от миналото, но имаме силата да установим комуникационни линии между елитите на всички онези, които се съпротивляват на англосаксонците и диктата на колониализма и войната. Не искаме да воюваме един срещу друг, искаме просперитет, диалог, постепенно изграждане на доверие.

Накрая бих искал да спомена още два илюстративни примера.

Заглавието на тази статия е:  ТЕЗИ КОИТО ЧУПЯТ ПАМЕТНИЦИТЕ НА ПУШКИН ИСКАТ ДА РАЗБИЯТ ВСИЧКИ ВСИЧКИ СЛАВЯНИ НА ПАРАМПАРЧЕТА

Думата паметник е свързана с думата памет. Който руши паметници иска да унищожи съзнанието на един народ. Защо използвах този турцизъм — парампарчета? Понеже това е същността на политиката на Запада към Балканите, те искат да ни раздробят на колкото се може повече малки части, да ни разделят/раздробят и в крайна сметка да се превърнем в несъществен фактор, а още по-добре да ни няма изобщо, понеже опитът ни учи, че те не се страхуват от масово унищожаване на човешки животи. Понякога го правят с ръцете на несъзнателните си инструменти. Ето как се случва в Украйна и не само там да чупят паметници  великие хора с руски произход, между тях и на най-великия руски писател А. С. Пушкин, без да осъзнават, че се самоунищожават.

Ще ви разкажа личен пример за тази история за Пушкин. Като човек който се занимава с литература за много писатели съм имал трудове. Имам труд за Яков Игнатович, сръбски писател от Унгария. Дори и днес по Радио Телевизия на Сърбия можете да намерите моите лекции за френския писател Луи Фердинанд Селин, които толкова много ученици ги изучаваха по време на онлайн уроците. Можете, също така, там да намерите моите лекции за функционалните стилове и сръбските акценти. Споменавам това не за да се хваля, а да кажа, че имам строго професионално отношение към всичко и в журналистиката, и в литературата. И рядко се случва важността на темата и личността на едно интервю да съвпадат, както в случая, когато срещнах пряк потомък на най-великия руски писател Пушкин, г. Серж Гревениц, който живее във Франция. Някак по същото време, когато уговаряхме интервюто, започна събарянето на паметниците на Пушкин. Когато приключих с интервюто, предложих ексклузивно интервю на няколко медии в Сърбия. Бях изненадан на 45-годишна възраст, че различни медии (няколко от тях) в Белград намират причини защо не могат да „пуснат“ това интервю. Интервюираният не се изразил добре, а откъде да разберем, че е потомък на Пушкин, до прочутия въпрос: ами, как се свързахте с него? В същото време това са медии, които имат патриотична репутация! В крайна сметка публикувах интервюто в един портал (https://www.ceopom-istina.rs/politika-i-drustvo/gravenic-interv-u-u-eu-nema-demokrati-e/)  напълно осъзнавайки, че това е едно от най-важните ми журналистически произведения и казах си, че ще поместя същото интервю в книгата с мои текстове, която подготвям като главен текст. Не става въпрос за журналистическата ми суета, нито за неуважение към г-н. Гревениц, но се показа, че някой днес в Белград няма сили да публикува интервю с потомъка на Пушкин, а утре същият може да има сили да махне руски паметници.

Ние, които сме тук, знаем кои сме. Пушкин много добре е знаел колко голяма е историческата връзка на трите народа: на сърби, руснаци и българи. Тогава разбрах, че онзи който има „смелостта“ да атакува най-великия руски поет, който е най-заслужилият за хубоста на руския книжовен език, а става дума за човека който е символ на Русия, защо утре да не са обекти на подобни атаки Каравелов, Негош и всички наши велики мъже.

Все още имаме историческо съзнание, но някой упорито се опитва да замъгли хоризонта ни. Ето защо те измислиха тактика: да нападнат другите славяни със славянски ръце. Брат да атакува на брата си. И слушам как после подло определят войната в Украйна като братоубийствена. Не, това не е братоубийствена война, а война между доброто и злото. И всички избираме страни.

Доколкото си спомням, под Сталинград не е имало нито сърби, нито българи. Явно това пречи и искат да пробутат балканските славяни като пушечно месо в новия поход срещу Русия.

Тази нация обаче все още помни 1999 г., касетъчните бомби и обеднения уран. НАТО също атакува Република Сръбска през 1994 г. и Сърбия през 1999 г. Всяка война трябва да завърши с мирен договор, така че се надявам, че ще бъде актуален и въпросът за военните компенсации за сърбите.

И накрая да кажа, че познавам нашите домакини, както Тамаш Йено Секереш (който прави много за свързването на унгарския, сръбския и българския вектор), така познавам и Костадин Костадинов повече от петнадесет години, бях негов гост в телевизионното му шоу когато беше по-млад на ТВ във Варна. Още тогава прошепнах на сегашната си жена: Ами, не се учудвай, ако този младеж стане президент на България един ден. И тя ми каза: Точно това си мислех, като че ли е българския Орбан! Това не означава, че съм съгласен с него във всичко, защото идеологически съм по-ляв, но съм сигурен, че България няма да има по-добър вариант за дълго време, защото виждам повечето от останалата българска политическа сцена като компрадорски елит, безотговорен, грабителски и, което е най-жалкото, като ментална периферия на Европа. От друга страна, Костадинов е мейнстрийм и в европейските рамки, видяхте как го уважиха в Германия. Този човек защитава българския национален интерес, както той го вижда и както знае и ако някой може да измъкне България от лапите на НАТО, това е тази негова организация, чието име „Възраждане“ обвързва. Не е симулативна опозиция, а реална алтернатива, ако получи доверието на мнозинството българи.

Непрекъснато сърбите и българите са били на различен акъл, но това не е резултат толкова от различията ни, колкото от външните влияния. Стратегически възможно е да се споразумеем, ако се съгласим, че Москва е нашият дългосрочен цивилизационен избор. Ако продължаваме да тънем в западна разруха, на Балканите няма да има нито сърби, нито българи. Дори няма да бъдем колония, а черна инвестиция.

В този контекст искам да кажа, че само възможно най-бързото идване на власт на истински консервативни патриотични сили в София и Белград може да запази идентичността и традиционните ценности на нашите народи. Нека тази среща бъде началото на нов балкански съюз в концептуален смисъл. Не забравяйте, че се говори, че Давутоглу е посочил, че единствено малко вероятен „сръбско-български съюз“ може да попречи на неоосманския им проект.

          Що се отнася до мен, посланието остава същото, както е било преди 100 години. Балканите към балканските народи. Спрете миграцията, колониализма, дигиталната деменция, семантичните капсули, които ни се налагат чрез различни пропагандни филтри. Загубен е навикът да се търси информация в контекста. Контекстът на тази среща е, че Баня Лука, Белград, София и Будапеща не са толкова далеч и че има капацитет за по-силна комуникация и стратегическо сътрудничество. Накрая, вместо каквото и да е заключение, ще ви прочета последните ми два въпроса към внука на Пушкин и неговите отговори от споменатото интервю.

Въпрос: Деградацията на Европа е ясно доказана от прякото участие на определени обществени фигури в културни преследвания в ЕС, включително актове на вандализъм като унищожаването на паметници на руски художници, включително вашия предшественик Александър Сергеевич Пушкин. В същото време осъжданията на подобни действия са редки и единични. фактите за присъда за преследване са изолирани. Как бихте обяснили това?

Serge GRAEVENITZ: Просто от антируска истерия, тласкана от американската дълбока държава, която се зарече да се опита да унищожи Русия и нейната култура. Медиите и хората, които ги обслужват (включително политическите елити) са просто инструмент на онази безсрамна пропаганда, която използват, за да разпространяват сляпата си омраза към европейските страни, а резултатът са тези вандалски прояви, които се извършват от хора, чиито интелектуални коефициентът е близо до нула. Струва ми се обаче, че основната цел на този вандализъм, да го представят като някаква спонтанна съпротива срещу „руската агресия“, не е постигната дори и далеч. Мисля, че изпуснаха от поглед, че Русия не е СССР и че е много по-компактна и готова да защитава интересите си във всички сфери.

Въпрос: И накрая, какво бихте казали на хората на Балканите (особено в Сърбия и България)? Знаем, че велики хора като Виктор Юго или вашият предшественик Пушкин са били вдъхновени от съпротивата на нашите народи срещу турците (Пушкин пише за сърбина Георги „Дъщерята на Карагеорги“, а Виктор Юго пише в идеологическа защита на българите, когато съпротивата им довежда до клане в Батак). Ефективна помощ за българите идва само от руското общество, а дори големите умове на Запада смятат Балканите за част от Европа. Промени ли се отношението на Западна Европа към Балканите, особено като си спомним бомбардировките през 1999 г.?

Serge GRAEVENITZ: Е, за мен, както и за повечето руснаци, хората на Балканите някак си вече са ни братя, поради факта, че също като нас са православни, но и защото тяхната култура е доста близка до нашата. Това със сигурност е една от причините моят знаменит предшественик да пише за сърбите и за онова руско общество, което винаги е било благосклонно към населението на Балканите и което само е помагало на сърбите във войната срещу турците. Що се отнася до последното време, ясно е, че днес Русия е обект на американски и западноевропейски лъжи, точно както Сърбия в края на 90-те години. Това е същият начин на действие (modus operandi ).Просто Америка възприема руснаците и сърбите като пречка пред нейните планове за завладяване на света, а Европа, старият лицемер, за съжаление не е променила мнението си за Балканите и продължава да ни смята за по-малко ценни и престъпно настроени, за да се хареса на Америка , и крият истината, че истинските престъпници са именно те, тъй като под егидата на НАТО по време на бомбардировките през 1999 г. те извършиха редица престъпления, преди всичко престъпления срещу мира.

Това е всичко, което исках да кажа, с удоволствие ще отговоря на всякакви въпроси. Особено за касетъчните бомби и 1999г. Благодаря на Ивелин Първанов за страхотното гостоприемство.

Бележка за автора:

Горан Игич е журналист, роден на 02.07.1978., живее в Кикинда (Войводина).

Завършва ТВ журналистика в Нови Сад (Войводина) и литература в Ниш. Работил е като ТВ журналист в гр. Нови Сад, Ниш и Кикинда. Дипломиран филолог. Преподава сръбски език и литература в  Войводина. Превел е две книги от български език. Пише за филология, религиозна тематика, геополитически теми, и е признат като журналист с ярко изразена консервативна позиция. Познава политическите концепции на аграризма. В момента е политически съветник на Милица Джурджевич Стаменковски, опозиционен лидер в Сърбия. Оженен е с унгарка, дипломиран строителен инженер и има две деца. Владее, разбира и говори сръбски, български, руски и гръцки езици. Разбира английски език.

Потекло:

• По бащина линия е от сръбски фамилии които пристигат в Пиротско в XIX век, но самите Игичи по мъжка линия имат каракачанско потекло по данните на изследователите. Игичите са симпатизанти на политическото учение на др Драголюб Йованович от Пирот и Земеделската партия. Баща му Радован Игич е икономист, едно време живял в Ниш и Прищина, в момента като пенсионер занимава се със земеделие в селата Белеш и Планиница (Пиротско).
• От майчина страна има българско потекло от фамилия Нейчеви от село Бребевница (Царибродско), много известни с това че са били най-силната фамилия в тази част на Забърдието (на времето откровено са подкрепяли БЗНС). Книжовен български език е научил най-вече от баба си Надежда Нейчева (моминско име Глигорова) потеклом е от стара българска фамилия от гр. Годеч (махала Трап). Майка му е Teмелка Игич по настоящем пенсионер.