Colonelcassad с обобщение за две години СВО

Руският телеграм-канал Colonelcassad (https://t.me/boris_rozhin/114215) обобщи резултатите от СВО за две години така:

„2 години СВО. Междинен.

Озвучени цели.

Освобождението на ДНР е наполовина завършено (част от ДНР е в процес на освобождаване).

Освобождението на ЛНР – 99% изпълнено.

Признаване на ДНР и ЛНР от Украйна – целта беше по-скоро преизпълнена, тъй като първоначално беше повдигнат въпросът само за признаване на ДНР и ЛНР (в границите, генерирани от Минск-2). От Украйна като отделни държавни единици. В резултат те се оказаха част от Русия, но без признаване от Украйна. Практическата ситуация тук е по-значима от дипломатическата.

Признаването на Крим като част от Руската федерация от Украйна не е изпълнено, врагът отказва да признае Крим за част от Руската федерация. Без постигане на редица други цели на СВО тази цел е непостижима.

Денацификацията не е завършена. Нацисткият режим все още съществува и все повече се опитва да прилича на историческите си предшественици по отношение на терора срещу Русия и собственото й население. Докато той съществува, целта за денацификация на Украйна не може да бъде постигната. Да, голям брой вторични нацисти от по-ниско и средно ниво са унищожени и се унищожават всеки ден, но почти всички лидери са живи.

Демилитаризация – ако разглеждаме самата Украйна във вакуум, то тя е частично завършена, значителна част от украинската военна индустрия и военни ресурси са унищожени, включително стотици хиляди убити украински войници. Но тъй като САЩ и НАТО продължават да помпат оръжия и наемници в Украйна, целта за демилитаризиране на Украйна все още не е постигната. От военна гледна точка територията на Украйна, която е в процес на военно усвояване от НАТО, представлява системна военна заплаха за Русия.

Неутрализиране – тази цел не е постигната. Марионетният нацистки режим е субстанция, дълбоко враждебна на Русия, в услуга на САЩ. Следователно целта за неутрализиране на Украйна е неотделима от постигането на целта за нейната денацификация. Това отново е взаимозависима цел.

Цели, които не са поставени първоначално, но са постигнати.

1. По-голямата част от Запорожка област стана част от Русия. Първоначално нямаше такава задача (виж Истанбулските споразумения)
Руската федерация е готова да води всякакви преговори само ако се вземе предвид включването на Запорожие в състава на Руската федерация. Постигането на тази цел породи нова цел – установяване на контрол над град Запорожие и северната част на областта.

2. По-голямата част от Херсонска област стана част от Русия.
Първоначално нямаше такава задача (виж Истанбулските споразумения)
Руската федерация е готова да води всякакви преговори само ако се вземе предвид включването на Херсонска област в състава на Руската федерация. Постигането на тази цел породи нова цел – връщане на контрола над Херсон и дяснобрежната част на Херсонска област.

3. Част от Харковска област е под контрола на Руската федерация.
Не бяха поставени официални цели за присъединяване на Харковска област или нейни части към Русия. При това контролът над част от територията на Харковска област беше загубен след пробива при Балаклея.

Ако говорим за ситуацията като цяло, тогава:

1. Руската федерация води прокси война със САЩ и НАТО на територията на Украйна. Без САЩ и НАТО Украйна няма пълноценни възможности да води война с Русия. Естеството на тази война и стратегията, избрана от врага, ще доведат до по-нататъшно намаляване на населението на Украйна и унищожаване на нейния икономически и инфраструктурен фундамент.

2. Войната ще продължи дълго време, тъй като дълбочината на противоречията между САЩ и РФ надхвърля само украинския въпрос – говорим за бъдещето на световния ред. Тези противоречия имат не само военно-политически или икономически, но и екзистенциален характер.

3. За Русия СВО не е прищявка, а жизнена необходимост. Само постигането на целите в Украйна ще позволи на Русия да заеме полагащото й се място в световния ред, който все още се формира. Враговете на Русия, напротив, преследват целта да спасят стария световен ред и ще направят всичко, за да попречат на Русия да постигне целите си. Следователно за държавата и обществото това е въпрос на настояще и бъдеще.

4. Вероятността от пряк конфликт между Руската федерация и НАТО ще расте, заедно с риска от ядрена война. Ако светът успее да преодолее тези крайни сценарии, го очакват десетилетия на нова Студена война и локални войни на територията на трети страни.

Нашата кауза е справедлива. Ние ще победим.“