Видео

Руски учен за отношенията между РАН и БАН: Приятелско общуване, високо научно ниво, беше от полза за двете страни

Елисавета Камбурова, наблюдател от България на президентските избори в Русия, записа интервю с Виктор Александрович Сойфер, руски учен, академик на РАН, президент на Самарския университет, завеждащ катедрата по кибернетика на Самарския университет, доктор на техническите науки, професор.

(В края на превода – видеото в оригинал)

Елисавета Камбурова: Виктор Александрович, кажете, моля, не като ректор, а като човек, как виждате нашите взаимоотношения? Взаимоотношенията на РАН с БАН? Виждате, такива неща се случват, че никой не може да се ориентира.

Виктор Сойфер: Аз също се притеснявам по повода, защото сътрудничеството между учените, сътрудничеството между представителите на културата, изкуството, представителите на обществените организации, то трябва да продължава независимо от политическите събития и много жалко, когато политиката пречи на учените да си сътрудничат. Аз добре помня времето, моето първо чуждестранно посещение беше в България, това беше 1975 година, бях на 30 години. След това нееднократно съм бил в България и общувах с моите колеги, които основно създаваха изчислителна техника и най-вече в България се създаваше памет за изчислителни машини и първият персонален компютър „Правец“, той е направен също в България. Затова в продължение на много години общувах с представители на БАН, не само с тях, но и с физици, забележителни физици, които се занимаваха с близка до мен специалност – оптика, холография, оптическа обработка информация, такива неща. И нивото на общуване беше много приятелско, а научното ниво беше високо, това беше от полза на двете страни. Аз се надявам, че ще мине време, има всякакви времена, сега от политическа гледна точка, е много тежък период, поставени са бариери. И в Чехия съм бил много пъти, и съм работил, и съм почивал, а сега не мога да отида в Чехия. Това ме огорчава, безусловно. Но аз се надявам, че още докато съм жив, въпреки че съм достатъчно възрастен, още докато съм жив, тези стени ще рухнат и ние отново ще си сътрудничим. Защото науката по определение е интернационална. Културата, безусловно, е интернационална. Без руската култура не можем да си представим световната култура. Културата, науката, обществените организации, социално ориентирани, с хуманитарна насоченост, цялото това сътрудничество, разбира се, трябва да продължава. Аз се надявам, че това ще се случи, повтарям, бих искал да се случи колкото се може по-скоро. Разбирам, че бързо и веднага няма да се случи, но се надявам, че докато съм жив аз ще мога да ходя в България, в Чехия, в Латвия, в Литва, в Украйна, и се надявам, че всичко това ще се случи.

Елисавета Камбурова: Имам един особен въпрос. За българите град Самара е нещо свещено.

Виктор Сойфер: Стара Загора, Самарското знаме.

Елисавета Камбурова: Самарското знаме, разбира се. Имам особен въпрос – там в манастира, вашите монахините вече започнаха ли да вежат ново Самарско знаме?

Виктор Сойфер: Ще отида в манастира. Аз съм приятел с нашия владика, много добър човек, нашият митрополит Сергий, той е роден в Рязанска област, служил е в Украйна, бил е помощник на Киевския митрополит, много е ходил по разни страни, жалко, че няма време да се запознаете, би било интересно. Утре започва постът… Разбира се, когато са готвели Самарското знаме е имало порив, който е идвал от душата на хората. Аз съм уверен, че монахините, и не монахините, студентите, които днес видяхме, у тях няма никакво отрицателно отношение към хората от националности като българите, чехите, американците. Вчера ме питаха как се отнасям към Америка – с огромно уважение и интерес. Аз много съм бил в Америка, както и в Китай, например. Разбирате ли, всичко трябва да се отличава, политиката от…

Дата на запис: 17 март

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram