Тероръзмът в Москва като пролог към световна война

Автор: Георги Вацов

/Публикуваме авторските материали без редакторска намеса!/

Това , което се случи в концертната зала  „Крокус сити хол“ в Москва малко след 20.00 часа на 22 март т.г. и продължило дванадесет минути историците вероятно ще определят като пролог  към невиждан катаклизъм на планетата Земя, описван като сблъсъкът на цивилизациите при преобразуването на  световния ред.

Една от световните  цивилизации, европейско – американската, сформирала в унисон със заповедите и жестоките практики на Стария завет,  през последните столетия  си  присвои правото да измисля и тълкува   правилата. И в  момент на опасност от загубата на контрол и  инициатива, тази обладана от маниа за величие и собствената си изключителност сила  предприема действия, насочени към наказание и сплашване на всеки позволил си да се изправи на пътя ѝ , въпреки че  с годините все по-често в тези си напъни тя търпи позорни загуби и унижения.

След началото на СВО на РФ в Украйна и очертаващото се стратегическо поражение,  хегемонът сам се вкарва в очакващия го  апокалипсис, предприемайки все по-често с нищо не оправдани странни действия, базиращи се на инфантилни решения. На тази основа става все по-трудно за геополитическите анализатори да определят какво точно преследват САЩ и колективния Запад с прововежданата от тях външна политика.

Светът започва да свиква с мисълта за незбежността на полицентричния свят, като подкрепата за РФ и КНР с всеки изминат ден става все по-осезаема. Ако преди две години,  през март 2022 г., гласуването в ГА на ООН на резолюция, осъждаща  СВО на РФ в Украйна събра 141 гласа от 193 гласували, то през март 2024 г. предложението да бъде осъдено провеждането в РФ на президентски избори и в бившите  територии на съседната страна събра едва 56 тласа от 193 страни. Колосална промяна!!

Новата  многополярност  предизвиква и борба между водещите страни  за регионалното лидерство. Ако за Китай и Индия въпросът е ясен, то решението  за Европа, за англосаксонския свят и трансформирането на мюсюлманската цивилизация са въпроси, покрити с неизвестност.

Днес Русия концептуално формулира  идеята за „страна-цивилизация“, Макрон и Франция вече говорят за единна общоевропейска държава, а дали тюркоезичните страни ще се обединяват в отделна самостоятелна общност  или мюсюманските страни ще се разделят на сунити и шиити, или по географски признак  – всичко това е въпрос на бъдещи спорове, задкулисна игра и отвоюване на позиции.

Имайки предвид всичко това, търсим отговора на въпроса кой е заинтересован да се случи нечовешкия теророристичен акт на 20 км от центъра на Москва, в който към 25 март т.г. вече са   загиналите 137 човека, а пострадалите са 180.

От геополитическа гледна точка днес в света има три ярко изразени конфликтни зони, в две от които се водят военни действи – територията на Малорусия и  сектора Газа,  както и кризата в отношенията между Тайван и Китай. В същото време има и три военизирани структури, които са известни с това, че могат да проектират, организират и осъществят  във всяка точка на света провокации с човешки жертви и разрушения , които да влият при приемането на съответните политически решения – МИ-6, ЦРУ и МОСАД. И трите организации работят съгласувано и със световното задкулисие от тайни общества и закрити клубове, и с финансовите властелини на света и със световната „дълбока държава“. Целта е обща – изграждането на  глобален свят  с единствен ръководен  център!

През 2007 година в ООН за пръв път прозучава термина „сблъсък на цивилизации“, а Съветът за национална сигурност на САЩ оповести главния приоритет на външната политика на Хегемона: „да се използват културните различия за мобилизацията на мюсюлманите против диктаторите – ортодокси“. Тогава е бил визиран Иран, но след известната реч на Владимир Путин в Мюнхен вниманието на „дълбоката държава“ се насочва и към многоконфесионална Русия. Именно тогава социологическите институти на САЩ започват да говорят за немногочислена група интелектуалци и бюрократи, които с помощта на скромните информационни ресурси на троцкистите и левичарската преса започват да влият при вземането на политически и военни решения.Така възниква теорията на неоконсерваторите за „дълбоката държава„, играейки си с президенти и висши дължностни лица на САЩ  като с пешки на глобалната шахматна дъска. С влизането на президента Обама в Белия дом  неоконите престават да се крият и яростно се „впиват в гривата“ на вицепрезидента Байдън. Откритият неокон Джейк Съливан заедно с Хилари Клинтън ръководят операциите против Либия, Сирия и Маянма, а другият аполгет на новата идеология Антони Блинкин поема Афганистан, Пакистан и Иран. Същият този екип под ръководството на вицепрезидентът Байдън, съдействайки и прикривайки гигантската по размер корупция на наркомана и педофила Хантър Байдън, с участието на Виктория Нуланд,  нейният съпруг Роберт  Каган и Джефри Пайет,  заложили на  историческите културни  противоречия между народите в Руската империя и Съветския съюз, следвайки заветите на Бжежински се заемат с взривяването на отношенията между РФ и Украйна като организират „майдана“ и държавния преврат в Киев. Като изгладнели хиени те се нахвърлиха срещу Путин и РФ, разрушиха диалога за колективната сигурност и с отказа си в край на 2021 година да разгледат предложенията на Руската държава, тласнаха президента Путин към силови решения за налагане на справедливост и защита на изконно руското население на Малорусия.

На 5 март 2024 година Държавният департамент на САЩ съобщава ,че Виктория Нуланд, третият по ранг американски дипломат, ще напусне поста си до края на март. Месец преди това, по време на посещението си в Киев, тя звучи крайно оптимистично: „Аз сам уверена ,че колкото повече Украйна укрепва своята отбрана, Путин ще  получи няколко изненади на бойното поле ,  а Украйна  ще постигне много сериозни успехи“.

Изненадващата  оставка на човек , който е работил с шест президента  и с десет държавни секретари на САЩ е показател за  панически страх или разка смяна в приоритетите. Неочаквано на 7 март т.г. Държавният департамен излиза с призив към американските граждани да напуснат РФ поради опасност от терористични атаки в Москва. А през деня на 23 март, в течение на няколко часа, различни сътрудници от админастрацията на Байдън споделят, че „не виждат  признаци Украйна или украинци да имат отношение към терористичния акт„, като след известно време се обявява ,че „САЩ не са имали информация за подготовка на въоръжено нападение„,  а през нощта  разпространяват изявлението  на представителя на Съвета  за национална сигурност Едриен Уотсън: „По рано през текущия месец правителството на САЩ получи информация за планирана терористична атака в Москва, което даде основание  на Държавния департамент публично да предупреди американцине в Русия“.

Налага се извода, че администрацията на президента Байдън е била в течение на готвения атентат, но всячески е търсила възможност да се дистанцира от него. Били са в течение  и специалните служби на Украйна, като явно са имали задачата да осигурят формалното  извеждане на терористите през границата с  РФ.

При търсенето на истината за това чудовищно престъпление трябва обективно да кажем, че исторически Руската империя и Съветския съюз никога не са водили пряка война със Съединените щати – да, те са били противници, но винаги между тях е имало реални държави, които са били в състояние на война помежду си. Нещо повече, по време на войната на Съединенти щати за независимост от Великобритания и Франция  руският император Александър Втори изпраща морска военна армада за да защити    територията на 13 -те свободни американски  щата. Явно, атентатът в Москва е бил планиран да се случи преди президенските избори и вероятно в организацията се е появил проблим, а Нуланд и ДП на САЩ са избързали с предупрежденията, което е и станало причина за  отстраняването ѝ от длръжност.

Великобритания, която в най-голяма степен показва  заинтересоваността си от стратегическото поражение на Русия, явно е предоставила своята логистика и широка шпионска инфраструктура в Близкия изток и Ориента, за да се нанесе удар върху имиджа на президента Путин вътре в страната.

При варианта, че САЩ постепенно се изтеглят от прякото си военно вмешателстно в украинския конфликт, МИ-6 явно поема координацията и подкрепата на антируските сили и ще търси завръщането си на старите позиции в Европа и  Близкия Изток.

Страхът от разрушаването на Бретън-Уудската система и детронацията на Лондонското сити като световен финасов център заставя бившето световно колониално величие да удвои усилията си срещу РФ, оставяйки САЩ  да води борбата с китайския дракон.

Самият терористичен акт е детайлно разработен и организиран: не работят противопожарната система, редица изходи са били затворени, използва се запалителна течност, която за минути се самовъзпламенява и се достигат изключително високи температури, които стопяват метала и огромната зала се срутва като направена от картон. Целта е била смъртта на 6200 души! Времетраенето на целия теракт, от първия изстрел до напускането на нападателите продължава 12 минути. По начина на извършването си Тази терористична акция по начина на извършването си твърде много напомня за изгарянето живи от киевските нацисти на  397-те патриота при запалването на Дома на профсъюзите в Одеса на  2 май 2014 година с операцията „Мизбах а-ола“(„Жертвена клада„)!

Кървавата баня, дело на изверги с цел сплашване  народа на Украйна!

Съвременното антагонистично разделение в света заставя отделните държави  в защита на собствените си интереси да търсят подкрепа и съюзници. Ако за Съединените щати главната цел е запазване позицията им на Хегемон на планетата, а за Великобритания възвръщане на предишната ѝ слава на велика колониална империя, то за държавата Израел войната в сектора Газа е въпрос на физическо оцеляване. За САЩ врагът е КНР, за Великобритания – конкуриращите финансови центрове и регионални лидери, за Израел това е Иран и исламския свят.

Тези  техни и егоистични екзенстенциални цели могат да бъдат постигнати само, ако  позицията на Руската федерация  в света е слаба т.е. такава, че тя да не е в състояние  да помага на своите съюзници в критични моменти!

Държавата Израел десетки години води непрекъснати военни действия срещу своите съседи, при това с безспорно  несправедливо и брутално отношение към палестинския народ. В резултат на логичния, но непропорционален отговор на армията на Израел срещу  нападението на отрядите на Хамас в ивицата Газа на 7 октомври т.г., то  с всеки изминат ден и с увеличаването на жертвите сред палестинците нараства възможността за колективен обединен арабски отпор към държавата Израел.

Два са въпросите които вече стоят в дневния ред на световната общественост: учредяването на Палестинска държава и връщането на Голанските възвишения на Сирия –  въпроси , регламентирани с резолюции на СС на ООН.

Ако конфликтът в Украина се задълбочава, то тогава Руската федерация няма да е в състояние да оказва всестранна  в т.ч. и военна подкрепа на Сирия за Голанските възвишения и на Палестинската администрация в противопоставянето им на Израел.

Ето защо най-заинтересован от създаване на напрежение и разбаланисиране на  ситуацията в РФ е Израел, поради което  от всичките възможни сценарии, по всяка вероятност, най-близо до реалния е терористичната акция да е подготвена и организирана с участието на МОСАД. Търсейки подкрепа на собствените си несъразмерни военни действие срещу мирното население на сектора Газа, израелските специални структури при подготовката на операцията  видимо са търсели  външна прилика на терористите  с бандитите от известната терористична организация ИДИЛ.

Това се потвърждава и от изключително бързо постъпилата информация в западните  средства за масова осведомяване, че извършителите са част от структурите на IS-K (ИДИЛ-Хоросан) , действащи на територията на Афганистан и Пакистан. Първи за това съобщава агентът-провокатар от американското ФБР  Али Суфан, етнически арабин, един от десетте арабоезични офицери във ФБР, които  след атентата в Ню -Йорк от 11.09.2001 г.  получават задачата да се срещат с местните мюсулмани в джамии, учебни заведения и книжарници и да водят с тях задушевни разговори за отношението им към САЩ и американците, търсейки в тях врага. Единствените известни заслуги на „Групата на Суфан“ са, че за последните години те са „разкрили“, когато е било необходимо,  извършването от  ИДИЛ-Хоросан на терористични операции  срещу „Талибаните“, Иран и Русия.

Според редици висши офицери от руските специални служби самите терористи-извършители на това злодеяние по нищо не напомнят на създадения образ на главорезите от ИДИЛ, действащи на територията на Сирия преди години: извършват атентат в свещения месец Рамадан; не носят пояси на шахиди, готови да умрат в името на борбата с неверниците. Тези таджики – исламски „фанатици“, странно държат оръжието си, не по военному   и по нищо не приличат на муджахедите от Афганистан. Цялата операция трае 12 минути и не се чуват нито възгласи, нито заплахи, а само автоматична стрелба по живи, невинни хора! И тази кървава вакханалия се прави, за да получат всичките общо пет хиляди долара!!!

       В дните след това престъпление  световното обществено мнение, намиращо се изцяло под диктата на „пост-истините“  на западните СМИ е убедено, че ИДИЛ отмъщава на Путин за войната в Сирия.

Отговорността за това безпрецедентно по своята жестокост нападение е поела терористичната организация ИДИЛ – пишат Reuters (Великобритания) и New York Times (США). Но много политици  и анализатори по света изказват съмнение!

Ето какво съобщава на своята страница в социалната мрежа известната руска IT-специалистка, президент на компанията Cognitive Technologies (разработчик на системи за изкуствен интелект) и генерален директор на Cognitive Pilot (беспилотен транспорт и селскостопанска техника) Ольга Ускова.

„За да няма обвинения по Теорията на заговорите, реших да пусна през ИИ „Иполит“ намерени информационни съобщения и статии от открите новинарски и международни  публикации. „Иполит“ е система на изкуствен интелект Cognitive Pilot Ипполит 1.0.“ По същество робот-анализатор. Ускова го е използвала при работата си над своята книга „Етюди от архивите“.

„В книгата има много документални материали, обработени са архиви от Великата Отечествена война, архиви на Евросъюза. Ако човек ръчно тръгне да върши тази работа, то тя ще му отнеме година и половина време, докато „Иполит“ се справил за едно денонощие“ –  пояснява Ускова. „Разбира се това е математическа система и все още е несъвършена. Но затова пък в нея няма емоции!“

И така какви са изводите на „Иполит“ по темата: „Терористи  в   „Крокус сити хол“ – Москва“ – 22.03.2024 г. (https://www.kp.ru/daily/27583.5/4908945/)

„1). Характерът на терористичната атака ,когато тя се реализира не от надрусани с наркотици шахиди, а от хора, очакващи ,че ще останат живи и ще  се спасят с бягство, говори за изключване на версията ,че извършителите са от ИДИЛ.

2).Скоростта на разпространението на фейка за ИДИЛ от централните американски и британски новинарски канали говори, че вероятно този фейк е бил изработен от тях самите. Т.е. те са автори на дезинформация, която им е много изгодна.

3).Тоталното отричане участието в терористичната акция на Украйна и САЩ и предложената версия за ИДИЛ може да говори с висока степен на вероятност за участие именно на този дует.

4). Превключването на западните  новинарски емисии от ИДИЛ към версията на Bloomberg: „Най-смъртоносният за последното десетилетия терористична атака в Москва разруши илюзията за сигурност, която Владимир Путин старателно култивираше в течение на две и половина година след началото на пълномащабния конфликт в Украйна.“ свидетелства, че СМИ са преминали към варианта „Б“:  Украйна е ефективна,  Путин е слаб. Трябва да се дадат пари на Украйна и тя ще приключи с Русия.

5). Мащабното пускане в социалните мрежи на панически материали през цялата нощ, говори за системен подход, възприет от британските и американски специални служби. ИДИЛ никога не е работил по този начин.

6). Изборът на таджики като изпълнители на тероростичната атака може да има и втора цел: да дестабилизира вътрешната ситуация в Русия, целяща изостряне  отношенията на населението към мигрантите“.

Ето това е мнението на Изкуствения Интелект. Обективно, без емоции!

/Мнението на редакцията не е нужно да съвпада с това на автора./