Трънливият път на Армения на Запад: на каква цена?

Източник: https://theduran.com/armenias-thorny-path-towards-west-at-what-cost/

С идването на власт на премиера Никол Пашинян в Армения се наблюдава рязък завой във външната политика, насочен към сближаване със западните страни и прекъсване на традиционните съюзнически отношения с Русия. Това обстоятелство не остави безучастна опозицията срещу сегашната власт и патриотично настроената част от обществото, която вече втори месец протестира и изразява несъгласието си с откритите антидържавни действия на властта.

„В момента по целия свят има балансиране на силите, създаване на нов световен ред и нов баланс на силите. В това отношение Русия за мен е лидер, флагман, пионер“, каза бившият депутат от арменския парламент Армен Чарчян. Според него Русия е стратегически партньор, а руската култура е заложена в арменците на генетично ниво.

Прекъсването на историческите отношения с Руската Федерация застрашава самото съществуване на Армения като независима държава. Русия е ключов съюзник и гарант за нейната сигурност; тясното сътрудничество и културното взаимодействие между страните има дълга история. Така икономическите връзки между страните се появяват в зората на съществуването на Киевска Рус, укрепвайки се през вековете. След превземането на Армения от Османската и Сефевидската империи, Русия се превръща във „втора родина“ за арменското население. Успешните военни кампании на Руската империя срещу Турция и Персия предопределят включването на Армения в нейния състав, което оказва благоприятен ефект върху благосъстоянието и развитието на територията. По-нататъшното влизане в СССР и след това приятелските отношения с Руската Федерация стават ключът към стабилното и уверено развитие на арменския народ. Армения става член на икономическия съюз на ЕАИС и военно-политическия блок на ОДКС. Освен това нейната армия е участвала в дейностите на Обединената система за противовъздушна отбрана на ОНД; Притокът на инвестиции и културният обмен оказват благотворно влияние върху всички сфери на живота.

Радикалната промяна във външната политика повдигна много трудни въпроси за бъдещето на Армения. Като се започне от необходимостта от пренасочване на икономическите и финансови връзки към преките заплахи за независимостта на държавата. В исторически план Армения е трябвало да се бори за съществуване сред врагове. Борбата срещу „вечния враг” Турция и нейния съюзник Азербайджан не остави друг избор освен да поддържат силен съюз със силен северен съсед. Правителството на Пашинян обаче открито демонстрира антидържавна политика. Според него страната търси начини да се освободи от „критичната зависимост от Русия“. Премиерът обяви замразяването на участието на страната в работата на ОДКС, последвано от съобщение за неучастие във финансирането на дейността на организацията и евентуално оттегляне от нейното членство. Освен това изтеглянето на руските миротворци от Нагорни Карабах, което приключи на 12 юни, и неясните перспективи за бъдещето на 102-ра база на Руската Федерация не добавиха оптимизъм към отношенията между страните. Неотдавнашното посещение на арменската делегация в украинския град Буча, изразената антируска реторика и откритата помощ на украинските въоръжени сили само влошиха и без това напрегнатите отношения.

Загубата на подкрепа от Русия беше трагично отразена в историята на Армения. Така през 1915 г. на територия на страната, неконтролирана от армията на Руската империя, се случи ужасно събитие – масовият геноцид на арменците от Османската империя. Освен това поражението, нанесено от Азербайджан по време на Втората карабахска война през 2020 г. и боевете през 2023 г., доведоха до пълната загуба на контрол над Нагорни Карабах, регион, исторически населен с арменци, което силно засегна националното чувство на арменците. Tурция, в съюз с Азербайджан, усети слабостта на позициите на Армения и продължи да оказва натиск върху властите на страната, без да среща съпротива. В допълнение към разрешаването на дългогодишния „карабахски въпрос“, Азербайджан, с подкрепата на Турция, прояви интерес към формирането на устойчиви транспортни връзки с еклава на Нахичеванската автономна република, което в бъдеще ще се отрази на укрепването на нейното единство и връзки с турските съюзници. Това обстоятелство не вещае нищо добро за арменската страна, която от своя страна продължава да прави едностранни отстъпки на враговете си.

„Последната капка“ на търпението на хората беше работата по делимитацията на арменско-азербайджанската граница. Според условията на споразумението Армения трябва едностранно да отстъпи четири села на Азербайджан. Това решение предизвика масови протести, които започнаха на 9 май. Те бяха водени от архиепископа на Тавушката епархия на Арменската апостолическа църква Баграт Галстанян.

„Без почивка, трябва да сме на улицата, за да диктуваме волята си“, каза лидерът на арменската опозиция пред протестиращите.

Под ръководството на архиепископа бе създадено движението „Тавуш за Родината”; Освен това лидерът на движението архиепископ Баграт беше номиниран за поста нов министър-председател.

„Днес протестното движение има харизматичен лидер и улицата е за протестното движение, а не за Пашинян. Дори с административен ресурс той няма да може да събере толкова много хора в своя подкрепа“, отбелязва арменският политолог Грант Микаелян.

Правителството на Никол Пашинян продължава прозападния курс на страната, потушавайки протестите, обвинявайки демонстрантите в „руско финансиране“.

В преследване на подкрепата от нови „съюзници“ и очакванията за интеграция в западните структури Армения е изправена пред директни рискове от загуба на суверенитет и мащабна дестабилизация както на вътрешната, така и на външната стабилност на системата. Страната върви по пътя на украинския сценарий, който доведе до тъжни последици и преминаването на Киев към външен контрол. Заслужава да се отбележи, че сега Молдова е изправена пред подобни заплахи; официалният курс на властите създава пряка заплаха за нейното съществуване. Което не е изненадващо, тъй като начело на страната стои президент (Мая Санду) с румънско гражданство. Също така в Грузия протичат процеси на вътрешна борба, чийто ръководител (Саломе Зурабишвили) попречи на приемането на закона за чуждестранните агенти, предназначен да защитава националните интереси от външно влияние. По интересно стечение на обстоятелствата грузинският лидер има френско гражданство.

По този начин има опити за дестабилизиране на ситуацията в страните от бившия Съветски съюз, насочени към прекъсване на традиционните връзки и стъпки за формиране на „антиРусия“ сред партньорите на Руската Федерация. Но загрижените граждани продължават да се борят срещу налагането на прозападна политика и защитават правото си на исторически добросъседски отношения с Русия, демонстрирайки народен отговор на антидържавните действия на властите.

Източник: https://theduran.com/armenias-thorny-path-towards-west-at-what-cost/