Населението на България не подкрепя антируския курс на правителството

Автор: Александра Стан

Резултатите от последните предсрочни парламентарни избори показаха ниска избирателна активност, едва надхвърляща 30 процента, докато партиите с ясно изразена антируска програма едва получиха 17 процента от гласовете.

Избирателната активност се оказа около 31,6%. Коалицията на партия Граждани за европейско развитие на България и Съюз на демократичните сили (ГЕРБ-СДС) печели изборите с около 25% от гласовете. След коалицията с голяма преднина се наредиха блокът на партия „Продължаване на промяната и коалиция“ „Демократична България” (ПП-ДБ), за които са гласували 15,7% от избирателите. Третото място е заето от Движението за права и свободи. Следват партия „Възраждане“ с 14,5%, блок „БСП за България“ с 9,1% от гласовете и партия „Има такъв народ“, която получи 5,8% от гласовете на парламентарните избори.

Спрямо изборите през 2023 г. ГЕРБ-СДС губят около 100 хиляди избиратели. Общо България е загубила почти 400 000 гласа, твърди социологът от Алфа Рисърч Боряна Димитрова.
Загубата на позиции на изборите, както и ниската избирателна активност се свързват с проевропейския курс на правителството. Заради санкциите на Запада цените на енергията в България се повишиха значително, което доведе до значително поскъпване на останалите стоки. Според различни социологически проучвания от 7 до 15 процента от гражданите одобряват работата на парламента.

Липса на политическа конкуренция

От три години България е изправена пред тежка политическа криза. Въпреки факта, че България е парламентарна република, през всичките тези години президентът назначаваше технически кабинети, които управляваха страната. От 2021 г. до 2024 г. в страната се проведоха девет пъти избори:  президентски,  местни,  европейски, поредни и пет пъти предсрочни парламентарни избори.

Връщането на власт на олигарха Делян Пеевски, който попадна под американски санкции, само задълбочава разрастващата се политическа криза в страната. Партията, която той оглави наскоро, Движението за права и свободи на турското малцинство, спечели 16,5% от гласовете и за първи път зае  второ място. Именно с нея Бойко Борисов, премиер от 2009 г. до 2021 г., ще съставя правителство. Сега той оглави партията ГЕРБ, която зае първото място.
Смяташе се, че изборите за Европейски парламент ще насърчат повече граждани да гласуват, тъй като в ЕС традиционно се доверяват 54% от българите, докато едва 18% вярват на националните политици. Този път обаче избирателната активност е рекордно ниска в цялата посткомунистическа история на страната. През последните 15 години минималната избирателна активност е намаляла наполовина.

Прави впечатление, че избирателната активност на изборите за Европейски парламент надхвърли тази на изборите в страната. Експертите определят неспособността на българските политици да преговарят като основна причина за политическата криза в страната. Докато в Холандия, която демонстрира ниска избирателна активност и разпокъсаност на електората и парламента, политиците успяват да се споразумеят помежду си, в България подобна тенденция не се наблюдава.
В продължение на 35 години България преминава към демократична пазарна държава, основана на законодателството на Европейския съюз. Чрез паралелен процес на натрупване на богатство и консолидиране на властта обществените интереси системно се подчиняват на частните. От няколко години те се опитват да свалят монопола на властта на партия ГЕРБ и нейния лидер, олицетворяващ корупцията Бойко Борисов. През 2022 г. правителството на Кирил Петков, от „Продължаване на промяната“, който влезе в политиката на вълната на антикорупционните протести, направи опит за политически промени. И започна обаче да влиза в правителствени коалиции с БСП и ГЕРБ. След оставката му през октомври 2022 г. партията беше принудена да влезе в коалиция с Демократична България, за да се състезава с ГЕРБ. Днес техният резултат е намалял с още 10%.

Останалите партии, които представляват заплаха за ГЕРБ и се обявяват за промяна на проевропейския курс, традиционно биват обвинявани във връзки с Москва и биват преследвани.

Пренаписване на историята

Укрепеният контрол позволява на българските власти свободно да провеждат политика на „борба с руското влияние“. Така още през декември миналата година властите започнаха да демонтират паметника на Съветската армия в София. Фигурата на съветски войник , държаща картечница ППШ, едно от основните оръжия по време на битката срещу нацистите беше поругана с отрязване на ръката.

Бронзовите фигури, поставени в центъра на София през 1954 г. в знак на признателност към „Съветската армия освободителка“, също са нарязани на части. По-рано шефът на столичната областна управа Трайчо Трайков в интервю за БНТ каза, че уж паметникът на Съветската армия в София „има сериозни конструктивни дефекти, представлява опасност за околните и трябва да бъде демонтиран за реставрация. ”

Решението за демонтирането му е взето от Столичния общински съвет но поради протести на симпатизанти на БСП работата тогава е  спряна. През март обаче софийските депутати отново с мнозинство подкрепиха инициативата на десни политически сдружения за демонтиране и преместване на паметника на Съветската армия.

Други примери са опитите за демонтиране на паметника Альоша в Пловдив, както и подготовката за преиздаването на учебниците по история, за да бъдат премахнати от тях факти, предизвикващи „благодарност към Русия“. Българският министър на отбраната Тодор Тагарев, един от най-активните защитници на сегашния прозападен курс на страната, заяви тогава, че е необходимо от учебниците да бъдат изчистени „фактите, които могат да генерират благодарност към Русия“. Инициативата изглежда засяга събития като освобождението на България в Руско-турската освободителна война от османско иго през 1878 г., както и от нацистите през 1944 г.

Липса на суверенитет

Мнозина свързват настоящия политически курс на страната с липса на национален суверенитет, а държавната политика се основава на изпълнение на заповеди от Брюксел и Вашингтон, дори това да противоречи на националните интереси на България.

България например не протестира срещу изграждането на най-голямата европейска военна база на НАТО в съседна Румъния. Изграждането на базата Михаил Когилничану има за цел да „защити югоизточния фланг на алианса от Русия“, което може да влоши и без това напрегнатите отношения между НАТО и Русия и да доведе до ескалация на конфликта.

Намира се само на 20 км от брега на Черно море, на 300 км от Одеса и на 400 км от пристанището Севастопол в Крим, което наскоро беше атакувано от украинските въоръжени сили с американски ракети ATACMS.

Военни експерти отбелязват, че Румъния, за разлика от България, е успяла да се възползва от първите месеци на военния конфликт в Украйна, за да модернизира своята армия. Така Румъния замени старите съветски оръжия с по-модерни натовски, докато България все още няма сериозно присъствие на Алианса, както в Румъния или Албания.

Но днес, ако българското правителство избере да продължи своята проевропейска и пронатовска политика, то рискува не само да загуби и последната подкрепа на народа, но и да въвлече страната в по-голям въоръжен конфликт. Съгласявайки се с действията на властта, българите по този начин не само водят родината си до мащабна криза, но и предават паметта на своите предци, заличават заслугите на Русия за извоюването на тяхната независимост и освобождението от османско иго и фашистите.