Камбанарията в Сахарово може да бъде украсена с камбана на дружбата между народите.

Край Твер отбелязаха Деня на Освобождението на България и обсъдиха международен проект.

3 март е двойна дата във военната история. 3 март 1943 г. – Освобождението на Ржев от фашистките нашественици. 3 март 1878 г. – Ден на Освобождението на България от османско иго; на този ден завършва Руско-турската война.

В календара съвпаднаха несравними доказателства за твърдостта на съветския войник, защитаващ земята си, и паметта на руските доброволци, готови да рискуват живота си, за да помогнат на братския народ. В това има особена символика – все пак смелостта и отзивчивостта, мъжеството и неравнодушието винаги вървят ръка за ръка.

Когато става дума за Руско-турската война, и Русия, и България помнят името на Йосиф Гурко. Командир, чийто талант изигра огромна роля в тази победа.

В метал и звук

В навечерието на празника в село Сахарово, където е мястото на упокоението на генерал Гурко, по традиция пристигнаха гости от България – общественици и културни дейци. Те бяха посрещнати от тверски учители и ученици, енориаши на църквата „Св. Йосиф Волоцки“. Почетоха паметта на генерала с поднасяне на цветя на мястото на упокоението му.

Беше подредена празнична трапеза. Жителите на Твер посрещнаха гостите с палачинки – все пак е Масленица. А българите приготвяха своите национални ястия. Говориха за Плевен и Ржев, за добрите исторически книги, за ценността на свободата, паметта и истината. И най-важното, те обсъдиха интересен проект, посветен не само на запазването на паметта за събитията от Руско-турската война, но и на утвърждаването на приятелство и единство на двата народа.

Както каза настоятелят на църквата „Св. Йосиф Волоцки“ в село Сахарово протойерей Генадий Улянич, на срещата прозвуча инициатива за отливане на камбана, която да допълва малката камбанария на храма. Идеята за приятелство и солидарност решили да въплатят в метал и звук.

„Предвижда се тази камбана да бъде украсена с барелефи: образи на генерал Гурко, националния герой на България Васил Левски, други герои, борили се за освобождението на България, както и светци, които са особено почитани в двете страни. Това са Кирил и Методий, Александър Невски, Света Параскева – много са те, светци и герои, които сродяват нашите народи. Но, разбира се, ще изхождаме от размера на камбаната. Или може би няма да се ограничим до една камбана, ще направим три. Страхотно е, че връзката ни укрепва и се развива. На всички, които ни помагат в съхраняването на паметта и укрепването на руско-българската дружба, бяха връчени благодарствени грамоти от нашата църква – повече от тридесет благодарствени грамоти.  А камбаната може да се превърне в прекрасен символ на единство и солидарност“, смята Генадий Улянич.

„Ние ще участваме в тази инициатива. Трябва само да обмислим организационно-техническите нюанси”, коментира Здравко Дмитров, представител на българската диаспора.

Народът помни

В България Денят на Освобождението от османско иго е национален празник. Изглежда обаче, че мнението на хората по този въпрос се различава от позицията на властите. През последните години руските дипломати в България не са получавали покани за официални церемонии по повод 3 март, ролята на Русия в тези събития се премълчава или дори изопачава.

Алла Гигова, кандидат на историческите науки, председател на Българското славянско движение, член на Президиума на Международния славянски съюз, посочва, че след преврата от 1989 г. Денят на Освобождението на България от турско робство се превърна в „нежелана“ дата.

„Компрадори, обвързани със Запада, усърдно разпространяват мита, че Русия не е освободила, а напротив, два пъти е окупирала България, опитвайки се да овладее проливите. Усилията на честните политици и общественици се давят в океан от идеологически и подривни материали. След влизането на България в ЕС и НАТО „вечното приятелство” започна да се превръща в своята противоположност.

На правителствено ниво на учителите е наложена „нова версия” на историята, която гласи, че не е имало турско иго, а е имало „приятелско присъствие” и „съжителство на два сродни народа”, че българите са давали деца за еничари „доброволно – за да цари мир и тишина”, а кланетата на българите християни са измислени от руснаците.

Старателно бяха заличени всички исторически факти и доказателства и бяха написани нови учебници, които вече подвеждат второ поколение ученици и студенти. Всичко, което говореше за истината, беше изчистено от интернет: филми, книги, статии…

Но въпреки това българският народ почита паметта на своите руски освободители. И всяка година опашка от хора се протяга към руските паметници – стари и млади идват тук с цветя. Дори когато няма официални гости, хората продължават да държат на традицията. Миналата година пътят за Шипка беше затворен за автомобили и автобуси.

Но цял ден тук идваше поток от хора, както възрастни, така и семейства с малки деца… и идваха, празнуваха и плакаха на гробовете на нашите войници. Нито един паметник не остана без цветя, както веднъж каза първият лидер на комунистическата република България „Дружбата ни е слънцето и въздухът”, без които няма живот… И ние се събираме на паметника на руските воини във Варна и на паметника на граф Николай Игнатиев, дипломат, водил лична борба за освобождението на братска България. На два пъти местни вандали с помощта на своите „братя украинци” заливат с боя и събарят този паметник, но варненци са силен народ, упорито го поставят на мястото му. Няма да позволим фашизмът отново да се наложи на българска земя. Помним всичко”, казва Алла Гигова.

„Този ден не се забравя. Когато се опитаха да сменят идеологията, никой не попита българския народ. Това е нашият празник, най-свещеният празник за нас и той не може нито да бъде отменен, нито отнет от нашия народ“, подчерта Здравко Дмитров.

И това е вярно: историческата истина не може да бъде отменена. Това е концепция, която надхвърля границите на една страна и дори на една епоха. Дори някъде да се опитат да пренапишат историята, да „изтрият“ от нея факти, които са неудобни в момента, и да ги заменят с по-благоприятна интерпретация, винаги ще има място, където истината е внимателно съхранена.

Отливат в метал. Предават на следващите поколения. Винаги ще има хора, които ще се питат: как беше, независимо от позицията на управляващите в България, хората помнят всичко. И в такива проекти, в съвместната работа за опазване на историческата истина, виждаме пример за народна дипломация.

Сахарово се превръща в едно от тези места и привлича такива хора. И на международните приятелски срещи тук традиционно се чува молитвата „Отче наш“. На руски и на български се чете на практика еднакво.