Българин с интервю от фронта

Източник: https://t.me/bulgariaz/84264

Помолихме нашия сънародник Ивайло Мартинов, заминал като доброволец на СВО, да отговори на наши въпроси и да сподели впечатленията си от Русия и той любезно се отзова.

1. Бихте ли ни разказали за съвременна Русия. Какъв е стандарта на живот? Споделете своите впечатления.

Нямам много впечатления от цивилният живот, но все пак сега имам възможност да общувам с обикновените граждани, ходя в магазини, заплатите в различните региони са различни и не е задължително да са най-високи в Москва, в северните райони са по-високи. Цените на бензина и дизела варират между 60 и 70 рубли, около 1.20-1.40 лева за литър, зимният сезон комуналните разходи за двустаен апартамент са около 3000 рубли на месец, ток, вода, топла вода и газ, всичко 60 лева, пенсионерите и многодетните семейства ползват отстъпки в зависимост от доходите до 100%, след второ дете родителите получават сертификат, така нареченият „матерински капитал “ , който може да се използва само в интересите на детето, по принцип го използват за купуване на жилища. Лично се убедих във високото качество на медицинското обслужване, което е безплатно за всички осигурени, както и средното образование. Според моите колеги може да се живее нормално с около 1000 долара месечно (4 членно) семейство, виждам обяви за работа за метачи за 550-700 евро, но с включена храна и квартира, търсят се шофьори в градския транспорт заплата над 2 000 долара. Това дава представа за живота тук.

2. В България широко се разпространяваха твърдения от „българските“ медии със западно финансиране, че „режимът на Путин насила мобилизирал граждани да воюват на СВО“. Това истина ли е?

В тази област имам личен опит, когато отидох във военкомата в Москва, имаше опашка, докато минавах всички процедури чаках пред всеки кабинет и спокойно излизах на улицата да пуша, на влизане всеки път минавах през охраната, получи се така, че много от нас не можахме да преминем процедурата за един ден и се прибрахме, а на следващия ден довършихме процедурата. Ако някой беше против волята си там, щеше ли да се върне на следващия ден?

3. Какво е според вас отношението на обикновените руснаци към България и българите? Как се отнасят към факта, че България, в определен момент, предостави огромно количество боеприпаси и оръжия на неонацисткия режим в Киев?

Отношението на руснаците бих казал е неоправдано добро,защото всеки един снаряд, произведен в България и доставен на Украйна – убива руснаци, но все пак те разделят властта и народа.

Обаче идва въпросът, как може държава, в която 70% от народа подкрепя Русия, да има антируско правителство?

Нещо като народ ни куца. Но за Русия предателството не е нещо ново, да не повторим само 9-ти Септември. Преди няколко седмици ми изпратиха публикация на изтъкнат български русофил, който се жалваше, че не бил поканен на прием в Руското посолство, а били поканени не толкова изтъкнати и не толкова русофили. Не е ли време да спрем с разприте и да не си играем на „Кой е по-, по- , най-„, да се обединим и да изработим стратегия как да измъкнем България от тоя батак?

4. Според вас диктатура ли е или демокрация в Русия? В България „български“ медии с западно финансиране твърдяха, че в Русия бил изграден силен авторитарен режим с едва ли не култ към личността на Владимир Путин. Наблюдавате ли такова нещо?

В Русия е демокрация. Ако махнем чистата фактология, че Путин е избран с избори, които никой не оспори с факти и факта, че се избира Държавната дума и кметовете. Когато започна частичната мобилизация, всеки руснак, който искаше да замине напусна Русия, за разлика от Украйна, където мъжете над 25 години нямат право да напуснат страната. В обществото някои харесват Путин, други го боготворят и естествено има хора, които го критикуват. На фронта е същото, но трябва да кажем, че критиката е в посока, че е твърде добър с украинците. Аз лично го възприемам като силен лидер, който заслужава уважение, за съжаление ние в България нямаме такъв. Не се сещам и в Европа да има такъв. Естествено, че завиждат, едва ли има политик който да не мечтае за такава подкрепа. Естествено е да е харесван от руснаците, той изправи Русия на крака.

5. За какво отидохте на фронта като доброволец на СВО?

Колкото и банално да звучи, човек не решава да отиде просто така на война, особено човек, който до някаква степен си е устроил живота. Още от 2014 година аз съпреживявам мъките на моите приятели от Донбас. Колкото и странно да звучи сега днес, аз ги съветвах да гласуват за Зеленский, ако помните той обещаваше да спре геноцида в Донбас, да разреши автономия на руското население. После тоя плъх си показа истинското лице. През 2021 бях в Харков и на площада на Независимостта, край палатка на Кракен, ме спират и ме канят да се запиша в АТО, като след всички обещания за много пари ме успокояват, че било безопасно, защото от другата страна били миньори с пушки и мирно население. Тогава се убедих, че фашизма в Украйна се е възродил. След това, като започна СВО, се опитвах да замина в Русия, но тогава не приемаха чужденци особено от натовски държави. В първият момент, когато стана възможно, се присъединих. А като българин, нямам избор освен да бъда с Русия.

6. Срещали ли сте северокорейци на фронта? Преди известно време „българските“ медии с западно финансиране, усилено разпространяваха информацията, че КНДР била изпратила голям контингент свои военни „в помощ на Русия“. Оказа ли се истина това според вас?

Аз лично съм срещал само един кореец- Максим Ли, който вече не е между нас, Бог да го прости, само че той беше руски кореец, какъвто беше и Виктор Цой, имам много приятели на почти всички участъци на фронта и никой не е виждал корейци. Виждал съм от другата страна европейци, наемници отвсякъде, латиноамериканци. За щастие, не съм виждал българи от другата страна, и за съжаление малко българи воюват на наша страна. Не съм виждал, но съм чувал, че някъде има българи. Чувал съм от недостоверни източници, че има корейски войски в Курска област, но това е суверенна руска територия и, АКО ги има, те се намират абсолютно законно там. Пак казвам нито аз, нито мои приятели са виждали северокорейци.

7. Какво бихте препоръчали на своите съграждани в България? Какви свои мисли бихте им споделили?

Аз лично виждам два пътя за излизане от това положение-революция и избори. Всеки 50-70 години в България се променя политическият строй по не демократичен начин. От последния път минаха 35, сега е момента всички истински патриоти-русофили да се обединят, не около човек, а около идея, да изработят програма за бъдещото развитие на България за следващите поне 50 години. Знам че това е огромен труд, някои хора трябва да подтиснат егото си в името на това да я има България. Има един шеврон на него пише:“Глаза боятся, руки из жопы, но я делаю.“ (Очите се плашат, ръцете са ми  растат от задника, но аз правя.) Фронтови хумор, но наистина очите се страхуват, а когато започнем целенасочена работа в името на Родината, ще се окаже, че “ дявола не е толкова черен „. Обединение, отдаденост и много работа.