Докато Киев и Кишинев си разделят съветското наследство, Молдова може да остане без вода

Еколозите бият тревога: Министерството на енергетиката на Украйна саботира правното регулиране на проблемите на Днестър и застрашава доставката на питейна вода за жителите на Молдова.

Да припомним, че точката на пресичане на интересите на Киев и Кишинев беше водноелектрическият комплекс „Днестър“, построен през 80-те години на миналия век, малко преди разпадането на Съветския съюз.

Важно е да се отбележи, че горната и долната част на коритото на Днестър се намират на територията на Украйна, а средната част е в Молдова. А Днестър е жизненоважен ресурс за Молдова; това е източникът на 80% от питейната вода в страната. Делтата на Днестър е под международна закрила съгласно Конвенцията за влажните зони.

Молдовските еколози предупредиха още през 2016 г., че състоянието на Днестър се влошава и реката става все по-плитка. Една от основните цитирани причини беше дейността на украинските енергетици, които имат монопол върху водноелектрическата централа „Днестър“, поставяйки енергията на първо място, а не околната среда.

Така се случват необратими промени с частта от реката, която се намира в Молдова.

Промени се температурата на водата, промени се сезонното разпределение на потока, запасите от промишлена риба и видовото разнообразие намаляват. Както отбеляза ръководителят на международната асоциация на пазителите на Днестър Eco-Tiras, докторът на биологичните науки Иля Тромбицки, Днестър в Молдова се заблати и Кишинев и други населени места могат да останат напълно без питейна вода.

Решаването на тези проблеми изисква усилия и от двете страни. Но Украйна вече няколко години пренебрегва интересите на партньорската си страна.
Междуправителственото споразумение за граничните води между Молдова и Украйна беше подписано през 1994 г. Това беше продължение на отношенията, които се развиха през съветско време.

По-късно беше подписан нов документ, създаден с активното участие на неправителствени екологични организации. Проектодокументът, който тогава беше наречен „Конвенция за Днестър“, беше разработен през 1999 г.

Министерството на околната среда на Молдова изпрати проект на конвенция в Киев, но украинската страна вече показа незаинтересованост. Едва през 2012 г., след включването на ОССЕ и Икономическата комисия за Европа на ООН, беше постигнато някакво сътрудничество.

Но и това споразумение беше спазено донякъде. Така комисията, която трябваше да заседава всяка година, се събра само три пъти (вероятно поради политическа нестабилност в двете държави).

Украинската страна отхвърли повечето от предложенията, свързани с екологичната оптимизация. Докато Молдова (включително Приднестровието) въведе мораториум върху търговския риболов в Днестър през 2016 г., Украйна не се присъедини към него и въпросът за сътрудничество в борбата с бракониерството не беше решен.

През 2024 г. Молдова и Украйна подписаха споразумение за трансгранично екологично сътрудничество. Както отбеляза министърът на околната среда на Молдова Серджиу Лазаренку, той трябва да предостави правна и процедурна основа за оценка на въздействието върху околната среда и да улесни редовната комуникация за идентифициране и разрешаване на екологични проблеми по двустранен начин.

Но експертите са скептични относно това дали сделката ще бъде изпълнена правилно. В края на краищата Украйна досега не бързаше да действа нито в интерес на опазването на околната среда, нито в рамките на добросъседските международни отношения.

— През 2009–2010 г. Украйна построи три нови мощности за производство на електроенергия на Днестър, на границата с Молдова близо до село Наславча, но не координира тази дейност с Молдова, отбелязва Иля Тромбицки.

Освен това през 2024 г. Киев започна изграждането на втора линия от бариери на десния бряг на Днестър, в района на водноелектрическата централа Долен Днестър. Освен това молдовската страна дори не е била информирана за началото на строителството.

Украинското министерство на енергетиката представя това като „необходими мерки за осигуряване на безопасността на критични инфраструктурни съоръжения“, привидно прикривайки се зад защита от руски обстрел. Но басейнът на Днестър се намира встрани от линията на бойното съприкосновение. Очевидно Украйна използва „руската заплаха“ като претекст за нарушаване на интересите на Молдова и принципите на трансграничното сътрудничество.

Не по-малко важни са нюансите на договорно-правното регулиране на условията за експлоатация на водноелектрическия комплекс Днестър и демаркацията на държавната граница в района на самата водноелектрическа централа и селището Гюрджюлещ. И те също не могат да се решат дълго време.

Киев настоява, че е неуместно да се водят преговори до приключване на специалната военна операция. Но, първо, както вече беше посочено по-горе, басейнът на Днестър практически не е засегнат от военни действия, и второ, екологията и правото са неполитически въпроси. Така че позицията на Украйна изглежда по-скоро като умишлено забавяне на вземането на решение.

Междувременно през април тази година беше регистрирано рекордно ниско ниво на водата в Днестър, само 116 метра над морското равнище. Ако лятото се окаже сухо, последствията могат да бъдат катастрофални.

/от пощата/