Интервю с евродепутата Андерсън: ЕС се превръща в тоталитаризъм

Само преди няколко години хората, които се подготвяха за извънредни ситуации, бяха етикетирани като теоретици на конспирацията. Но сега самите институции на ЕС съветват гражданите да се запасят – с храна, вода и стоки от първа необходимост. Този обрат сочи нещо много по-дълбоко: те не просто подготвят обществеността за природни бедствия. Изглежда те психологически подготвят населението в ЕС за война.

Кристина Андерсън е член на Европейския парламент от дясната, антиглобалистка партия Алтернатива за Германия (AfD), известна с откровената си критика към бюрокрацията на ЕС, глобализма и това, което тя вижда като постепенно въвеждане на авторитаризъм в западните демокрации. Откакто е влезла в европарламента през 2019 г., тя се е превърнала в един от най-силните гласове в AfD, оспорвайки доминиращите наративи около миграцията, гражданските свободи и мерките в пандемията. В това интервю Кристина Андерсън критикува политическата посока, която поема Германия, предупреждавайки за мрачен завой към авторитаризма. Тази гръмогласна депутатка сочи пръст към отиващия си министър на вътрешните работи Нанси Фезер (Nancy Faeser), обвинявайки я в систематично подкопаване на гражданските свободи, докато, според нея, заблуждава обществеността относно мащаба на нелегалната миграция. Андерсън разглежда редица проблеми – от неконтролираното разширяване на държавната власт, цензурата, авторитаризма до нарастващата заплаха за свободата на медиите и словото. Тя също осъжда сътрудничеството на Християндемократически съюз (Christlich-Demokratische Union)с радикалните леви, глобалистки социалдемократи и говори за нарастващата популярност на AfD.

Въпрос: Нанси Фезер, германският федерален министър на вътрешните работи в оставка по време на своя мандат, може би повече от всеки от своите предшественици, подкопава сигурността и свободата на страната заяви, че коалицията „светофар“ е намалила значително нелегалната миграция, като посочи леко увеличение на депортациите и по-малък брой молби за убежище. Мнозина смятат изявлението ѝ за несъвместимо с реалността и даже обидно. Как тълкувате изявленията ѝ?

– Абсолютно сте прави. Честно казано, това е невероятно – наборът от мерки, които Фезер приложи, е потресаващ. И сега има скандал, който избухна: журналист от Deutschland Kurier беше осъден за клевета за мем, който публикува. Ами, какво стана? Той публикува мем, на който тя държи табела с надпис „Мразя свободата на словото“. Тя го съди и съдът го осъди на седем месеца затвор условно. Но дори и така – това е шокиращо. Наистина е така. Това е един от примерите. Или вземете случая от миналата година с министъра на икономиката Роберт Хабек (Robert Habeck).Някой публикува мем със силует на главата му до марка козметика за коса, с надпис „Schwab, Covid“, което по същество означава „идиот“. Полицията дойде на вратата на този човек в шест сутринта, претърсиха къщата му, взеха му телефона, компютъра му – всичко. Това е просто луда работа. Днес в Германия вече не живеем в истинска демокрация.

Въпрос: Освен това Фезер атакува полицията, извърши чистки на предполагаеми „десни екстремисти“ в държавната служба и оказа натиск върху медиите. Как си обяснявате силата ѝ да реализира толкова широк дневен ред без много политическа съпротива?

– Ами, прави сте – това, което прави правителството, е като слагане на сол в раната. В момента в Германия сме свидетели на средно две брутални групови изнасилвания всеки ден. И тук не говорим за леки нападения – говорим за жени, които са жестоко бити, със счупени черепи и челюсти – това са атаки, след които едва оцеляват. И това дори не включва изнасилванията извършени от един индивид. На всичкото отгоре сега сме изправени пред произволни атаки с нож – всеки час. Вече не говорим за ежедневни инциденти – всеки ден в Германия има 13, 14, дори 15 такива намушкания. Ако се осмелите да говорите публично за това, веднага ви пишат за ислямофоб или екстремист. Щом критикуваш случващото се, тези етикети ти се лепват. Още по-лошо, критиките към правителството сега се третират като „делегитимиране на държавата“. Това означава, че дори изразяването на несъгласие може да ви постави под радара на местните разузнавателни служби, сякаш се опитвате да свалите правителството. Но във всяка истинска демокрация търсенето на отговорност от лидерите – критикуването на техните действия – е не само право, но и задължение. Заглушаването на тази критика преминава границата на авторитаризъм и точно натам сме се запътили.

Въпрос: Разбирам, че сред старите партии SPD, Grüne,CDU има различни хора, но все пак, виждат накъде води настоящия курс на германската държава.Защо всички мълчат? Става въпрос и за тях и за техните деца. Дали това е липса на смелост или неспособност за саморефлексия?

– За мен това е истински пъзел. В Германия изпитахме тоталитаризма от първа ръка – при нацистите през 30-те години на миналия век и в Източна Германия при ГДР. Ако някой може да разпознае признаците на тоталитаризма, това са германците. За съжаление сега не ги виждат. Днес това изглежда е приемливо за тях – защото това го правят „добрите момчета“. Но там е проблемът: това никога не трябва да бъде приемливо. Опасността не е в самите политики или намеренията зад тях, а в методите, чрез които тези цели се постигат. Например премахването на глада по света е благородна цел – кой не би искал това? Но истинският въпрос е: как смятате това да го направите? Проблемът възниква, когато пътят към тази цел включва потисничество или нарушаване на основните права. Тук трябва да теглим чертата. Дори и най-добрите намерения могат да отидат в грешна посока, ако се прилагат чрез авторитарни средства. Спомням си известните думи на Камю:„Le bien-être du peuple en particulier a toujours été l’alibi des tyrans, et il offre de plus l’avantage de donner bonne conscience aux domestiques de la tyrannie“ (Albert Camus, Hommage à un journaliste exilé, 1955).

Въпрос: Как виждате настоящата политическа ситуация, особено в светлината на постоянните опити вашата партия да бъде представена като неонацистка организация в очите на германската общественост?

– Те са направили всичко възможно да го постигнат – но не успяват. На последните избори за първи път достигнахме 20%, а сега в социологическите проучвания се движим между към 24%. Сега сме наравно с християндемократите, които някога бяха основната консервативна партия в Германия. Аз лично гласувах за тях откакто навърших 18 години до 2005 година. На тези избори партийният им лидер каза всичко, което трябваше да се каже – хората му се довериха, мислейки, и в резултат на това получи около 27–28% от гласовете. Но още първия ден след изборите той наруши най-важното си обещание – да затвори границите, което беше основният коз в кампанията му. Той агитира обещавайки бюджетна дисциплина – без нови заеми. Спечели и беше първи. След изборите той заяви: „Никой никога не е обещавал да затвори границите.“ Хората останаха объркани, мислейки си: „Чакай, какво сега?“ Тази постоянна риторика, че моята партия е „зла“ – сякаш искаме да премахнем демокрацията, е пълен абсурд. Хората започват да разбират тези неща. Изводът е следният: когато основахме AfD през март 2013 г. – преди около 12 години – всичко, за което предупреждавахме, се сбъдна. Не сме всявали страх, нито сме си измисляли. Ясно обяснихме: ако това и това се случи, ще последва това. И точно така се случи. Хората започват да си отварят очите. Това, което опитаха, вече не работи. И на всичкото отгоре постоянното етикетиране на моята партия като неонацистка е не само погрешно, но и подло минимизиране на ужасите, които нацистите причиниха на човечеството. Това правят те.

Въпрос: ХДС (CDU) претърпя рязък спад в подкрепата. Някои ключови фигури в партийните им кръгове публично изразиха противопоставяне на плана на Фридрих Мерц (Friedrich Merz) да се сформира коалиция с левите либерали. Вашето мнение за това?

– Той загуби общественото доверие още преди да бъде съставено правителството. Наруши обещанията си и много хора сега са напълно разочаровани. Освен това не малко членове на християндемократите са даже в ярост.Спомнят си предизборната кампания в средата на зимата, когато в Германия беше много студено. Активисти стояха по улиците, раздаваха флаери и държаха щандове при температури доста под нулата. Те правиха така, защото вярваха във Фридрих Мерц и се надяваха, че той най-накрая ще доведе до фундаментални промени в Германия. Сега се чувстват предадени, защото разбират, че не е било така. Разбираемо е, че са възмутени – и честно казано, с право. Почти никога не се е случвало бъдещ канцлер да загуби доверието си, преди дори да е съставено правителството.

Въпрос: Един от регионалните лидери каза на Мерц, че членовете на неговата партия вече не се чувстват представени и обмислят напускане на партията. Тази заплаха сериозна ли е?

-Да – и вече се случва. Членовете на партията масово напускат ХДС (CDU) и ще последват още повече. Но изводът е прост: Мерц е глупак. По време на кампанията той каза че дори не иска да разговаря с AfD, въпреки че проучванията показваха, че християндемократите и AfD са двете най-силни партии.Като изключи всякакъв разговор с нас, той по същество каза на всички останали страни: „Можете да ме изнудвате и аз ще трябва да се предам.“ Какво си мислеше? Честно казано, нямам представа. Изглежда, че зад това изобщо не е имало мисъл.

Въпрос: Как виждате развитието на ситуацията?

-Мерц изглежда, че дори не осъзнава какво е направил. Алис Вайдел (Alice Weidel) каза на Мерц по време на кампанията: „Трябва да обясните на гражданите как планирате да приложите всички тези политики заедно със социалдемократите и Зелените. Това е невъзможно. И така, как смятате да го направите?“ Разбира се, той нямаше отговор. Хората се чувстват напълно предадени. В крайна сметка каквото и да е обещал Мерц, няма да може да го изпълни. Той не само няма да изпълни обещанията си, но ще бъде принуден да изпълни всичко, което искат социалдемократите. По същество това е ситуацията, в която те могат да искат каквото си искат, а той ще трябва да отстъпи – иначе няма да остане канцлер.

Въпрос: Споменахте в нашия кратък разговор преди интервюто, че сте чули, че германското правителство обмисля отмяна на Закона за свобода на информацията. Можете ли да ни кажете повече за това?

-Да, наистина има дискусия относно отмяната на Закона за свобода на информацията в Германия. можеш ли да повярваш И да, това е подобен закон на САЩ – това е основен демократичен инструмент, който позволява на гражданите да изискват информация от правителството, за да гарантират прозрачност и отчетност. Какво предизвика този дебат? Преди изборите християндемократите станаха мишена на Антифа, защото внесоха закон, ограничаващ имиграцията – те го нарекоха мярка срещу това, което смятат за „инвазия“. Това се случи в разгара на предизборната кампания. Следват масови демонстрации, вандализъм и яростна съпротива, особено насочени срещу Мерц. В този контекст неудобните въпроси са на пример: Кои са тези НПО? Как се финансират? Самото задаване на тези въпроси беше третирано така, сякаш те са „отворили портите на ада“. Отговорът беше брутален. По време на коалиционните преговори се водят сериозни дискусии за отмяна на целия Закон за свобода на информацията. Но този закон е фундаментално важен – той е основно право.Без него как гражданите ще държат правителството отговорно? Ако вече не ни е позволено да питаме: „Защо беше направено това? Кой взе това решение? Каква беше причината?“ – тогава прозрачността изчезва. Един ключов пример защо това е важно се случи миналата година. Министерството на здравеопазването твърди, че Институтът Робърт Кох е действал независимо и че мерките по време на пандемията са се основавали единствено на науката. Обаче, когато гражданите получиха достъп до протоколите от заседанията чрез Закона за свобода на информацията, се оказа, че истината е напълно обратна. Правителството вече беше взело решение за ограниченията предварително и след това оказа натиск върху Института да обоснове тези мерки с научна основа.Ако загубим достъп до такива информации, как обществото ще разбере кога правителството действа недобросъвестно или обслужва интереси, които не са в най-добрия интерес на хората?

Въпрос: Заявихте, че т. нар. „ваксинационна кампания“ срещу COVID-19 ще остане в медицинските учебници като най-големият медицински скандал в историята и най-голямото престъпление срещу човечеството. Защо?

– Навсякъде бяха използвани едни и същи лозунги: „Останете си вкъщи“, „Никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“, „Инфекцията спира с вас“, „Няма работа без ваксина“, „Нека изградим отново по-добро“. Сякаш всички правителства и институции четат от един и същ сценарий.И всичко това беше направено, за да се насърчават mRNA инжекциите – които дори не наричам ваксини, защото не отговарят на традиционната дефиниция. Тези инжекции не бяха нито безопасни, нито ефективни и най-лошото – те го знаеха. Джанин Смол, вицепрезидент на Pfizer, свидетелства пред комисията по COVID на ЕС и беше директно попитана дали mRNA инжектирането е тествано по отношение на предотвратяването на инфекция и предаване. Нейният отговор? Не, никога не сме го тествали.Така че това беше лъжа от самото начало. И въз основа на тази лъжа хората бяха остракизирани, стигматизирани и принуждавани. Те бяха заплашени да загубят работата си. Посланието беше ясно: ако не получите инжекциите, вие застрашавате другите – буквално убивате хора.Целта е била те да бъдат изолирани и принудени да се подчинят. И точно затова заставам зад твърдението си: това ще остане в историята като най-голямото престъпление, извършено някога срещу човечеството – в световен мащаб. Това, което се случи през този период, представлява голяма промяна на парадигмата. Най-опасното е, че последствията все още се усещат. Основните права се предефинират като привилегии – нещо, което правителството може да ви даде или отнеме в зависимост от вашето поведение. Това все още е така. Това не е завършено. И, честно казано, кой знае какво ще опитат след това? Тази несигурност е плашеща. Например в Германия промениха закона за инфекциозните болести – и тези промени все още са в сила. Властите все още имат законовите правомощия да ни затворят отново. В един момент ни беше позволено да се движим не повече от 15 километра от домовете си. Повярвайте ми, те искаха този радиус да бъде още по-малък – но инфраструктурата за прилагане на това не съществуваше тогава. Сега го строят. И това всъщност стои зад така наречените „петнадесетминутни градове“. Те не са там за вашия комфорт или за подобряване на качеството ви на живот. Става дума за контрол. За възможността да те заключат още по-ефективно следващия път. Не става въпрос за спасяване на планетата. Не става дума за обществено здраве. Истинската цел е – пълен контрол.

Ако мога да добавя нещо, точно това е причината, поради която има нарастващ натиск за предоставяне на управленски правомощия на Световната здравна организация (СЗО). Истинската причина е да се даде възможност на демокрациите и избраните политици „да избягат от отговорност“. По време на COVID разбраха едно: колкото и да им се искаше да въведат още по-строги мерки, те бяха ограничени – защото при демокрацията, ако един политик прекали, рискува да не бъде преизбран. И така, какво е решението? Прехвърлете правомощия на неизбран орган като СЗО и когато се наложат строги мерки – локдауни, задължителни ваксинации или нещо друго – те могат да кажат: „Ей, не сме ние. Ръцете ни са вързани. Решението е взето от СЗО“. Това е единствената причина, поради която тези правомощия се настояват за СЗО. Не става дума за здраве – става дума за контрол чрез делегиране. И да, коварно е. Но в същото време е изключително умно. Тези хора знаят точно какво правят.

Въпрос: Като проблем ще посоча изборите в Румъния. Освен това Марин льо Пен (Marine Le Pen) беше изхвърлена от надпреварата за президент на Франция през 2027 г. поради присъда за предполагаемо злоупотреба със средства на ЕС. Виждате ли тези събития като част от по-широка тенденция на политически репресии в ЕС?

-Румъния е особено ярък пример. Калин Джорджеску (Călin Georgescu) неочаквано спечели първото място на първия тур на президентските избори, а платформата му беше категорично анти-ЕС, анти-СЗО и на практика срещу всичко, което глобалистките елити се опитват да приложат. И какво стана? Те просто касираха изборите. Обвиниха го, че е под руско влияние или че получава средства от Русия, но не представиха доказателства. Абсолютно нищо. Просто го елиминираха. И във Франция сега виждаме същия модел. Разбира се, корупцията трябва да има последствия – това се разбира. Но обявяването на Марин льо Пен за недопустима да се кандидатира на президентските избори догодина изглежда, поне за мен, като пресилена реакция. Трудно е да не се гледа на това като на политическа разправа.

Въпрос: Какво мислите за документите за „готовност“ или „оцеляване“, които правителствата на страните-членки на ЕС, както и самата Европейска комисия, доколкото чух, раздават на своите граждани? Те изброяват какво трябва да подготвят в случай на конвенционална война, ядрена атака, падане на правителството или дългосрочно прекъсване на електрозахранването.

– Всичко това е насаждане на страха. Само преди години хората, които се подготвят за спешни случаи – така наречените „preppers“ – бяха осмивани. Знаете, онези, които пазят запаси от храна и вода в случай на снежна буря, прекъсване на тока или някакво друго прекъсване. Те бяха обявени за теоретици на конспирацията, дори за параноици. Сега самите институции на ЕС съветват гражданите да се запасят – храна, вода, стоки от първа необходимост. Изведнъж това, което някога е било маргинализирано поведение, сега се представя като отговорно и нормално. Това обръщане сочи към нещо по-дълбоко: те не просто подготвят обществеността за природни бедствия. Изглежда те психологически подготвят населението в ЕС за война. И това е изключително тревожно.

Въпрос: Имате особено близки връзки със Северна Америка, може би повече от всеки друг високопоставен представител на AfD. Шест години сте живяли в САЩ, където сте учили и работили. Когато пътувате до САЩ или Канада като политик от AfD, какви въпроси ви задават хората? Какви са техните нагласи по отношение на Германия и Европа?

– Те със сигурност следят какво се случва в Германия – и са дълбоко загрижени. Но е важно да се отбележи, че това, което преживяваме тук, не е уникално за Германия; Подобни модели се повтарят в почти всяка западна демокрация. Когато бях в САЩ за последен път, преди около година и половина, бях поканена да изнеса поредица от лекции. Честно казано, бях изненадана — и дори дълбоко развълнувана. За мен Америка винаги е била земя на свобода, смелост и неограничени възможности. Беше чест да бъда поканена да говоря за свободата, демокрацията и върховенството на закона. Беше почти нереално американците да искат да чуят германски политик по тези теми. В края на всяка реч имах една проста молба: моля ви, върнете Доналд Тръмп (Donald Trump) в Белия дом. Защото ако има надежда да спрем тази координирана офанзива срещу свободата и демокрацията имаме нужда от силни Съединени щати. И за това вярвам, че лидерството на Тръмп е ключово.

Автор: Александър Юнгер (превод на български език за Ефир.инфо Горан Игич; виж: https://eagleeyeexplore.com/sr/interview-with-afd-mep-christine-anderson-the-eu-is-turning-to-totalitarianism/)