Интервю с Тамаш Секереш: Да се изправим срещу глобалистите

Горан Игич, сръбски журналист, проведе интервю с Тамаш Йено Секереш, унгарски геополитик, филолог и културолог, който живее и работи в София от 12 години, откъдето следи отблизо и документира всички събития на Балканите. Тъй като е на влиятелния сръбски портал Eagle Eye Explore (https://eagleeyeexplore.com/interview-with-tamas-szekeres-lets-take-a-stand-against-the-globalists/ ) публикуван малко съкратен вид на разговора, тук в Ефир-инфо публикуваме оригиналния запис на български език.  В разговора се чуха редица въпроси, свързани с геополитиката и перспективите за отношенията между страните от Източна Европа.

Игич: — Тема, която напоследък предизвика разгорещени дискусии не само сред сръбската, но и световната интелигенция, е образованието, което не е възпрепятствано от концепцията за неолиберализъм. Изправена ли е Унгария пред опити за „поробване“ на образованието и как се съпротивлява на тенденциите, идващи от ЕС?

Секереш: — Сърдечно благодаря за възможност за интервю с Вас и особено за това, че мога да споделя мислите си с Вас като унгарец. Казвам се Тамаш Йеньо Секереш, етнически унгарец съм (с полски, сръбски и даже български корени), роден съм в южноунгарския град Печ (област Бараня). На Сегедски Университет завършил съм бакалавър Славянска филология и културология (с посока български и руски език и култура) и магистратура Международни отношения (с посока геополитика – Регионални проучвания / Балкан, Средиземноморие, Постсъветско пространство), от 2013 г., живея и работя в България, през 2016 г. приех Православието, от 2018 г. съм член на българската партия „Възраждане“. Като геополитически анализатор се старая за укрепвам братските отночения на нашите балкански и източноевропейски народи. Завършил съм в религиозно основно и средно училище, където даже по времето на управлението на унгарските евросоциалисти и либерали имах възможност за силно ценностно ориентирано религиозно и патриотично образование, когато в държавните училища влиянието на ливералите е било определено по-силно, отколкото след 2010 г. Когато през 2007 г. Започнах университета, видях разликата, обаче тогава вече минах религиозното образование. По принцип в Унгария образованито в религиозни училища има стара традиция и като цяло религиозните училища са доста популарни дори и сред не толкова религиозни граждани, като резултатите на студентите образователни такава среда са доказано по-високи от това на другите. По своите наблюдения образованието в Унгария между 2002-2010 гг. последва деструктивните трендове диктувани от ЕС, докато от началото на победата на Виктор Орбан през 2010 г. Колкото е възможно, Унгария се старае да не следва директивите на ЕС особено относно идеология „уок”, но и относно изучаването на традиционните ценности и националното минало. Унгария много набляга на изучаването на религия в училищна среда (по свободен избор, като опция),  но сложното е това, че като държава-членка на ЕС, като цяло не може да казва категорично да на цяла директива, по-скотро се старае да не изпълнява деструктивни и антитрадиционните директиви. Категорично има не малко успех, а залогът е много голям: мисленето и светогледа на бъдещите поколения. Основата на здраво общество са здравомислещи интелектуалци. Сигурен съм, че има смисъл Сърбия и Унгария да съдействат в опазването на традиционните ценности, за което на практика условията са налице. Просто трябва да се възползваме със сегашната историческа възможност.

Игич: — В близката история не са регистрирани толкова много сръбско-унгарски инициативи на най-високо ниво, на каквито сме свидетели днес. Споменава се и за съюз на военно ниво. Как виждате перспективите за сътрудничество между сръбската и унгарската държава?

Секереш: — Като геополитически анализатор и особено като унгарски патриот имащ и сръбски корени много се радвам, че отношенията между Сърбия и Унгария са толкова добри. Важно е да добавя, че в средновековието по времето на Неманьичите Сърбия и Унгария са имали точно толкова добри отношения и горе-долу 300 годишно взаимно успешно успешно стратегическо сътрудничество. От 18. до 20. век  поради погрешната политика на хабсбургите и поради фактта, че Унгария до 1918 г. не е независима, сръбско-унгарските отношения не са били чак толкова добри, колкото в средновековието, но сега живеем в буквално исторически времена, в които можем да ставаме свидетели на възраждане на старото сръбско-унгарско приятелство от времето на Неманьичите. Много се радвам, че г-н Орбан и Вучич заговориха и за военно сътрудничество. Според моето мнение Сърбия и Унгария са едни от най-важните регионални исторически държавни образувания. Говорим за два народа със собствена истинска история (с истинска, славна и автохтонна, а не измислена псевдоистория) и исторически авторитет, традициите за двата народа са от изключителна важност, както и любовта към свободата също (най-великият унгарски поет Шандор Петьофи – Александар Петрович – имал и сръбски произход), честта, слава и юначеството, като цяло двата народа имат доста подобно минало, доста подобни исторически опити с изключително подобно мислене. Според моето мнение не е случайно, че двата народа точно в сегашния момент на борбата срещу глобализма намериха един-друг в обща борба за свобода. В геополитически смисъл според мен е от изключително голяма важност, че през 20. век и двата народа преживяха много големи национални катастрофи. И двата народа имат опит в организиране на многонационални държавни конструкции, и двата народа разбраха и знаят много добре, какво означава, когато велики сили ги използват за пушечно месо, след което ги предават. Двбата народа разбират, какво означава да им разбомбардират ни и хиледи мирни жители умират, знаят какво означава чужда окупация. Знаят, какво означава, когато победители им кроят нови граници, какво означава отцепването на стари сакрални територии от изключително голяма истори историческа важност. Двата народа разбират, какво означава понятието „задгранични сънародници“ под чуждо управление и репресии. Мисля, че и двата народа са направили необходимата историческа равносметка и имайки необходимите исторически опити дори и от близкото минало точно Сърбия и Унгария като държави-суверенисти са подходящи да осигуряват стабилността на целия наш регион. Ако към Сърбия и Унгария добавим и Словакия, която от 10. век до 20. век е част от историческата унгарска държава (тук трябва да добавям, че Унгария, като многонационална държава и Маджасрка, като мононационална държава са две различни неща), вече получаваме един изцяло сериозен централноевропейски геополитически фактор с изключително важно и късметливо геостратегическо разположение. Един цял централноевропейски фактор, който се шири Шар планина и Северна Македония до Северните карпати и Южна полша, към която планира да се присъединява и Република Сръбска. Получаваме една сериозна геополитическа конструкция, която е способна буквално да блокира стремежите на глобалисти в целия наш регион и понеже и Руската Федерация е суверенистка държава, естествено можем да разчитаме и на руска подкрепа. Ако към тази конструкция ще успеем да добавим евентуално и България и даже Черна Гора, ще имаме и изход към морето, тоест възможност за търговия с други държави-суверенисти и ако е нужно, да получаваме съюзническа помощ през морски пътища. Подчертавам, че чрез България ще имаме изход към Черно Море и чрез него на практика директна морска връзка с Руската Федерация. Според моето мнение този регионален съюз и неговото разширяване е буквално жизнено важно целия наш регион.

Игич: — Сред част от обществеността ни съществува схващането, че Унгария има специални връзки с Полша. Унгария сякаш успява да поддържа баланс в отношенията както с Москва, така и с Варшава, което е почти невероятна позиция. Какво мислите за проекта „Междуморие“ (на полски: Międzymorze)?

Секереш: — Унгария и в културен, и в цивилизационен, и в исторически смисъл се смята за централноевропейска държава. Много е важно, че в генетически смисъл по произход повечето унгарци са потомци на разни скитски и славянски човешки маси (от края на 9. век до началото на 14. век управлявани от хунски военнополитически елит). Между другото, неразделна част от унгарската нация са ясите, които всички говорят унгарски, интегрирани са в обществото на Карпатския басейн, но също така се гордеят с осетинския си произход. Повечето унгарци по скитска и славянска линия са много силно свързани с поляците, които на практика имат много подобна генетическа структура и произход (те бяха управлявани от сарматски военнополитически елит). Макар, че в нашите дни двата народа вече говрят различни езици, много силно са свързани по произход (и по скитска и славянска линия), култура, цивилизация и – както в случай на унгаро-сръбските отношения – чрез общо минало, общи победи, общи страдания, общи исторически опити. Дори въпреки това, че унгарците и поляците често не сме съгласни относно определени геополитически въпроси, историческотоп си скито-славянско братство пазим независимо от всичките обстоятелства. Както в случай на сърбите и унгарците, така и в случай на поляците и унгарците говорим за два народа със собствена истинска история (с истинска, славна и автохтонна, а не измислена псевдоистория) и със своят исторически авторитет. Полша и Унгария са хилядолетни държави имащи опит в организиране, съхраняване и поддържане на многонационални държавни образувания и стабилността. От историческа гледна точка и Полша, и Унгария разполагат с необходимите опити, с които обаче Украйна поради други исторически причини не разполага. Полша и Унгария си имат своят собствен държавен идентитет, своето – ако щем – имперско мислене. Полша и Унгария нямат нужда да се идентифицират като анти-държави – в какъвто смисъл Украйна към момента функционира, като един вид Анти-Русия. Затова споровете на Полша и Русия за по-скоро териториални и донякъде религиозни-цивилизационни, докато споровете на Украйна, като Анти-Русия с Русия са буквално парадигмални. Украинският псевдонационализъм и шовинизъм на първо място е антируски, обаче има и много силно антиполско острие и понякога се използва, като инструмент и против Полша и поляците (видяхме за това пример във Волхиния през 1943 г.). Според моето мнение въпреки това, че сегашното силно проглобалистическо и проевроатлантическо полско правителство подкрепя киевския режим, на практика във всеки момент можем да ставаме свидетели на смяна на политическата система в Полша и дори на подялба на Украйна между Полша и Русия по такъв начин, че дори и Унгария ще си върне Закарпатието. През 20. век станахме свидетели на повече неуспешни опити за формиране на независима украинска държава, честно казано не съм убеден, че сегашния опит ще се оказва успешен, един опит дори и в 17. век свърши с руско-полска подялба. В един идеален сценарий едно евентуално суверенистко полско правителство може да се споразумее в Руската Федерация, което като цяло съвсем лесно може да слага категорична точка върху онзи кошмар, който през 2014 г. започна в Украйна. От гледна точка на един евентуален все-славянски съюз полско-руското историческо помирение би било абсолютно необходимо и много плодотворно. В споменатото историческо помирение и укрепването на братските отношения между Полша и Русия Унгария и дори Сърбия биха могли да помагат много, колкото и да ни звучи всичко това невероятно за пръв поглед (и унгаро-сръбското помирение се виждало толкова невероятно преди 2010 г.). Защо има огромна нужда от споменатото историческо помирение? Защото антиславянският глобалистически англосаксонски епит също следва своите интересии чрез антируския преврат в Киев през 2014 г. на практика успешно формираха един „санитарен кордон” между Русия и останалата част на Европа. Глобалистическият англосаксонски елит на практика майсторски се възползва с историческите травми на централноевропейските народи спрямо Германия и Русия е на път да формира една т.нар. „Трета Европа” между Русия и Западна Европа – т.нар. „Междуморие”. Тази конструкция на практика вече съществува от Прибалтика, Полша, Украйна и Румъния – обаче Унгария и Словакия казаха категорично НЕ, както и Беларус НЕ желае да участва в този проект! Тази геополитическа концепция чисто от централноевропейска гледна точка на пръв поглед можше да бъде и доста симпатична алтернатива дори и на ЕС, ако не би била една англосаксонска неоколониална формация, ако държавите-членки бяха суверенни национални държави а не англосаксонски колонии, ако официалният език на „Междуморието” не би бил английски вместо някой регионален славянски език (в съюз с Русия този езиков проблем просто не съществува и е разрешен отначало) и най-вече ако населението на тези държави не би било обречено да става пушечно месо във войната на глобалистическия англосаксонски елит срещу Руската Федерация. „Междуморието” на пръв поглед уж се вижда „континентален централноевропейски съюз”, обаче това е само един параван за покитие на англосаксонските геостратегически интереси в Централна- и Източна Европа. Един параван за упойка и в крайна сметка за англосаксонско поробване на Централна Европа. Против тази англосаксонска модерна робовладелско параванна геополитическа концепция същаствуват две решения: 1.) руско-германски съюз, 2.) руско-полски съюз. Аз като унгарец поради исторически причини и поради симпатиите си към славянството, както и поради културни, цивилизационни и езикови причини аз лично бих подкрепял втората концепция за руско-полския съюз. Според моето лично мнение дори това не можем да изключим еднозначно, че Германия в един момент ще се разцепва и след няколко години ще довиждаме една проруска Източна Германия, понеже суверенисткото AfD е най-силно точно на терiторията на бившето ГДР. Все още резонира в съзнанието на хората Deutsche Demokratische Republik. При това да не забравим и фактта, че почти цялата територия на ГДР до преди 8-9 века е била етнически западнославянска територия и в генетически смисъл населението и до ден днешен до голяма степен има славянски произход бидейки германско само в езиков смисъл – при което те повече се принадлежат към нашето културно-цивилизационно пространство, отколкото към т.нар. „Каролингска Европа”. Един евентуален руско-полски съюз би предотвратил не само осъществяването на неоколониалното проанглосаксо и антируско „Междуморие”, но дори рано или късно чисто от римокатолическа славянска посока би неутрализирал и антисръбското острие на Хърватска, както и Словения също можеше да се привлече към един евентуален евразийски-свеславянски съюз ликвидирайки глобалистическото англосаксонско влияние в нашия регион. Ключкът към всичко това е руско-полското историческо помирение, в което Унгария според моето мнение към момента е готова да помага. Главната цел е да не се пролива славянска кръв в интерес на антиславянски велики сили и да осигурим своят автохтонен път на развитие.

Игич: — В Сърбия властта често се демонстрира не само на избори, но и чрез петиции. В България бяха събрани няколкостотин хиляди подписа на хора които искат референдума за въвеждането на еврото вместо лева.

Секереш: — „Възраждане” организира две подписки за запазване на българския лев – едната през 2018 г. и едната през 2023 г. През 2018 г., когато избирателната подкрепа към нашата партия е била едва над 1%, събрахме повече от 220 000 подписи, което по Конституцията на Република България задължава българското Народно събрание за задължително гласуване относно предмета на подписка за свикане на референдум прекрачейки с това искането на голяма част от гражданите на страната. Българското Народно събрание през 2018 г. съвсем бързо отхвърли въпроса. През 2023 г. вече като трета по големина българска парламентарна партия събрахме над 604 000 подписи за свикане на референдум за запазване на българския лев (за отлагане на въвеждане на еврото с 20 години). Народното събрание на Република България и тогава отхвърли прекрачейки волята на повече от 604 000 български граждани и понеже над 500 000 събрани подписи свикването на реферндум е задължително по конституцията на Република на България, Народното събрание наруши с тази постъпка и Конституцията. Което е още по-страшно е това, че в онзи момент дори и през президентът Румен Радев отхвърли идеята за свикването на референдум. За България трябва да се знае, че евроатлантическата политическа върхушка (с комсомолско минало) много обича да вдъхновява българските граждани да излизат да гласуват (даже, по закон гласуването е задължително, просто не се прилага закона), обаче същата продажна политическа върхушка изказано не одобрява свикването на националните референдуми особено по важните национални въпроси открито се позовавайки на причината, че уж „гражданите не са достатъчно умни, информирани и образовани” за взимане на съдбоносни политически решения. Поради тази причина в България изобщо нямало референдум за влизането в НАТО и в ЕС – нашата партия „Възраждане” поне относно въвеждането на евро иска да свиква национален референдум, понеже българският финансов суверенитет на практика е последната крепост на българския държавен суверенитет. Положителна новина е това, че точно 2 години след събирането на 604 000 подписи президентът Румен Радев в крайна сметка реши да подкрепя свикването на национален референдум, докато освен нашата партия почто всичките политически партии в българското Народно събрание са против искането за свикване на национален референдум по въпроса. Освен нас има само две малки политически партии, които на думи подкрепят референдума, обаче в определени моменти дават заден ход. От тук се вижда, че в българското Народно събрание единствената истинска суверенистка политическа партия, която наистина се бори за въстановяването на българския национален сиверенитет и субектност е „Възраждане”. Понеже президентът на република подкрепя свикванто на национален референдум, а проевроатлантическото правителство не, очаква се война между държавните институции, както се случило през 2020 г. последвана от огромна вълна на протести – след което от пролетта на 2021 г. насам на практика няма дълголетно правителство в България. В по-добрия случай можем да очакваме дори и падането на правителство и нови предсрочни парламентарни избори най-вероятно с национален референдум за запазване на българския лев – в този случай тази битка спечелихме. Ако обаче няма да се случи това, то това съвсем лесно може да се оказва политическо самоубийсто и на практика последната постъпка на сегашната продажна проевроатлантическа политическа върхушка на Република България преди по-бързи от очакваните промени в българската геополитическа ориентация. Много е важно да знаем, че около 85% от българското население силно или умерено, ама са категорично русофилски настроени и деградацията и либерално-глобалистическата проевроатлантическа диктатура през изминалите 36 години само укрепят симпатиите на българското общество към алтернативния консервативен и суверенитки геополитически курс на Руската Федерация. Република България рано или късно ще напусне НАТО и даже ЕС (който по-скоро ще разпадне преди това), но без проведени референдуми, тоест без допитване до народа на практика членството на Република България в споменатите съюзи е даже конкретно нелигитимно. Рано или късно България ще трябва да намира подходящата за нея съюзническа система в своето славянско-евразийко семейство, ама учейки от грешките на изминалите 36 години България по-ефективно ще трябва да отстоява своите национални интереси и своят суверенитет – за което виждаме работещ унгарски и сръбски пример, просто е въпрос на ценностна система, воля и решителност.

Игич: — Един въпрос за унгарците в Украйна. Хипотетично, ако в Унгария се организира сериозна петиция за по-голяма защита на унгарците в Украйна, колко унгарци биха ѝ откликнали? И вярвам, че ще се съгласите, че статутът на унгарците в Украйна е неблагоприятен. Говори се и за насилствено изпращане на унгарци на фронта.

Секереш: — Ако има нещо, относно което унгарското и сръбското общество много си приличат то това е отношението към задграничните сънародници под чуждо управление. От унгарското население множеството еднозначно биха поддържали идеята на по-решителни постъпки в защита на задграничните унгарци живеещи в Закарпатието, където даже и русинското население се оказва да има доста унгарофилско насториение, които са може би единствената етническа група в Карпатския басейн, с която маджарите никога не са имали никакъв сериозен етнически конфликт. За съжаление поради антагонистичната природа на украинската държавност украинският национализъм е силно антиунгарски настроен. Причината е най-вероятно в произвеждане на образ на външния враг за отклоняване на внимание от реални вътрешни проблеми. Поради това украинския национализъм се старае да отърве от унгарското население чрез един вид „могилизация чрез мобилизация” на унгарското население, докато русинското население го смята за един вид „отцепници”. Повечето от етнически унгарци живеещи в Закарпатието след 2010 г. са получавали унгарско гражданство, както и доста голяма част от русинското население също. Унгарското правителство се опитва да защитава тамошните задгранични унгарци (за което постощнно получава доста радикални, дори военни заплахи от украинска страна), засега по-голямата част на закарпатското унгарско население се премествало в Унгария през изминалите 3 години (особено най-активната част на населението), докато киевския режим преднамерено заселва бежанци от Източна Украйна в Закарпатието. При евентуален разпад на Украйна обаче в случай, че примерно Полша ще си връща Галиция, съвсем лесно могат да се прекрояват границите и около Закарпатието и да не забравим, че споменатата територия между 895-1919 гг. през повече от 1000 години е постоянно унгарска територия с буквално минимални прекъсвания. Закарпатието в никакъв смисъл не е органична част на Украийна, докато в географически и даже етнографически смисъл неразделима част от Карпатския басейн. Също е важно, че на 1 декември 1991 г. се проведе регионален референдум в Закарпатието относно независимостта на Украйна и териториалната автономия на Закарпатието. Като резултат на този референдум 90,13% гласуваха за независимостта на Украйна и 78% гласуваха за териториалната автономия на Закарпатската област. Териториалната автономия на Закарпатската област и оттогава не е осигурена. Председателят на унгарската суверенистка партия „Наша Родина” Ласло Тороцкаи открито подкрепя идеята за връщане на Закарпатската област към Унгария в евентуален случай на разпад на Украйна, ако споменатата териториална автономия не се осъществява. Тоест, действително има конкретна воля от унгарска страна за защита на унгарското и даже русинското население в Закарпатието.

Игич: — Унгарците в Румъния нямат толкова права, колкото унгарците във Войводина, често се чува в Сърбия. Дали това е сръбски мит или наистина е вярно? Какви са перспективите за запазване на унгарците в Трансилвания? Искаме съвет — как да съхраним сърбите да речем в Черна гора или Босна, ако имате рецепта.

Секереш: — Лично познавам много унгарци от Войводина и Трансилвания. Пътувал съм и на двете територии (във Войводина определено повече пъти), виждал съм положението със своите очи. Според моето мнение положението на унгарците във Войводина и в Трансилвание не може да се сравнява, но това е последствие и от разликите между структурата на двете дъжави. Между сърби и унгарци не никаква дисхармония, виждам обратното – хармонично съжителство, смесени бракове, добросъседство и т.н. Войводина сама е автономна област с 21 официално признати етнически групи, сред които втората по численост след сърбите са точно унгарците. Образованието е осигурени на унгарски език, даже при референдуми на бюлетините въпросите са зададени и на унгарски език. Унгарците са парламентарно представени и във Войводина и в цяла Сърбия. В Сърбия не виждам проблеми, даже войводянските унгарци сами дават добри обратни връзки относно добрите отношения между Сърния и Унгария. Същевременно в Трансилвания има сериозни проблеми между тамошното коренно унгарско население и румънските националисти. За разлика от Сърбия румънската държава е изцяло унитарна без автономни територии. На практика секеите са имали автономия вече в Кралство Унгария от 1245 г. (а самата Трансилвания вече от 1111 г. документирано е автономна, в друга форма даве преди това) направо до 1867 г. Секеите живеещи в източна Трансилвания между 1952-1968 гг. са имали автономия дори в Румъния, т.нар. „Марош-Унгарска автономна област” – докато Чаушеску не прекрати съществуването й. Секейската и като цяло трансилванската автономия си имат историческа традиция. Унгарските претенции за възстановяването на автономия са кардеинален въпрос от гледна точка на унгаро-румънското историческо помирение, което според моето мнение е интерес и на Румъния. От другат страна Румънското правителство не желае да осигурява секейската автономия, защото това може да засили румънския регионализъм, което може да доведе до претенции за автономия дори от страна на чисти етнически румънски територии (Буковина, Молдова, Олтения и т.н.) и може да засили даже и румънския трансилванизъм. Разликата между сръбските и румънските националисти е това, че сръбските националисти не само, че ни виждат враг в унгарците, а напротив, можем да наблюдаваме ръст на взаимната симпатия с унгарските националисти, даже като цяло сърбите и унгарците са изправени пред много подобни проблеми… Паралелно с това обаче за съжаление една от основите на румънският национализъм е антиунгарското настроение. За съжаление… Ама много се надявам, че това ще се промени в бъдещето, защото вражда между народите в нашия регион обслужва интересите на враговете ни (заради които положението е такова), които по принципа на „разделяй и владей” ще продължават да управляват над всички нас докато го позволим. Аз лично познавам един румънски сенатор (от северна Добруджа), който е националист и искренно подкрепя унгаро-румънското помирение – дълбоко уважавам този господин и надявам се, че все повече такива хора ще се намират сред румънските патриоти, защото помирението е общ наш интерес! За Унгария трансилванските унгарци и претендираната автономия на секейските територии са като Република Сръбска за Сърбия – само без автономия, но с масови чисти унгарски територии в планините. Важността на тези трансилвански територии за Унгария – горе-долу като важността на Косово и Метохия за Сърбия. Ако още търсим паралели, тогава до някаква степен можем да поставим и един паралел между Черна Гора и Закарпатието – на двете територии активно и много остро репресират сърбите и унгарците. За опазване на задграничното унгарско население унгарското правителство масово финансира и ремонтира училищната им мрежа, църквите им, чрез църковните организации подкрепя особено религиозните училища, организира екскурзии и лагери за запознанство на задграничните унгарски младежи с други от Унгария (най-важното е да има живи контакти), подкрепя и финансира организирането на най-различните културни програми (при желание и международни културни програми – особено от сръбска и словашка страна има желание и за такива). Многоповтореният девиз от социализма относно „дружба на народите” не трябва да е само празен лозунг. Има начин за съхраняването на задграднично население и чрез пълно уважение към държавния суверенитет на дадената държавата, на чиито територии живеят – добър пример за това са войводянските унгарци и унгаро-срубските отношения и унгарците в Словакия. Много по-трудно е, когато „дружбата на народите” не може да се осъществи толкова лесно поради намеса на определени велики сили с определени геополитически цели (примерно Трансилвания и Закарпатието). Според моето мнение първо винаги трябва да се стремим към мирното решение. Ако това не работи, трябва да събираме съюзници, приятелски държави и чрез международните институции трябва да предприемаме необходимите мерки според медународното право. Въоръжените конфликти на етническа и религиозна основа трябва да се предотвратят, защото особено в нашите региони обикновено обслужват интересите на не определено приятно настроени към нас външни фактори. Оста Белград-Будапеща-Братислава примерно до голяма степен може да допринесе до стабилността на нашия регион и сигурен съм, че заедно по-успешно можем и да защитаваме и своите задгранични малцинства.

Игич: — В регионален смисъл, как виждате перспективите за унгарско-хърватските и унгарско-италианските отношения? Питаме ви това, защото в Сърбия новината за унгарското пристанище в Триест беше посрещната с изненада, тъй като мнозина очакваха това да е Риека (Fiume).

Секереш: — Още през 2019 г. по времето на Салвини Унгария получи концесията на една бивша индустриална територия в Трст за изграждане на пристанище. Поради не съвсем приятелските си отношения с Румъния през реката Дунав Унгария трудно може да стигне до Черно море за по-ефективна връзка със световната търговия по морета, даже и пътя е доста дълъг, затова по стара рецептура Унгария отново се насочи към Адриатическото море. Поради определени исторически причини унгаро-хърватските отношения са малко натоварени и поради това Унгария не успя да получи концесия в Хърватска. Обаче с Италия не са налични такива натоварени исторически отношения, Италия счита за заплаха за национална сигурност търговските пътища идващи откъм Унгария (става дума за турговски пътища, не за териториална експанзия), заради това проектът за получаване на концесия в Трст се оказа успешен. Търс е горе-долу за същото разстояние, като Риека, даже отношенията на Унгария със Словения също са много по-добри, отколкото с Хърватска, значи и сухопътната връзка е осигурена. За Унгария това е най-краткият път до най-близкото море и виждаме, че под егидата на „дружба на народите” през Словения и Италия могло да се намира взаимно полезно за всички решение. Унгаро-хърватските отношения през историята са били и по-добри, с хърватите сме живяли заедно буквало през 8 века в едно и същото многонационално държавно образувание. От унгарска страна толкова мога да казвам, че ако някои, тогава точно хърватите постоянно са разполагали с доста широка автономия в рамките на Кралство Унгария, релативно рядко имало въоръжен конфликт между нас и слава Богу само за кратки времеви периоди. Както за вас сърби, така и за нас унгарци изобщо хич не са безразлични отношенията с Хърватска – жалко, че развитието на историческите отношения станаха толкова натоварени през изминалите 100-200 години и се надявам, че ще има и позитивно развитие, защото това е общ интерес на целия наш регион и за целия скито-славянски свят. Така мисля, че унгаро-сръбското историческо помирение и към момента процътващите приятелски отношения между нас могат да служат за отличен пример и за Хърватска в отношението й със съседите си.

Игич: — Като цяло, как бихте описали настоящата геополитическа позиция на Унгария? Вярно ли е схващането, че днешна Унгария прилича на Титова Югославия по своята геополитическа изключителност, или това е преувеличена оценка?

Секереш: — Да, това е интересен исторически паралел. Според моето мнение външнополитическата концепция на Унгария донякъде си прилича на тази на титовската Югославия – по суверенност и международната субектност във всеки смисъл, без ролята в „Движение на необвързаните държави”, но с подобен стремеж към независим път на развитие. Унгария към момента е част на НАТО и ЕС, затова паралелът не е 100% точен, обаче има и много подобия. Преди малко говорихме за Румъния – сега яак ще я споменавам, защото понякога „самата история има чувство за хумор”… Ако търсим аналогични случаи, донякъде можем да поставим един интересен паралел и с Румъния на Чаушеску. Румъния тогава е член на Варшавски договор и СИВ – сега Унгария е член на НАТО и ЕС. Румъния тогава е силно националистическа държава в средан на съюзници-инакомислещи, предимно интернационалисти около себе си – сега Унгария е такава в НАТО и ЕС сред инакомислещи – либерали. Тогава Румъния не участва в потушаването на Пражката пролет – сега Унгария не участва на практика във войната срещу Руската Федерация чрез въоръжяването на Украйна. Разликата: „Пражка пролет” нямало, само „Братиславска пролет” – понеже Словакия провърви по пътя на Унгария, засега още нямало чужда интервенция против нея, няма и да я подкрепяме… Да се надяваме обаче, че краят на системата на Чаушеску и тази на Орбан няма да имат толкова подобия… Има обаче според мен други подобия между историческа Унгария и Югославия – имам предвид Унгария преди 1920 г. … Ако не гледаме езиковият фактор, вътрешните проблеми на Унгария през 19. век и тези на Югославия през 20. век са подобни и за съжаление и края на двете формации са много подобни… И двете държавни образувания пречиха на определени велики сили в такава многонационална форма, в каквато са били. Важен паралел е и това, че сърбите и унгарците бяха господарски народи в своите формации и във войните и двата народа губиха много важни за тях исторически територии – според мен просто не е случайно, че толкова хубаво се разбираме между си точно ние унгарци и сърби. С толкова подобна съдба изпбщо не е случайно, че се разбираме между си.

Игич: — Унгария има отлични икономически връзки и с Китай.

Секереш: — До САЩ и Руската Федерация точно Китайската Народна Република е една от трите съвременни световни сили. Унгария се старае да поддърже максимално приятни отношения с трите световни сили. Китайската Народна Република е най-динамично развиващата се световна сила от трите, много скоро ще изпреварват САЩ в повечето области от търговия до военни инновации и никога да не забравяме, че Китай е един от най-важните съюзници на Русия. Китай е един от най-важните търговски партньори и на Сърбия, и на Унгария. Знаем за техния проект за високоскоростната железопътна линия Солун-Скопие-Белград-Будапеща, която е  важен проект и за Гърция, и за Северна Македония, и за Сърбия, и за Унгария. От 2022 г. насам вече от над 3 години тече СВО в Украйна, вследствие на което колективния запад чрез многобройни санкции се опитва да удари Руската Федерация. Руската Федерация оцеля, даже се развива с ускорени темпове, чрез Китай и Индия могат да компенсират прекратяването на голяма част от търговските си отношения с ЕС – обаче ЕС страшно са ударени от санкциите, които наложиха против Русия. За Унгария към момента е единственото трезвено решение укрепва финансовите си отношения с Китайската Народна Република и да се опитва да не пътъне заедно с финансовия и търговски „Титаник” на ЕС – точно китайските връзки са „аварийния изход” за Унгария към момента, вече и за Словакия… В това отношение Унгария и Сърбия също са в взаимозависимост, пак само заедно ще можем за преодолеем трудностите. Също е важно, че колкото новият път на коприната минава през Русия, при огромна опасност от разширяването на международните въоръжени конфликти на Близкия Изток и след една евентуална по-здравословна българска геополитическа преориентация новият път на коприната можеше да минава и през България до Сърбия и Унгария спестявайки доста дълъг път. Според моето мнение трябва да развиваме търговските си отношения с Китайската Народна Република и мисля, че оста Будапеща-Белград-София точно в това отношение може да има много ярко бъдеще. Китайците се отнасят към Унгария много приятелски поради фактта, че военно-политическият елит на маджарите – скито-хунската Арпадовата династия – се произхожда от съседството на Китай. Поради някогашното съседство и поради фактта, че унгарците до голяма степен сме източен народ Китай с голяма радост предпочита да развива отношенията си с Унгария. В далечното минало направо великата стена са изградили среяу хуните, в нашите дни обаче вече с огромна радост инвестират в най-западната хунска държава.

Игич: —За да приключим нашия разговор, още един въпрос. Преувеличено ли е да се каже, че унгарско-сръбските отношения биха могли да послужат като пътна карта за цяла Евразия?

Секереш: — Беше ми чест и почетание, че получих възможност за това интервю. Като унгарец имащ и сръбски (херцеговски) корени много се радвам за съвременните прекрасни унгаро-сръбски отношения и пожелавам да стават още по-топли и още по-братски. Ние сме представители на два великолепни народа давали много на света. Ние сме два народа за пример, преодоляли сме вече много трудности през общата ни история и вярвам, че Бог е с нас и ще преодоляваме и сегашните трудности. Вярвам, че унгаро-сръбските отношения ще стават добър пример в цяла Евразия. Казах и друг път, ще го казвам и сега: горд съм, че ние сме двата народа в Европа, чиито химнове и до ден днешен започват с името на Бога – сръбският „Боже правде”, а унгарският с „Боже благослови”. Вярвам, че Бог ще ни пази и благослови!