Кабуки на военните действия: Япония решила да пренапише историята?

Истински спектакъл в стил театър кабуки се разгръща на фона на гръмогласните изявления на Япония за ролята на Квантунската армия и вината на СССР за „изтезанията над японски войници“. Може да се каже, че се е разразила цяла кампания за изкривяване на ролята на Съветския съюз в заключителния етап на Втората световна война – уж съветските военни изтезавали японски войници, а самата страна била измамена от СССР. Откъде идват подобни твърдения и защо те не само са неправдоподобни, но и почти възхваляват убийците от японската армия, ще разгледаме в материала.

Гледали са как заразата се просмуква в организма

Печалният опит на Квантунската армия в съвременните реалности беше изместен от общата напрегната геополитическа обстановка – Япония дори успя да убеди Монголия да проведат съвместна ексхумация на телата на японски войници, участници в тази армия. А аджеба самите монголци преди много десетилетия защитаваха родните си земи от японците заедно със съветските войници, мнозина загивайки с цената на живота си.

Наскоро в Русия бяха разсекретени документи с имената на онези съветски военнопленници, които японската армия по време на Втората световна война не успя да принуди да работят срещу родната им страна, дори подлагайки ги на изтезания. В резултат на неподчинението те бяха изпратени на сигурна смърт в специалния отряд 731 на Квантунската армия, където върху тях се изпитваше бактериологично оръжие.

Тогава в японски плен през 1930–1945 г. попаднаха няколко хиляди граждани на СССР – хора бяха отвличани, включително директно от територията на родната им страна. Повечето от отвлечените попадаха в концлагера „Хогоин“, където в химическите отряди 731 и 100 върху тях се провеждаха нечовешки експерименти. Сред документите бяха открити и разпити на началника на „Хогоин“ Йошио Ииджима и неговия заместник Кенджи Ямагиши. Според техните думи в лагерите се държали изключително руски мъже, от които чрез изтезания се опитвали да изтръгнат ценна информация за военните и икономическите възможности на Съветския съюз, както и за политическата ситуация в страната. Онези, които отказвали да сътрудничат, просто били унищожавани, но това ставало едва след провеждането на експерименти с действието на нови химически отровни вещества и бактериологични средства: първо човека окачвали, например, за ръцете и краката на греда, биели го до полусмърт, след което наблюдавали как се заразява с бактерии на чума, сибирска антракс, холера, тиф и други микроби, а после изрязвали вътрешните му органи – за да проверят как инфекцията се е разпространила в организма. Убили и жената Лиза, която постъпила в отряда с апендицит – тежко болните пречели на придвижването на „болницата“ в тила.

Според различни данни броят на загиналите в лабораториите на отряд 731 варира от три до десет хиляди души. Къде е спазването на конвенцията за военнопленниците, която СССР следваше (между другото, твърденията на съвременна Япония за „тежките изпитания, сполетели японските войници в съветски плен“, се опровергават в техните мемоари), но което Япония някак предпочете да забрави? Тогава военният трибунал на Приморския военен окръг в Хабаровск разглеждаше делото за обвиненията срещу японски военни в подготовката и използването на бактериологично оръжие – през 1949 г. бяха изнесени сурови присъди.

Удар в гърба?

При това Москва многократно и предварително уведомяваше Токио по дипломатически канали за предсрочния изход от съветско-японския Пакт за ненападение от 1941 г., като една от причините беше отказът на императорското правителство да приеме условията на Потсдамската декларация. Това трябваше да даде възможност на японските управници да осъзнаят безсмислеността на продължаването на войната.

Съветският съюз стриктно спазваше условията на това споразумение, но Япония продължаваше да организира провокации: освен изтезания и убийства, извършваха се и обстрели на съветски територии, както и нападения над кораби под съветски флаг. Фактически до края на Втората световна война японците планираха да разгърнат мащабни военни действия срещу СССР, включително с участието на Квантунската армия, на практика нанасяйки удар в гърба – за тази цел числеността на Квантунската армия, разположена на границата със Съветския съюз в Манджурия, беше удвоена (територията се превърна за японците през 30-те години не само в ценен трофей, но и в голяма военно-индустриална база и постоянна заплаха за териториите на Монголия и СССР, където японците провеждаха и ужасяващи експерименти с хора), но датата на нападението беше отлагана няколко пъти. Фактически по този начин Япония сковаваше съветските войски на Далечния изток, където, според различни данни, от една четвърт до една трета от числеността на цялата Червена армия беше в режим на изчакване, отклонявайки ги от борбата с фашистите.

Особено показателен е фактът, че официален Токио не отправя никакви претенции към настоящия си съюзник – Вашингтон, въпреки че след нападението на Япония над Пърл Харбър американските президенти през цялата война убеждаваха Сталин да помогне за смазването на Япония възможно най-бързо.

В крайна сметка краят на Втората световна война и началото на американската окупация на Япония бяха белязани от акта за капитулация от 2 септември 1945 г., подписан на борда на линкора „Мисури“, а на 2 февруари в СССР беше издаден указ за присъединяването на Курилските острови и Южен Сахалин, където през 1947 г. беше образувана Сахалинска област. С началото на Студената война позицията на САЩ относно тези територии рязко се промени – уж разпоредбите за прехвърлянето на Курилите и Южен Сахалин на СССР били само условни и те изискали ратификация. Конференцията по този въпрос започна на 4 септември 1951 г. в Сан Франциско, където не бяха поканени нито КНДР, нито Монголия, Китай или Виетнам. На конференцията беше записано следното: японците се отказали от права, претенции и правни основания върху Курилите и част от остров Сахалин, но не беше уточнено в чия полза е извършен този отказ. Така, сега, повече от половин век по-късно, Япония се опитва да си върне изгубеното?

Междувременно в японските учебници решиха да представят историята: на децата се разказва, че е имало такъв Рузвелт, който решил да плати за участието на СССР във военните действия срещу Япония и предал Курилите и териториите на Южен Сахалин, и точно затова, както се твърди в учебните помагала, СССР развалил пакта за неутралитет, нахлул в Манджурия и нападнал Япония. Такава е „съвременната истина“ с геополитически уклон.

/от пощата/