Дигитален контрол по европейски – от идея до реалност

Източник:
https://eagleeyeexplore.com/sr/digital-control-in-the-european-way-from-idea-to-reality/

Новите правила на ЕС за екосистемата Android и инициативата Chat Control 2.0 – мерки, свързани с регулирането на дигиталната среда – заплашват да превърнат „дигитална Европа“ в мрачна пародия на съветската „Желязна завеса“ с внимателно филтриран достъп до информацията. От контролиран интернет под претекст за осигуряване на сигурност до политически и комерсиален контрол пътят не е дълъг.

През последните десет години Европейският съюз се трансформира ускорено от един от най-важните защитници на дигиталните права на потребителите в архитект на все по-тоталитарна система за технологичен контрол. Въпреки че вниманието на Европа по-рано беше насочено към регулиране на транснационалните корпорации – борба срещу монополи, защита на личните данни (GDPR), ограничаване на целевата реклама – сега векторът се променя: в центъра са самите потребители на интернет, техните устройства и системи за комуникация.

КОНТРОЛ НА ЕКОСИСТЕМАТА ANDROID

На прехода от 2024 към 2025 г. два посоки на европейската политика започват рязко да се сближават: първо, въвежда се система за строго регулиране на хардуерното и софтуерното ниво на смарт телефоните – конкретно, нови изисквания за екосистемата Android, които я правят на практика толкова затворена, колкото и iOS. Второ, функционерите на ЕС промотираят инициативата Chat Control 2.0 – проект за регулация, който въвежда задължително сканиране на личните съобщения на потребителите на месинджърите директно на техните устройства.

Отделно, тези процеси вече предизвикват остри дискусии. Първата посока засяга фундаменталния принцип „право на модификация“ на устройствата, втората – ключовото право на поверителна кореспонденция. Заедно те могат да създадат инфраструктура, в която контрола върху потребителите ще бъде вграден на всяко ниво – от хардуера до облачните услуги.

В основата на тези промени лежи комбинация от три фактора:

• Политически – укрепване на ролята на Европейската комисия като законодател, който активно промотира инициативи в сферата на киберсигурността и онлайн-защитата под лозунга за защита на децата и обществото от заплахи.
• Технологични – тенденция към затягане на веригата на доверието в дигиталните устройства, където всеки елемент – от буутлоудъра до приложението – трябва да бъде сертифициран и контролиран.
• Социални – нарастващият натиск от органите на реда и специалните служби, които изискват по-голям достъп до дигиталните данни.

Резултатът от това ще бъде (и вече е!) рязко нарушаване на баланса между сигурността и свободата в полза на централизирания контрол. Ако по-рано поверителността се възприемаше като основно право, а намесата като изключение, сега намесата може да стане норма, а поверителността – условие, което трябва да се заслужи.

Точно на тази точка – кръстопътя между хардуерните ограничения на Android и Chat Control 2.0 – виждаме раждането на нов модел на дигиталното пространство на Европа: модел, в който държавата получава възможност не само да регулира платформите, но и на практика да управлява архитектурата на потребителските устройства и каналите за комуникация.

НОВИ ПРАВИЛА ЗА ANDROID В ЕС: КАК „ОТВОРЕНАТА“ СИСТЕМА СТАВА ЗАТВОРЕНА

Европейските правила за киберсигурност, които влизат в сила през 2025 г., на практика променят самата природа на Android смартфоните на пазара в ЕС. Това, което години наред отличаваше Android от iOS – възможността за модификация на системата, инсталиране на софтуер от трети страни и алтернативни фирмуери – сега ще бъде или забранено, или толкова технически сложно (и правно незаконно), че губи всякакъв смисъл.

Тези ограничения се основават на изискванията за осигуряване на целостта на системния софтуер и предотвратяване на стартиране на неподписан код. Как изглежда това? Можете да се запознаете със списъка на изискванията на ЕС към производителите на смарт телефони:

• Strict Secure Boot – зареждане само на подписан официален фирмуер.
• Верификация на подписа на системния код на всяка фаза на стартиране.
• Защита от връщане към предишна версия (Rollback Protection) – забрана за връщане към по-стара версия на ОС, дори официална.
• Блокиране на отключване на буутлоудъра (bootloader unlock) за устройства, продавани в ЕС.
• Ограничения върху root-достъпа – директна забрана или невъзможност за получаването му.
• Възможност за блокиране на инсталиране на APK файлове от трети страни под претекст за защита от злонамерен софтуер.

Разумно е да се зададе и друг въпрос – защо се въвежда това? Защо са нужни толкова строги санкции срещу потребителите на интернет?

Формално инициативата се представя като мярка за борба срещу злонамерен фирмуер, шпионски софтуер и атаки върху веригата на доставките. Регулаторите твърдят, че в условията на нарастващи киберзаплахи и геополитически напрежения е необходимо да се изключи възможността за компрометиране на устройствата чрез неконтролиран софтуер.

ЗА КОМПАНИИТЕ – ПЕЧАЛБА, ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – ЗАГУБА НА ПОВЕРИТЕЛНОСТ

Европейската комисия и отделните държави в ЕС посочват нарастващия брой на целеви атаки върху мобилни устройства, използването на уязвими, несертифицирани версии на Android в кибершпионаж и… необходимостта от въвеждане на единни стандарти за сигурност за всички смарт телефони, продавани в ЕС. Какви са реалните последствия за обикновените потребители?

Преди всичко, край на фирмуерите, които могат да се адаптират към личните нужди, проекти като LineageOS, CalyxOS и GrapheneOS – или ще бъдат недостъпни, или ще работят само на устройства, внесени в ЕС по неформални канали. Този процес също води до монополизация на ремонта и ъпгрейдите – сервизът и замяната на компоненти ще бъдат напълно зависими от официалните центрове, което ще направи поддръжката по-скъпа. Почти сигурно ще се сблъскаме (подобно на политиката на компанията Apple) с ускорено остаряване, когато производителят ще може по-бързо да спре поддръжката на устройството, принуждавайки ви да купувате нови модели – и, разбира се, с ръст на цените поради липсата на алтернативни канали за инсталиране на софтуер и магазини за приложения.

Технологичните гиганти приветстват това: Samsung, Xiaomi и Motorola вече ограничават функциите за отключване на буутлоудъра на европейските модели. Някои го правят превантивно, преди стандартите окончателно да влязат в сила, позовавайки се на „регулаторни изисквания“. Google затяга сертификацията на Android и контрол върху целостта. За компаниите – печалба, за потребителите – загуба на контрол и поверителност.

CHAT CONTROL 2.0: НОВА АРХИТЕКТУРА НА НАДЗОРА ПОД ПРЕТЕКСТ ЗА СИГУРНОСТ

Ако ограниченията за Android променят хардуерно-софтуерната основа на потребителските устройства, то Chat Control 2.0 е предназначен директно да влияе върху архитектурата на комуникациите. Официално този проект се представя като мярка в борбата срещу сексуалното насилие над деца (CSAM), но техническата му реализация на практика създава универсален механизъм за пълна проверка на личната кореспонденция.

Какво точно предвижда този проект?

Chat Control 2.0 задължава всички месинджъри и мейл услуги, работещи на територията на ЕС, да въведат client-side scanning – сканиране на съобщения, снимки и видео записи преди тяхното шифроване и изпращане.

За потребителя това означава следното:
• Всяка снимка или файл, прикрепен към съобщение, се проверява локално на устройството.
• Алгоритмите сравняват съдържанието с бази данни на „забранено съдържание“ (например CSAM-хешове в базата PhotoDNA).
• В случай на „съвпадение“, данните се изпращат автоматично на службите за сигурност или на оператора за допълнителна проверка.

Проектът също представлява открита заплаха за шифроването на данните по време на комуникация. End-to-End шифроването (E2E), на което се основават услуги като Signal, WhatsApp и Threema, предполага, че съдържанието на съобщенията е известно само на изпращача и получателя. Chat Control 2.0 нарушава този принцип: за да работи сканирането, шифроването трябва да бъде отслабено. Това, от своя страна, отваря множество уязвимости – механизмът за сканиране на данни става вид потенциални „задни врати“ за хакери, специални служби или корпоративен шпионаж, а използването на E2E престава да бъде каквато и да е гаранция за поверителност.

Въпреки че проектът на закона официално е насочен към борбата срещу CSAM, с използването на същите техни средства е възможно да се сканират и други категории съдържание – и, имайки целия спектър от такива възможности, властите, разбира се, ще го правят. По същество това е инструмент не само за цензура, но и за потенциално сплашване срещу всякаква категория несъгласни или неподходящи.

ИДЕАЛНА СРЕДА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТОТАЛЕН КОНТРОЛ

Отделно, ограниченията за Android и Chat Control 2.0 вече сериозно намаляват дигиталните свободи. Но тяхното едновременно въвеждане в ЕС създава ефект, който може да се нарече интегрирана на потребителско ниво инфраструктура за шпионаж и цензура.

Как ще работи това на практика? Преди всичко се създава затворена хардуерно-софтуерна среда. Например, смартфон, продаден в ЕС, ще бъде по подразбиране оборудван със Secure Boot и система за проверка на подписа – което изключва инсталирането на неподписана или модифицирана операционна система. Отключването на буутлоудъра или получаването на root (администраторски права) ще бъде невъзможно – защото потребителят няма директен достъп до системните процеси на собственото си, купено с лични средства устройство. Всеки опит за инсталиране на клиент на месинджър от трета страна или алтернативни магазини за приложения ще бъде блокиран чрез проверка на целостта.

Логично, това допринася за въвеждането на задължително сканиране на съдържанието на устройството на софтуерно ниво. Всички приложения могат да работят само в официални версии, проверени и одобрени от Europol – и по закон са задължени да прилагат client-side scanning. Потребителят е безсилен – той физически не може да замени приложението с версия без сканиране.

Това е идеална среда за създаване на тотален контрол без възможност за заобикаляне или запазване на поверителността. Дори ако потребителят е технически подготвен, хардуерната защита прави невъзможно заобикалянето на механизмите на Chat Control без замяна на устройството с несертифицирано – при което такива смартфони или компютри могат лесно да бъдат блокирани на ниво мрежови услуги.

ИЗТИЧАНЕ НА ПОВЕРИТЕЛНИ ДАННИ

Комбинацията от хардуерен монопол върху софтуера и задължително алгоритмично сканиране създава не само индивидуални ограничения, но и нов тип дигитална екосистема, в която поверителността престава да бъде достъпна опция. За Европа, която исторически се позиционираше като защитник на дигиталните права, това ще бъде принципиален завой към модела на „контролиран интернет“, който повече напомня подходите на авторитарни държави като Китай, отколкото на някогашните либерални стандарти на ЕС.

За обикновения потребител такива мерки ще означават забележимо влошаване на качеството на дигиталния живот – и това е факт.
Потребителят ще стане напълно зависим от производителя, който ще може да налага актуализации, да изтрива приложения и да спира поддръжката на устройството по всяко време, на практика го принуждавайки да купи нов модел.

Едновременно с това ще нарасне рискът от загуба на поверителност: осъзнаването, че личните съобщения, снимки и видео записи се сканират автоматично преди изпращане, подтиква към самоцензура дори при безобидни теми, а фалшивите активирания на алгоритмите могат да доведат до блокиране на акаунти или дори ненужни контакти с органите на реда.

Ще се появи и опасност от изтичане на поверителни данни, тъй като централизираните системи за проверка са привлекателна цел за хакери и не са застраховани от грешки, поради които лични материали могат да попаднат в чужди ръце. Обичайният достъп до алтернативни приложения и услуги ще бъде ограничен, което ще лиши потребителя от възможността да избира по-защитени, по-удобни или независими инструменти.

Всичко това заедно ще доведе до ситуация, в която смартфонът ще престане да бъде личен инструмент, а ще се превърне в контролирана платформа, където всяка функция и всеки комуникационен канал са под външен надзор, а всяко отклонение от зададените правила става невъзможно или наказуемо.

СВОБОДА В ЕПОХАТА НА ИНТЕГРИРАНИЯ ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ

Новите правила на ЕС за екосистемата Android и инициативата Chat Control 2.0 – не са просто поредни регулаторни актове. Заедно те формират архитектура, в която държавните и корпоративните интереси се сливат в точката на хардуерно-софтуерно управление на устройствата и комуникациите.

Под лозунгите „киберсигурност“ и „защита на децата“ се създават технически и правни механизми, които позволяват централизирано управление на това какво потребителят може да стартира на своето устройство, сканиране на личната кореспонденция преди нейното шифроване и предотвратяване на всякакво заобикаляне на държавен контрол на хардуерно ниво.

Проблемът не е в това, че тези мерки имат фалшива цел (въпреки че борбата срещу киберпрестъпленията и насилието над деца наистина е важна). Проблемът е в това, че тяхната реализация създава инфраструктура, способна да се използва далеч извън декларираната предназначение.

Историята на дигиталната регулация показва: ако технологията за надзор съществува, тя ще разширява сферата си на приложение – от сигурност към политически и комерсиален контрол.

Може ли да се противопоставим на това? Вероятно да. Техническата общност трябва да развива и усъвършенства методи за шифроване и обмен на данни, устойчиви на централизирани ограничения, както и да поддържа и разпространява канали за инсталиране на софтуер извън официалните екосистеми, за да се запази пространство за свободна и защитена комуникация. Едновременно с това общността на гражданите – обикновените потребители – трябва да води политическа борба срещу въвеждането на всеобхватна цензура и методи за тотален контрол.

ЕВРОПА РИСКУВА ДА СТАНЕ КОПИЕ НА КИТАЙ

Необходимо е по всякакъв начин да се осветляват рисковете от предстоящите (и вече одобрени) мерки, свързани с регулирането на дигиталната среда – в противен случай Европа ще стане копие на Китай в най-лошите му проявления, и този момент може да настъпи много по-бързо, отколкото всички бихме искали да предполагаме.

Засега все още имаме избор – или ще изградим дигитално пространство, в което сигурността и поверителността са в равновесие, а контролът е подложен на обществена отговорност, или ще създадем затворена система, управлявана отвън, в която сигурността ще бъде подчинена на контрола, а свободата ще стане привилегия.

От това по кой път ще поеме ЕС през следващите две–три години зависи дали „дигитална Европа“ ще остане територия на права и свободи, или ще се превърне в мрачна пародия на съветската „Желязна завеса“ с внимателно филтриран достъп до информацията.