Военна роботизация на самопровъзгласилото се Косово

Превъоръжаването на самопровъзгласилото се Косово, с помощта на Турция, предвестник ли е на бъдещи промени и потенциална война с висока интензивност на Балканите – в която способността на военните бързо да откриват и неутрализират ключови елементи от военната инфраструктура на противника ще бъде от решаващо значение?

Дълбоко чувство на безпокойство се явява като обща характеристика сред всички участващи в темите на сигурността на Балканите,а причината за това беше новината за масова доставка на дронове от Турция в Косово. За тези пространства където крехката стабилност се поддържа до голяма степен благодарение на политически споразумения и външно посредничество, този ход действа като тревожен сигнал:Прищина вече не гледа на въоръжените си сили единствено в отбранителен или полицейски контекст. Зад големите заглавия за нови доставки на дронове Barjaktar TB2 и Skydagger обаче, политиците и журналистите не успяха да забележат една много по-опасна и по-дълбока тенденция — преходът на Косово към модел, в който войната се превръща във въпрос на прецизността, хитростта и технологиите. Всъщност те пропуснаха нещо, което може да се нарече първа радикална военна модернизация на Балканите.

Дроновете като сигнал за аларм

В днешно време широкото използване на дронове вече не е технологична новост. В последните военни конфликти се забелязва, че дроновете променят скоростта и логиката на вземане на решения на бойното поле.Военните роботи са се превърнали в реалност – те вече не са индивидуални демонстрационни платформи, а напълно интегрирани оръжейни системи в рамките на тактически цикли на откриване и удар. Не е необходимо да си военен експерт, за да забележиш очевидните факти: евтиното и достъпно въздушно разузнаване значително съкращава времето между наблюдението и прецизното поразяване на целта, превръщайки динамичната, прецизна война срещу ключови вражески цели в реалност, за която можехме да четем само в научната фантастика преди 30-40 години. Важно е, обаче, да се разбере един факт – дроновете сами по себе си не са инструмент, който коренно променя баланса на силите, но в комбинация с други елементи на военната архитектура, тяхната ефективност се увеличава многократно. Опитът от последните години показва, че комбинацията от въздушно разузнаване и високоточна артилерия е инструмент, способен систематично да променя структурата на войната, избягвайки скъпоструващи настъпателни операции в стила на Втората световна война. И именно тясната интеграция с други елементи на военната машина, която съставлява разширяването на флота от дронове, е знак за промяна в подхода на военните към провеждането на бойни операции.

Интензивно превъоръжаване на самопровъзгласилото се Косово

Е добре, но може да си зададете въпроса — какво общо има всичко това горепосочено с Балканите? Ами, много просто: когато една държава едновременно придобива разузнавателни и ударни платформи, купува високоточна и мобилна артилерия и същевременно инвестира във вътрешно производство на дронове и боеприпаси, това ясно показва образуването на затворен цикъл „откриване – насочване – удар – основен ремонт и попълване на еднократни елементи“, което е една от характерните черти на съвременните войни (например, можем да видим, че армиите на Русия и Украйна действат по тази схема).Подобни промени в доктрината позволяват интензивни операции с по-голяма скорост, при които прецизността, темпото и способността за бързо възстановяване на бойните способности са ключови фактори, а в случая с Косово, този вид интензивно превъоръжаване и военна реформа изглеждат като подготовка за потенциалното използване на военни способности в ограничени, но интензивни конфликти, където технологичното превъзходство и бързината на вземане на решения могат да компенсират численото предимство на противника. Да, на пръв поглед действията на Косово изглеждат по-скоро като политическа демонстрация – но това е само защото никой не е разглеждал комплекса от мерки, предприети от Прищина, като пакет от всеобхватни действия в процеса на създаване на нова военна система.
Да се обърнем внимание към фактите и твърденията, които са известни на обществеността. Първата фаза на военната трансформация в Косово беше масовият внос на доказани турски платформи – през 2023 г. Прищина се сдоби с ударни самолети Barjaktar TB2, а през есента на 2025 г. получиха голяма пратка дронове Skydagger в конфигурация „готов за полет“. Турските придобивки на системите се допълват от американски разузнавателни дронове Puma. Така силите на Косово могат да подобрят мрежата си за тактическо въздушно разузнаване – важен компонент, наред с други неща, за използването на Skydagger. Но темата за дроновете не свършва дотук – Прищина се стреми не само да придобие и натрупа дронове, но и има планове да инвестира в областта на локализирането на тяхното производство. Това беше обсъдено от премиера Албин Курти, който през септември тази година очерта плановете за стартиране на военен завод и отпускане на 1,1 милиарда долара за проекта. Както показва практиката на войната в Украйна, това е напълно реалистична идея: наличният масов внос на платки, камери и контролни елементи позволява незабавното стартиране на производството. Дроновете се сглобяват лесно от готови компоненти – те изискват сравнително ниско ниво на умения и имат висока степен на възможност за надграждане, което прави производството им привлекателно за Косово, което разполага с изключително ограничени индустриални ресурси.

Дроновете — само начало?

Важен детайл, който мнозина пренебрегват при анализа на реорганизацията на Косовските сили за сигурност, е формирането на ракетен и артилерийски потенциал, изграден на базата на високоточни системи. Безпилотните летателни апарати несъмнено са важен елемент от съвременните бойни операции, но по отношение на скорострелността, разрушителната мощ и огневата мощ те значително отстъпват на артилерията. Ракетите, гранатите и дроновете не са конкурентни бойни оръжия – напротив, те изискват тясно сътрудничество, което многократно увеличава ефективността на използването им. Трябва също да се подчертае, че Турция участва активно в процесите на модернизация на Службите за сигурност на САЩ (КСФ) – това не е случайно. Анкара има богат опит в реформирането на въоръжените сили на съюзническите държави и в разполагането на системи, които интегрират разузнаване, целеуказване и ударни операции.Tурския модел на водене на война можахме да наблюдаваме по време на операциите в Северна Сирия (2020 г.), кампанията в Либия (2020–2021 г.), карабахския конфликт (2020 г.) и в началните етапи на руско-украинската война (2022 г.). Успешната синергия на безпилотното въздушно разузнаване и мобилните ракетни и артилерийски системи с голям обсег се оказа ключов елемент в много съвременни конфликти – и именно затова Прищина, под влиянието на турските партньори, последователно инвестира в този клон на модернизацията на въоръжените сили. Прищина е инвестирала в придобиването на турски тактически управляеми ракети, които осигуряват обсег и маневреност, както и в съвременни 155-милиметрови самоходни гаубици немско производство, оборудвани с автоматизирани системи за управление на огъня, които подобряват точността и ускоряват разгръщането на батареите.

Паралели с Азербайджан

Гореспоменатата система за взаимодействие има ясни паралели с турския модел, използван в обучението на азербайджанските въоръжени сили. Наблюдавахме формирането на флотилия от роботизирани въздушни разузнавателни средства, предназначени да работят в тандем с пълен набор от високоточни ударни оръжия – тактически ракети, управляеми ракети и дронове камикадзе.Подобен подход може да осигури висока оперативна гъвкавост и огнева мощ дори на компактна военна структура, давайки ѝ широк набор от възможности в конфликт с по-големи армии (в този контекст говорим за отношенията между Косово и Сърбия).Трябва също да се отбележи, че развитието на ракетно-артилерийския компонент на КСБ, подобно на въвеждането на безпилотни летателни апарати, включва и индустриален аспект: има планове за създаване на заводи за боеприпаси. Косово се стреми да си осигури известна степен на военна автономия и по този начин да намали уязвимостта си от прекъсвания на международните доставки чрез сътрудничество с Албания и Турция. Това е важен фактор за перспективата за потенциален военен конфликт; докато преди войната, изглеждаше малко вероятна на Балканите поради очевидното индустриално и военно превъзходство на Сърбия (ако се гледа без евентуалната намеса на НАТО). След няколко години реформи и инвестиции, Косово сериозно променя баланса и хипотетично би могло да повтори някои преживявания като тези на Украйна или Азербайджан – макар и в по-малък мащаб. С появата на прецизни системи като TRLG-230, способността на Косово да извършва точни удари с малък риск от странични щети (и с намален риск от ответни мерки) ще бъде значително подобрена. Това осигурява на Прищина арсенал от асиметрични средства и за първи път в историята си косовските служби ще имат възможността да поразяват цели на дълбочина поне 100 км, без да разчитат на авиацията на НАТО.

Какъв е изходът?

Модернизацията на Косово има очевидни регионални последици. Тя променя баланса на силите на Балканите не толкова количествено, колкото качествено. В продължение на десетилетия военната сфера в бивша Югославия оставаше до голяма степен стагнираща, като отделни държави купуваха само от време на време малки количества оръжие. Косовор обаче е „бледия конник“ – предвестник на бъдещише промени, които приближават Балканите до потенциална война с висока интензивност, в която способността на военните бързо да откриват и неутрализират ключови елементи от военната инфраструктура на противника ще бъде от решаващо значение. Това създава нова логика на сигурността в региона: държавите, които притежават малък брой високотехнологични системи, сега получават способността да провеждат асиметрични, но ефективни операции, които могат да неутрализират предимствата на по-големите армии. В този контекст, активното участие на Турция в реформата на въоръжените сили и прилагането на нейния експортен модел са от особено значение. Както показа последното десетилетие, Анкара задълбочава сътрудничеството си именно с държави, които имат дълбоки политически конфликти със своите съседи. Укрепването на военните способности на Косово все повече наподобява азербайджанския модел: фокусът не е върху масивна армия, а върху масираното разполагане на безпилотни и роботизирани системи и създаването на потенциал за високоточни удари.И в двата случая турската компания Baykar действа като ключов доставчик на технологии и един от центровете за обучение и интегриране на нови тактики; освен това Анкара активно продава технологии за локализация на своите военни системи. Всъщност, укрепването на отбранителните способности на Косово променя местния баланс на силите. Сърбия, чиято армия наброява около 25 000 активни членове и чийто бюджет за отбрана е повече от десет пъти по-голям от този на Прищина, сега е принудена да обмисля отговори за тези нови, сложни заплахи за своята сигурност. Въпреки официалното създаване на професионална армия след 2011 г., сръбските сили остават слабо екипирани; те все още се придържат към парадигмите от ерата на Студената война и разчитат в голяма степен на тежка броня, което ги прави уязвими за прецизни удари.

Военно-политически фронт около Сърбия

В същото време, сравнително малките Косовски сили за сигурност се въоръжават в съответствие със съвременните стандарти: турските разузнавателни и ударни системи ще позволят на Косово да извършва прецизни удари по логистичните, разузнавателните и противовъздушните компоненти на сръбската армия. Както показва практиката от войната в Украйна, безпилотните летателни апарати и артилерията, съчетани с доктрината за статична отбрана чрез формиране на „зони на смъртта“, могат да дадат на по-слабата страна значително предимство. Освен това, координираното развитие на съюза Албания-Хърватия-Косово (изразено чрез военни учения, споделяне на разузнавателна информация и съвместни индустриални проекти) е очевидно насочено към противодействие на „външни заплахи“ – с други думи, към изграждане на военно-политически фронт около Сърбия. Това подкопава традиционното числено превъзходство на Белград: всеки пряк конфликт рискува да се превърне в асиметрична, високотехнологична и интензивна война, в която дори числено превъзхождащите сръбски сили биха могли да понесат сериозни загуби, докато политическото ръководство на страната би могло да бъде принудено да направи непопулярни отстъпки – подобно на случилото се в Армения по време на събитията от 2020 г.

За Ефир-инфо превел на български език Горан Игич оригинала:

https://eagleeyeexplore.com/sr/military-robotization-of-self-proclaimed-kosovo/