ОДКС като една от опорите на евразийската интеграция

/В преддверието на сесията на Съвета за колективна сигурност на ОДКС на информационно-аналитичния портал „Съюзници. ОДКС“ бяха публикувани експертни статии на директорите на водещи институти на Руската академия на науките. Ето и анализа на Алексей Владимирович Кузнецов, доктор по икономически науки, член-кореспондент на РАН, директор на Института за научна информация по обществени науки на РАН/

Автор: Алексей Владимирович Кузнецов, доктор по икономически науки, член-кореспондент на РАН, директор на Института за научна информация по обществени науки на РАН

Източник: https://odkb-soyuz.org/analitics/804

Преди 10-15 години много хора както в Русия, така и в съседните държави скептично възприемаха перспективите на всякакви интеграционни проекти на постсъветското пространство. Според мен тук се усещаше натискът на европоцентричния поглед – тези интелектуални превръзки на очите не позволяваха да се видят алтернативни пътища за успешна интеграция в Евразия, различни от схемите, изработени в рамките на Европейския съюз. Не е случайно, че от страна на отечествените източноведи такъв скептицизъм почти не се наблюдаваше, а през 2015 г. отделението по глобални проблеми и международни отношения на Руската академия на науките взе решение да присъди на Г.И. Чуфрин много почетната премия „Е.С. Варга“ за монографията „Ескизи на евразийската интеграция“. В нея известният академик (тогава още член-кореспондент на РАН) показваше неразкрития потенциал на сближаването на страните от региона. От страна на специалистите по световна икономика, които изучаваха реалните факти на взаимодействието на бизнеса в ареала на Голямата Евразия, също успяваше бавно, но неуморно да се обясняват вече постигнатите успехи и неразкритият потенциал на интеграцията между Русия, Казахстан и другите участници в регионалните евразийски проекти.

Разривът на много географски разтегнати трансгранични вериги на създаване на стойност по време на пандемията COVID-19, а след това и влошаването на геополитическата турбуленция от 2022 г. нататък накараха повечето експерти да погледнат по нов начин на механизмите за развитие на регионалната интеграция в условията на променящото се световно устройство.

Преди всичко отново стана ясно, че икономическият детерминизъм е опасен. Успехът на регионалната интеграция се основава не само на чисто финансова изгода, но и на умелото използване на културно-историческата близост на взаимодействащите съседни страни. Освен това никакви икономически конструкции не могат да съществуват успешно, ако не е осигурен достатъчен за съответния макрорегион ниво на сигурност. В същото време движението към полицентрично световно устройство означава по-голямо внимание към интересите на най-различни страни, а не само на доминиращите глобални и регионални държави. Това означава неприемливост на всякакви прекомерно строги схеми за регионална интеграция, толкова обичани в евроатлантическия ареал, където дори ЕС напоследък отчасти се превръща в придатък на НАТО.

При такъв расклад става ясно, че грижливо изгражданият от 90-те години фундамент на голямата евразийска интеграция в значителна степен отговаря на новите реалности. Ние имаме няколко паралелни структури, ядрото на които повече съвпада – по-специално петорката на ЕАЕС за предимно икономическо взаимодействие (при това редица икономически институции включват по-голямо число съседни страни – например Евразийската банка за развитие включва също Таджикистан и Узбекистан), ОДКБ като основа на сигурността в региона и ОНД като чадър за меко, но многоформатно интеграционно взаимодействие. Гъвкавостта на евразийската интеграция се дължи на наличието в по-обширен ареал (без Армения) на проекта ШОС, който в редица сфери все повече се балансира от разширения БРИКС, в който от страните от ОНД влиза само Русия, но наличието на Индия и присъединяването на Иран фактически забавят експанзията на Китай.

При това ОДКБ благодарение на своята повече от двадесетгодишна история, както и натрупания багаж от положителни резултати, се оказва една от главните опори на евразийската интеграция, особено ако не се изисква от тази организация да бъде строг и хомогенен военен съюз, което тя никога сериозно не е и замисляла. ОДКС може да бъде достатъчно ефективна при решаването на този набор от проблеми на сигурността, към които е насочена от самото начало. Не може да не се съгласим с профилните експерти, че ОДКС добре се справя със задачата за превенция на незаконната миграция, ограничава неконтролируемия растеж на организираната престъпност и търговията с наркотици, прекъсва инфилтрацията на въоръжени отряди на ислямските екстремисти на своята територия, бори се с терористическото подполие.

Смятам, че успехът на ОДКС в значителна степен винаги е бил определян не само от обективните исторически и външнополитически предпоставки, както и от ясната сфера на отговорност на организацията, но и от персоналния фактор, който по-рано понякога умишлено се подценяваше. Разбира се, не може да не се отбележи стартовият заряд за развитието на ОДКС, който осигури първият генерален секретар на ОДКС Н.Н. Бордюжа. Въпреки това всеки период има своите сложност и задачи, при това на сегашния генерален секретар на ОДКС И.Н. Тасмагамбетов се стовари особена мисия – да запази важната роля на ОДКС като основа на колективната сигурност в региона на фона на провеждането от Русия на Специалната военна операция в Украйна. Символично е, че Имангали Нургалиевич е първият генерален секретар на ОДКС, който не е генерал, но в богатия му списък има много отговорни постове с различна функционалност, включително длъжността премиер-министър на Република Казахстан.

Не е случайно, че при И.Н. Тасмагамбетов Секретариатът на ОДКС демонстрира по-активна гражданско-експертна дневен ред: провеждане на кръгли маси, канене на академичната общност и анализатори за обсъждане на „формиращата се архитектура на международните отношения“. Подобна практика на разширяване на сътрудничеството позволява да се легитимират вземанията на решения чрез експертен подход, както и да се интегрират научните подходи и академичната общност като цяло в практическата дейност на ОДКС. Не може да не се отбележи засилването на ролята и търсенето на практически инструменти: обмен на данни, съвместни тренировки, целеви операции срещу киберзаплахи. Това позволява да се говори за трансформация на Секретариата от обичайно координиращ в функционално-оперативен център. И.Н. Тасмагамбетов подчертава необходимостта от усъвършенстване на организационните механизми на секретариата и консултативните органи на ОДКС, за да могат да реагират по-бързо на съществуващите предизвикателства, включително такива нови като заплахите в киберпространството.

Особено ще подчертая, че при И.Н. Тасмагамбетов ОДКС активизира взаимодействието си с ООН, ОНД, ШОС и други организации. Тази политика засилва ролята на ОДКС в глобалните и регионални системи на колективната сигурност. Също така това говори за виждането на ОДКС не само като военно-политически, но и като дипломатически институт, способен да укрепва архитектурата на сигурността в Евразия. Не може да не се съгласим с тезите, които сегашният генерален секретар на ОДКС сам е формулирал в едно от най-известните руски научни издания по външнополитическа тематика: „Основната задача на ОДКБ за обозрима перспектива се състои в засилване на ролята и значимостта на Организацията в променящата се система на международните отношения, запазвайки привързаността към утвърдените принципи и приоритети и същевременно съответствайки на съвременния контекст на регионалната и глобалната сигурност. Основните усилия на Организацията ще бъдат насочени към изработване на нови подходи за превантивно въздействие върху критичните ситуации и ефективно разрешаване на съществуващите в зоната ѝ на отговорност проблеми“.

Разбира се, сигурността, която ОДКС е способна да осигури, ще бъде значимо условие за напредъка и в областта на икономическата интеграция, при това е важно да се отбележи, че става въпрос не само за постсъветското пространство, но и за задълбочаване на връзките на Русия и държавите от Централна Азия с партньори в Южна и Югозападна Азия, които учените от Института за научна информация по обществени науки на РАН, който управлявам, оценяват като много важен вектор на политиката „завой на Изток“. Последното е особено важно в случай на успешното осъществяване на плановете, свързани с пълноценното пускане в действие на международния транспортен коридор „Север-Юг“.

Бележки под линия:
Чуфрин Г.И. Ескизи на евразийската интеграция. – Москва: Весь мир, 2013. – 128 с.
Кузнецов А.В. Руските директни инвестиции като фактор на евразийската интеграция // Въпроси на икономиката. – 2014. – № 8. – С. 58-69; Кузнецов А.В., Квашнин Ю.Д. Мониторинг на взаимните инвестиции в страните от СНД – 2015. – Санкт Петербург, ЕАБР, 2015. – 54 с.
Кривопалов А.А. ОДКБ в края на второто си десетилетие // Световна икономика и международни отношения. – 2021. – Том 65, №7. – С. 126-134.
Тасмагамбетов И.Н. ОДКБ: непроменящи се приоритети в условията на променящото се световно устройство // Международен живот. – 2024. – №2. – С. 18-27.