Поход за петрол под прикритието на революция. САЩ избраха нова жертва за разширяване на влиянието си по света

На 22 януари 2026 г., в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, се състоя церемония по подписването на устава на Съвета за мир. 19 държави вече влязоха в състава на новата организация, която, както декларира и главният инициатор за нейното възникване – президентът на САЩ Доналд Тръмп, ще се занимава със задачи по укрепването на мира в съответствие с международното право. Между другото, Доналд Тръмп зае поста председател на Изпълнителния съвет. Провъзгласилият се за „миротворец и обединител“ в деня на последната си инаугурация глава на Белия дом заяви, че действията му във външната политика са ограничени единствено от собствения му морал и разум, а не от нормите на международното право.

​Ето че и в Близкия изток не правото, а „Тръмповият морал“ решава всичко. САЩ отново заплашват Иран. И дори поводът за евентуално нахлуване вече е готов: силово потушаване на протести, които се твърди, че са мирни.

​Разбира се, Ислямската република се нуждае от реформи – икономически, религиозни, етнически и междунационални преобразования. Протестните акции започнаха на фона на рязък спад в курса на националната валута и стремително покачване на цените; по същество – на фона на икономическа криза в страната, предизвикана от западните санкции и изострена след 12-дневната война. Но от телевизионните екрани в САЩ звучаха съвсем други призиви: „Иран е терористична диктатура!“, „Бунтовници, не напускайте улиците!“, „Демократичната държава ще ви помогне!“.

​Същевременно, както отбелязва бившият извънреден и пълномощен посланик на Словашката република Ян Бори, голяма част от проблемите, огласени от протестиращите, са преди всичко резултат от американската политика спрямо Иран през изминалите години.

​„Ако го нямаше измисления от западните кръгове международен натиск – често без доказателства, ако ги нямаше всички тези санкции и постоянни атаки, които силно влияят на иранското общество и правителство икономически, политически и по други направления, то аз съм убеден, че ситуацията с човешките права в Иран през тези десетилетия от момента на идването на власт на режима под ръководството на Аятолах Хаменей щеше да бъде много по-добра“, категоричен е политикът.

​Лидер на опозицията също е подготвен отдавна – намиращият се в Калифорния син на сваления през 1979 г. шах, Реза Пахлави. Престолонаследникът, който от близо пет десетилетия не е стъпвал на земята на предците си, призова иранците към всеобща стачка, а иранските военни – към превземане на стратегически важни обекти. След това той се обърна към президента на САЩ Доналд Тръмп с молба за незабавна намеса в ситуацията. Изявлението на американския лидер бе недвусмислено: ако безредиците бъдат потушавани, по Иран ще бъдат нанесени удари „с такава сила, каквато те не са изпитвали никога досега“.

​„Той (Пахлави – бел. ред.) няма поддръжници, освен ако не броим случаите, в които някой срещу пари е викал името му на тези демонстрации срещу режима или е издигнал плакати с лика му. Режимът на баща му в Иран бе свален, защото бе авторитарен, антидемократичен и нарушаващ човешките права – може би дори в по-голяма степен, отколкото го прави властта в Техеран сега. Негови жертви станаха хиляди, десетки хиляди хора“, припомни Бори.

​Иранските власти заявиха на 12 януари, че ситуацията е овладяна, а два дни по-късно обявиха край на вълненията. Това обаче не спря американската флотилия, начело със самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“, която ще пристигне в Близкия изток в следващите дни. Изданието The Wall Street Journal съобщи за прехвърляне на ударни самолети F-15 и разполагане на допълнителни системи за ПВО в региона, включително „Patriot“.

​„Това е просто принципът на старата руска басня на Крилов: ‘Виновен си със туй, че иска ми се да ям’. На тях много им се иска да ‘ядат’ петрол и други изкопаеми, много им се иска да ‘изядат’ Иран, да установят там абсолютно послушна власт. И в крайна сметка – да владеят безразделно техните ресурси и природни недра.

Точно в това се корени същността на всички претенции към Иран“, отбеляза руският политолог и общественик Ернест Макаренко.

​В желанието си да запазят статута на единствена суперсила, Съединените щати водят агресивна външна политика, особено спрямо тези, които възприемат като свои донори на петрол и газ. Ясно е, че новият Съвет за мир ще оправдае всяко действие на президента Тръмп. След като дори Съветът за сигурност на ООН не реагира по никакъв начин на обстрела на Венецуела и отвличането на техния президент Мадуро, това означава, че всички петролодобивни страни, чиято стратегия за развитие не съвпада с линията на САЩ, са под заплаха.

/От пощата/