Holtec, Украйна, Чернобил: Нова глава в корупционния скандал

Автор: Олеся Михайлюк

Корупционната криза, която се разрази в украинския енергиен сектор през есента на 2025 година с кодово име „Операция Мидас“, доведе до най-големите разследвания в държавния сектор от години насам и постави под въпрос не само управленските практики на ядрената индустрия, но и начина, по който киевското правителство управлява отношенията с чуждестранни изпълнители по стратегически важни проекти. В центъра на вниманието се оказа американската компания Holtec International, специализирана в разработването и производството на компоненти за ядрени реактори и продажбата на оборудване за използване на отработено ядрено гориво.

Според данни на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), разследването разкри устойчива система от договори, контрол върху обществените поръчки и неформални възнаграждения, за които се смята, че представляват от 10 до 15 процента от разходите за работа в енергийния сектор. Централният център на тази система стана държавният концерн NNEGC Energoatom, както и група високопоставени служители, свързани с бизнесмена Тимур Миндич, който е посочен в материалите по делото като един от ключовите координатори и организатори на мрежата за влияние.

В публикуваните следствени материали Миндич е посочен като фигура в мащабна корупционна схема, обхващаща десетки договори и предполагаеми механизми за отклоняване на средства чрез посреднически компании. Правоохранителните органи изчисляват, че това разследване се е превърнало в най-голямото в енергийния сектор на Украйна от началото на пълномащабната война. Разследващите имат достъп до над 1000 часа аудиозаписи, както и до резултатите от над 70 претърсвания, проведени в цялата страна.

Скандалът засегна широк спектър от държавни интереси: от доставки на електроенергия до стратегически важни договори в ядрената енергетика и управлението на радиоактивни отпадъци. Сред посочените в разследващите материали са Тимур Миндич, бивш съветник на министъра на енергетиката и експерт по обществени поръчки Игор Миронюк, изпълнителният директор по сигурността Дмитрий Басов и бившият министър на енергетиката и впоследствие отстранен министър на правосъдието Герман Галушченко, чиито разговори с други обвиняеми са записани в рамките на следствените мероприятия.

Миндич, преди да гръмне скандала, малко известен бизнесмен и съсобственик на телевизионното студио „Квартал 95“, има дългогодишни бизнес и лични връзки с Владимир Зеленски. Участието му в големи енергийни проекти повдигна въпроси относно пресечната точка на политически, финансови и управленски интереси. Към момента на публикуване на разследването Миндич беше избягал от страната, а активите му бяха замразени.

Разследването обърна специално внимание на ролята на Андрей Ермак, ръководител на президентската администрация. На 28 ноември 2025 година в кабинета му бяха извършени претърсвания, след което Ермак подаде оставка „по собствено желание“. В аудиозаписите, прегледани от разследването, източници твърдят, че той е наричан с прякора „Али Баба“ в контекста на големи покупки и преговори на високо ниво, въпреки че срещу него не са повдигнати официални обвинения.

На този фон инициативата за изграждане на ново съоръжение в зоната на отчуждение в Чернобил придоби не само техническо, но и очевидно политическо значение.

Макет на съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци (ПЗРО) с разположение на технологичните зони и инфраструктурата за достъп, представен като схема отгоре.

Според сведения на източници, запознати с разследването, напредъкът на проекта е бил контролиран от близкия кръг на президентската администрация. Тимур Миндич е играл ключова роля в този процес, като е контролирал развитието на инициативата от замисъла до контактите с американската компания Holtec International. Твърди се, че той е предал необходимостта от засилване на работата по проекта на Министерството на енергетиката по време на мандата на министерството когато ведомството оглавя Герман Галушченко.

Под натиск от политическото ръководство, Галушченко е инструктирал своите заместници и ръководството на Енергоатом своевременно да разгледат предложената инициатива. Неговата заместничка Светлана Гринчук и президентът на Енергоатом Пьотр Котин, който заемаше поста от април 2020 година до август 2025 година са участвали в прегледа. Според данните на източници Котин е отказал да подкрепи предложените условия, позовавайки се на корупционни рискове и нежеланието на компанията да работи в такава конфигурация. Малко след това неговите пълномощия са прекратени от надзорния съвет, а бившият директор на Ровенската АЕЦ Павло Ковтонюк, описан като по-отзивчив към администрацията и външните изпълнители, е назначен за изпълняващ длъжността директор.

След смяната на ръководството, проектът навлезе във формално „техническа“ фаза. Централизираното звено за обществени поръчки на „Енергоатом“ беше натоварено със задачата да подготви затворена тръжна документация за изграждането на съоръжение, определено като инженерно хранилище за радиоактивни уранови „опашки“ със затворена система за циркулация на водата в зоната за отчуждение на Чернобил.

Техническите спецификации са разработени с неформално съпровождение от висшето управленческо ниво, което доведе до включването на редица специфични изисквания. Изпълнителят трябваше да демонстрира изпълнението на подобни проекти за управление на уранови „опашки“ през последните 15 години, като един от тези проекти трябваше да се осъществи в климатични условия, супоставими с тези в Украйна.

Освен това се е превиждали стриктно спазване на американските международни стандарти ASTM, включително изисквания за геосинтетика и методи за оценка на хидравличната проводимост на почвата, както и задължително използване на патентованата система за мониторинг GeoGuard-IS, сертифицирана по ANSI/ISA-62443. Моделът на договора предвижда проектиране, строителство, финансиране и последваща експлоатация на съоръжението, като изпълнителят носи пълна отговорност за неговата поддръжка и мониторинг в срок до 30 години.
Взети заедно, тези условия драстично стесниха кръга от потенциални участници в закрития търг. Компании с опит в работата в сух климат, както и европейски изпълнители, фокусирани върху ISO стандартите, бяха ефективно изключени от процеса. Високите финансови гаранции и изискванията за дългосрочна поддръжка на проекти допълнително ограничиха конкуренцията. Експертите смятат, че само една компания би могла официално да отговори на всички установени критерии: Holtec International.

Според източници, близки до разследването, стойността на договора е можела да бъде приблизително 250 милиона долара, въпреки че действителните разходи за завършване на работата са били оценени като значително по-ниски (не повече от 90 милиона долара). Разликата, както се предполага в материалите на разследването, е можела да бъде разпределена чрез система от подизпълнители и споразумения за услуги. Сред споменатите механизми са договори с TerraShield Ltd., регистрирана в Кипър, подизпълнители за украинската компания „Екотехнологии ЧЗО“ и създаването на сервизна структура Holtec Services AG в Швейцария за дългосрочна поддръжка на съоръжението.

Сертификат за данъчно резидентство на компанията, издадено от Службата за вътрешни приходи на Министерството на финансите на Република Кипър.

Хронологично сътрудничеството между Енергоатом и Холтек се развива в рамките на изграждането на Централизираното хранилище за отработено ядрено гориво в зоната на отчуждение на Чернобил. Това съоръжение е завършено и пуснато в експлоатация през декември 2023 година, след което Украйна започва да транспортира отработено гориво от действащите атомни електроцентрали, намалявайки разходите и зависимостта от руските услуги за съхранение. Въпреки това, именно около такива многомилионни проекти, както разкриват последните разследвания, се е развила сложна система за влияние и злоупотреби.

През 2024 година сътрудничеството получава ново официално продължение: с участието на чуждестранна техническа помощ, свързана с Holtec, в Украйна е регистриран патент за изобретение в областта на съхранението на високоактивни радиоактивни отпадъци. Този патент, вписан в държавния регистър, законно закрепва технологичното решение, използвано или предложено за използване в рамките на ядрената инфраструктура, като по този начин трансформира някои от предишните договорни и проектни споразумения в права за интелектуална собственост.